По време на ковид пандемията обучението от разстояние в електронна среда се оказа изненадващият спасителен пояс за българското образование. Докато училищата се завърнаха към нормалността с облекчение заради натрупаните пропуски обаче, то при университетите присъствените лекции се посрещат с голяма неохота. Някои от тях даже намериха удобен повод в битовите проблеми, за да реанимират онлайн обучението си. Това се прави на ръба на закона и засега случаите са епизодични. Те обаче са опасни, защото отварят вратите към злоупотреби и рискуват не просто да задълбочат имитацията на обучение в някои вузове, но и да влошат и без това противоречивата репутация на висше образование у нас. 

Кога може да се учи онлайн и кога - в дистанционна форма?

Обучението от разстояние в електронна среда в университетите бе разрешено временно по време на ковид пандемията - въвеждането му ставаше със заповеди на здравния министър. След отпадането на всички ограничителни мерки висшите училища се върнаха към присъствено обучение. В момента няма законово основание висшите училища да обучават от разстояние студентите си, освен ако нямат акредитация специално за дистанционно обучение. То обаче не е равносилно на онлайн лекции. Законодателят е въвел определението "дистанционно обучение" именно за да го разграничи от лекциите от разстояние в е-среда. 

Пред осъществяването му има куп изисквания, на които вузовете следва да отговорят - да имат софтуерни платформи с възможности за синхронно и асинхронно обучение, хранилища на е-учебни курсове и ресурси, системи за управление на е-базирани оценявания и финални изпитвания с установяване на опити за плагиатство и със съхраняване на студентски работи в електронен архив поне за 5 г., система за идентификация на студентите и контрол на електронни изпити и т.н. и т.н. Всичко това неслучайно е описано в отделна наредба за държавните изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение в държавните университети. Само ако отговарят на изискванията й, от Националната агенция за оценяване и акредитация издават разрешение на висшите училища да обучават дистанционно.

Как Стопанската академия в Свищов сама се прехвърли онлайн

Не такъв е случаят със Стопанската академия в Свищов, която преустанови присъствените занятия за всички още в края на декември. Вузът действително има акредитация за дистанционно обучение за над 20 свои специалности, става ясно от отговор на НАОА до "Сега". Тя обаче няма връзка с решението на академията по свое усмотрение да прехвърли към онлайн обучение редовните и задочните си студенти. Редовната и задочната форма са съвсем различни от дистанционната и също подлеждат на отделна акредитация. Т.е. веднъж започнали в редовно обучение, съответните студенти следва да продължат по този начин, а не временно да провеждат очни и изпити виртуално, колкото и от вуза да имат модерна система за дистанционно обучение. 

Ректорът на Свищовската академия проф. Марияна Божинова обясни пред "Сега", че онлайн режимът е въведен временно, и то предимно за задочниците заради сериозните проблеми с отоплението - стара отоплителна инсталация, работеща на нафта, котли с изтекъл срок и следващите от това непрестанни аварии, заради което не могат да осигурят здравословен и безопасен учебен процес. По думите й редовните студенти през януари са в сесия и нямат лекции, които да провеждат онлайн. Т.е. те ще имат само "някой и друг" виртуален изпит. Предварителните планове бяха вторият семестър за тях да започне със седмица по-късно - на 20 вместо на 13 февруари - и то присъствено, като от университета се надяват дотогава да ремонтират компрометираните части на отоплителната инсталация. Дали заради създалото се напрежение около този прецедент обаче се заговори, че Свищовската академия може да се върне и по-рано в присъствена форма.

Казусът повдига въпроса може ли всеки държавен университет, който се сблъска с битов проблем, да затваря вратите си, когато и за колкото време пожелае, без да уведоми за това никого? Оказва се, че да. Ректори разказват как техни колеги от София тихомълком са минали към онлайн обучение само за определени специалности. Ректорът на университет "Проф. д-р А. Златаров" в Бургас проф. Магдалена Миткова пък публично обяви преминаване към обучение от разстояние в електронна среда през целия декември за студентите си (с изключение на учещите медицина и др.) заради нарасналите над 2,5 пъти разходи за отопление. "За 2022 г. до месец октомври университетът е платил 800 хил. лв. само за електроенергия. Разчетите ни показват, че за цялата година ние ще надминем 1 млн. лв. разходи за електроенергия, вода и за топлофикация", коментира тя пред БНР, добавяйки, че университет е поел непредвидени разходи от 290 хил. лв. след бурята през септември, нанесла големи щети по инфраструктурата.

