Медия без
политическа реклама

Управляващите черпят, гражданите плащат

Раздаването на пари на калпак е неефективно и още повече ще напомпа инфлацията

Илияна Кирилова
Превозвачите очаквано останаха недоволни и след втората си среща с премиера Кирил Петков и проведоха национален протест на 18 май.

Пълен хаос. Така единствено могат да бъдат описани усилията на управляващите да предприемат антикризисни мерки срещу растящата инфлация. Че се подготвят, се знае още преди месец и оттогава партиите от управляващата коалиция се надпреварваха да ни заливат с различни идеи, част от които откровено популистки, противоречащи си и дори фантасмагорични.

Последната седмица обаче нещата станаха истерични. Аудиторията съвсем се ошашави от неспирните брифинги и тв интервюта, в които политически лидери от ПП, БСП, ДБ и ИТН, притиснати от заканите за протести и падащи рейтинги, лансираха нови и нови мерки и през ден си променяха мнението. Паралелно взаимно се обвиняваха във всички смъртни грехове. ИТН обяви, че нищо не е обсъждано с нея и всичко е самоинициатива на ПП. БСП пък се обиди, че другите й присвоявали предложенията. "Демократична България" дипломатично избягваше да коментира чисто популистките идеи на колегите си за мятане на пачки към различни групи от обществото и единствено държеше на мерки за подобряване на бизнес средата.

В крайна сметка представеният в сряда антикризисен пакет почти не е съобразен с предупрежденията на икономисти и финансисти да не се предприемат действия, които допълнително да напомпват инфлация, а властта да бъде фокусирана върху най-силно засегнатите граждани. 

 

Държавата изсипва хеликоптерни пари

 

без цел и посока и в повечето случаи от тях ще се възползват най-вече заможните българи, предупреди икономистът Никола Янков.

Едно от най-критикуваните  "иновативни" решения за борба с инфлацията е отстъпката от 25 стотинки от всеки литър бензин или дизел без лимит на зарежданията. Всяка подобна субсидия стимулира по-голямо потребление, а при горивата то идва именно от хората с по-високи доходи. "Правилно ли е да има еднакви отстъпки за собствениците на "Майбах" и "Москвич"?", с право питаха хората. Правителството се опита да тушира критиките, като обяви, че ще въведе ограничение за вида гориво - отстъпката ще се ползва само за евтиния бензин А95, за дизела и метана. Т.е. тузарите, които карат с премиум бензин, ще плащат реалната цена.

Въпреки това заради липсата на лимит на зареждането на бензиностанциите най-облагодетелствани ще са тези, които имат средства да пътуват повече. Без яснота какви ще са загубите за бюджета, нито как ще се спрат измамите - например с отстъпка да се зареждат фирмени коли. 

Намаляването на ДДС и акцизи за определени групи стоки и услуги, освен че е с много съмнителна ефективност за крайната цена, също е в полза най-вече на тези, които потребяват повече. След дълго лутане кои стоки да бъдат с по-ниска ставка на ДДС управляващите отварят по-широко вратата - освен 9% за парното и газа за отопление с нулева ставка ще бъде и хлябът.

ПП и ДБ бързо забравиха какво са обяснявали доскоро - че само за стоки с регулирани цени като ток, парно, вода намаляването на налога може да доведе до падане на крайната цена. Самият финансов министър ни уверяваше, че по-нисък ДДС за хляб и други храни няма да е работеща мярка и това вече е станало ясно от свалянето на данъка за ресторантьорите. Премиерът Кирил Петков извади доста неубедителен аргумент: щом за виното и бирата досега е имало намален ДДС, защо да не го направим 0% за хляба. Истината е, че в името на коалиционния мир е било угодено на БСП (и донякъде на ИТН, които в последния момент предложиха 5% ДДС за хляб и хлебни изделия), които смятат, че така ще помогнат на най-нуждаещите се. Дали обаче по същия начин мислят производителите и търговците на хляб, които вече вдигнаха цените?

„Странно е да се бори инфлацията, като се въздейства директно върху цените", смята финансистът Юлиян Войнов. Защото инфлацията е следствие от високо потребителско търсене в държавата или заради външни фактори, каквито са в момента цените на енергията. "За да има успокояване, политиката трябва да е в посока задържане на потреблението, а не да се насърчава точно обратното", обяснява той.

 

Увеличените данъчни облекчения за деца

 

са част от дебата за семейното подоходно облагане, което се подкрепя от всяка политическа сила, която идва на власт. Инфлацията катализира въвеждането на по-осезаеми преференции за работещите родители. Предвижда се от средата на годината данъчната отстъпка да се завиши от 450 на 600 лв. за едно дете и на 1200 лв. за две деца. И това да не е временна, а дългосрочна мярка. Другата новост е, че тя ще може да се получава на тримесечие, а не еднократно чак през 2023 г. - т.е. на два пъти по 150 лв. до края на тази година. Но без подоходен критерий и тук принципът е даване на пари на калпак. По подобен начин увеличението на пенсиите от 1 юли отново ще се случи еднакво за всички пенсионери, без значение от трудовия стаж и осигурителния принос.

Все пак управляващите се отказаха насред годината да обърнат данъчната ни система с хастара навън, като въведат необлагаем минимум на доходите. За него настояваха от БСП и ИТН. 