Когато и МОН започне да тълкува превратно закона

Министерството на образованието дава доста спорна трактовка на въпроса. Оттам се измъкват с академичната свобода на висшите училища, регламентирана в закона за висше образование, посочвайки три конкретни текста от него (чл. 19, чл. 20 и чл. 21). "Академичната свобода включва и право на самостоятелно определяне на формите на обучение на студентите. Затова висшето училище няма задължение да информира МОН по поставените въпроси", твърдят от министерството. Въпросните членове действително описват в какво се изразява академичната свобода - в свобода на преподаването и творческите изяви, свобода на провеждането на научни изследвания, на обучението, право на висшето училище да урежда устройството и дейността си в собствени правилници, включително и право на "самостоятелно определяне на научно-преподавателския състав, на условията за приемане и формите на обучение на студентите". От МОН обаче удобно пропускат да споменат, че след като вузът избере формата на обучение, в която иска да обучава, трябва да получи акредитация за нея от НАОА.

От ведомството посочват, че след като са разбрали за проблемите с отоплението в Свищов, са поискали информация от ръководството на Стопанска академия. "От нея става ясно, че поради системни проблеми с остарялата отоплителна инсталация (корозия на тръби и радиатори, повреда на парни котли, течове и др.), се е наложило да преминат временно в режим на е-обучение. Така се провеждат очните занятия за този семестър от 9 януари 2023 г. Поради невъзможност да бъде осигурено постоянно необходимата температура в помещенията за гарантиране на здравословни условия на обучение и работа, Академичният съвет е актуализирал графика за учебния процес на студентите в редовно обучение, като е отсрочил започването на летния семестър на 20 февруари в присъствена форма", обясняват от МОН.

Имитация на висше образование

Ректори на университети са възмутени от това тълкуване на закона. "Студентите, които са приети редовно или задочно, нямат право да бъдат обучавани дистанционно, дори вузът да има акредитация от НАОА за дистанционна форма в дадени специалности. Още повече, че вузвете получават различна субсидия за различните студенти - средствата им са калкулирани с оглед присъствието на студентите реално в аудиториите и покриват разходи на университетите именно за тази цел. Тогава защо изобщо да се акредитира дистанционната форма, ако всеки ще си води такава по свое усмотрение?", недоумява ректор.

"Имало автономия. Ами тогава акредитацията за какво е? Да, висшето училище има право да избира формата, в която да предлага програмите си, но след като я избере, трябва и да я акредитира. Ако е акредитирано в дистанционна форма и тя се провежда дистанционно, тогава няма нужда студентите да преминават достанционно заради икономии или грип", казва и друг негов колега. "Подобно онлайн прехвърляне обезсмисля въобще редовното обучение - щом висшето училище "по свое усмотрение" може да го заменя с дистанционно. Не това е смисълът на закона! Онлайн обучението включва и изпитния процес, редовните и задочните студенти не могат да бъдат изпитвани онлайн", казва и преподавател.

"Вероятно има сериозни причини Академията да премине временно в среда на електронно обучение, които без съмнение ще бъдат разяснени от нейното ръководство", коментира акад. Лъчезар Трайков, председател на Съвета на ректорите. По думите му обаче дистанционното обучение в електронна среда е "нещо принципно различно от редовно или задочно обучение и се осъществява по съвсем различен ред", "в този смисъл действията на Стопанската Академия влизат в противоречие с нормативната уредба". "Контролните функции за това по какъв начин висшите училища осъществяват дейността си по организация на учебния процес е на министъра на образованието и науката, като Съветът на ректорите няма правомощия в това отношение. Ние провеждаме ясна политика в полза на това, че единственият път пред българските университети е да заложат на повишаване на качеството на обучение, включително и чрез въвеждането на строг самоконтрол на входа и изхода на системата и на всички етапи на процеса на обучение", казва още той.

"Преминаването към обучение от разстояние в е-среда на редовните и задочните студенти на Стопанската академия в Свищов е нещо различно от дистанционното обучение, описано в закона. Не може да се мигрира по този начин в електронна среда. Така се отваря вратата към още по-голямо задълбочаване на симулацията на висше образование", коментира и бившият министър на образованието Красимир Вълчев. По думите му университетите трябва да могат да превключват към онлайн по изключение само при извънредни обстоятелства, каквито имаше при ковид пандемията, но не и сега. "По тази логика всеки университет може да реши да мине онлайн. Или да реши изобщо да не учи", възкликна още той. Според Вълчев разумното поведение на МОН в случая е да обяви, че това е допустимо, но временно и то само заради проблемите с отоплението. В противен случай рисковете за системата са големи.