 

Помощите за бизнеса също се изливат, без да се държи сметка

 

кой действително страда от високата инфлация и кой печели завидно добре в тези условия.

Работодателските организации извиха ръцете на управляващите със заплахи за фалити и големи протести. Така въпреки твърденията си, че от началото на годината цената на тока, който фирмите купуват на енергийната борса не се е увеличила съществено и в момента е на нивото от есента на 2021 г., правителството се съгласи да завиши размера на компенсациите и да премахне тавана им. За месеците май и юни компенсацията ще надхвърли 160 лв. за всеки консумиран мегаватчас, което е над изплащаните до април суми.

Наред с това държавата ще покрие изцяло по-високата цена на природния газ през май, така че фирмите и домакинствата да плащат суровината по цени от април, т.е. по цени преди "Газпром" да врътне кранчето. Възможно е тази помощ да се приложи и за юни, ако алтернативните доставки се забавят.

Премиерът Кирил Петков вече обяви, че на 8 юни пристига първият танкер с американски втечнен газ, а на 23 юни - вторият. От 1 юли пък страната ни ще започне да получава пълния обем азерски газ дори и интерконекторът с Гърция да не бъде завършен - доставката може да се осъществи през връзката при Неа Месембрия, преговаря се за достъп и от Турция.

Заедно с това от 1 юли ще бъде премахнат временно акцизът за електроенергията, природния газ и метана, което допълнително трябва да намали крайните им цени. Това пък е жест към превозвачите, които имат още куп претенции за облекчения и привилегии.

Управляващите обещаха още следващата седмица да внесат промени в Закона за енергетиката, които да въведат дългосрочен механизъм за компенсиране на бизнеса за високите цени на енергията. От обясненията на премиера се разбира, че и след 1 юли всички небитови потребители ще продължат да получават компенсации за тока, като източникът на тези допълнителни разходи за бюджета ще са свръхпечалбите на производителите на електронерегия - държавни и частни. Все още не е ясно колко ще бъде това ново облагане и какво се разбира под свръхпечалба. В момента данъкът, който се начислява върху печалбата на търговските дружества, е 10%. Според БСП финансови резултати, които са с 15% над нормалната печалба за дадена икономическа дейност, трябва да се смятат за свърхпечалба. 

Не само тази мярка

 

буди недоумение как ще се прилага.

 

Не е ясно например как бензиностанциите ще намаляват сметката за горивото и как ще го отчитат в НАП - единият вариант е това да става чрез издаване на фактури на купувачите, другият е по служебен път. Не е ясно кой ще изплаща на тримесечие данъчните отстъпки на родителите с деца. Нито за кои точно хлебни изделия ще се прилага нулевият ДДС.  До 1 юли има месец и 10 дни - време, през което трябва да се гласуват доста законови промени.

Всички законодателни изменения ще влязат в пакет с актуализацията на бюджета от 1 юли, обяви финансовият министър Асен Василев. Въпреки прекроените в последния момент антикризисни мерки той продължава да твърди, че те ще се вместят в 2 млрд. лв., които са налични от нарасналите приходи и няма да се налага завишаване на бюджетния дефицит. Повечето икономисти обаче смятат, че правителството сериозно ще реже от огромния бюджет от 8 млрд. лв. за капиталови инвестиции. Дори държавата да има най-голямо желание да вложи тези пари, няма време да бъдат подготвени проекти за такава огромна сума.

Дотук коалицията оцелява въпреки огромните различия и "престрелките" между четирите партии. "Това правителство има добра икономическа мисъл, справяме се с кризата. Ще успеем заедно да преминем през всички кризи", успокои ни премиерът Кирил Петков пред представяне на антикризисния пакет. А дали е така, времето ще покаже.

 

-------------------------------------------

АНТИКРИЗИСНИЯТ ПАКЕТ

- Увеличаване на данъчната отстъпка за деца от 450 лв. на 600 лв. годишно с възможност да се ползва на всеки три месеца през годината. Мярката е дългосрочна.

- Повишаване на пенсиите с 20% от 1 юли и ново преизчисление от 1 октомври. 

- Намаляване на ДДС до 0% за хляба от 1 юли 2022 г. до 1 юли 2023 г., което ще бъде компенсирано с възстановяване на по-високата ставка от 20% на бирата и виното.

- Отстъпка от 25 ст./л за бензин А95 и дизел, метан и пропан-бутан в сила от 1 юли до края на 2022 г.;
 
- Намаляване на ДДС на 9% за природен газ за битови нужди, парно и топла вода в сила от 1 юли 2022 г. до 1 юли 2023 г. 

- Освобождаване от акциз на еленергия, природен газ, метан;

- Увеличаване на прага за задължителна регистрация по ДДС от 50 000 на 100 000 лв. Мярката влиза в сила от 1 януари 2023 г.

- Облагане на свръхпечалбите на производителите на електрическа енергия с цел компенсиране на небитовите потребители; 

- Увеличаване на годишната квота на ваучерите за храна, комунални услуги, култура и изкуство от 1 млрд. на 1,2 млрд. лв. за 2022 г.;

- Намаляване на законната лихва при просрочия от 10% на 4% за физически лица и 8% за фирмите.

- Препоръка до КЕВР за две ставки за ток, вода, парно и газ, базирано на консумацията за едно домакинство, като целта е да се въведе намалена тарифа за по-малко потребление.

Още по темата