facebook
twitter

Наблюдател

Удържането на крепости на свободното слово е първостепенна задача

Движим се към авторитарна държава, има все по-малко избиратели със своя воля, а вотът е контролиран и зависим, казва културологът проф. Александър Кьосев
1048
 МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Проф. Александър Кьосев е роден през 1953 г. в София. Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски" през 1978 г. Преподава в СУ история на модерната европейска култура. Води бакалавърски курсове по културна история на Просвещението и Френската революция, европейска култура на XIX век и съвременна европейска култура. Преподавал е в Гьотингенския университет, специализирал е в Чехия, Великобритания, Франция, Унгария. Автор е на множество статии и книги върху история на културата и литературата. Директор е на Културния център на Софийския университет.

- Г-н Кьосев, спрямо журналистиката и в частност публицистиката все повече се оказва натиск от страна на властимащи, политици... Последни примери са скандалите около БНТ с Волен Сидеров и опита да замлъкне БНР и да бъдат отстранени неудобни журналисти там.

- Всички знаят в момента, че професията на журналиста не е за завиждане. Случват се редица неща, които нарушават свободата на словото, но не по-малко накърняват достойнството на журналистите. Мога да си представя какъв вътрешен морален конфликт цари в момента в гилдията… Вярно е -  така или иначе, много хора с тази професия трябва да работят и да си изкарват хляба. И те са принудени да правят компромиси, дори когато става много тежко те да бъдат направени. Но въпросът е къде е чертата на търпимостта. А този въпрос всеки сам си го решава. Наскоро една моя приятелка журналистка направи опит да ми се извини за онова, което се случи в обществената телевизия. Отговорих й: "Но ти нямаш нищо общо с него. Единственият твой проблем е да решиш дали и докога ти се работи там". За повечето хора в подобна ситуация се получава ужасен, траещ вече години конфликт, който не засяга цялата гилдия, губеща моралното си самоуважение. Тя е написала свой етичен кодекс, само дето никой не го спазва.

Ако се абстрахираме обаче от тези гилдийни неща, удържането на крепости на свободното и достойно слово е първостепенна задача, както за тези, които говорят публично, така и за другите, които взимат интервюта или коментират събитията. Ако и двете групи не са пример за интелигентност и честност, тогава какви са?! В какво качество говорят? Както е казано още в Евангелието на Матея: "Вие сте солта на земята. Но ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците".

Къде, прочее, е границата и кой знае кога човек се отказва от хляба си, защото той му коства други, нетърпими неща? 

- Защо е така?

- Защото хората са под натиск. Той не идва само от олигарсите или пък от главните редактори, които слушат олигарсите. Този натиск идва най-вече от безразличието на публиката. Обикновените хора вече са свикнали такива неща да им се случват. Един диалектически процес, в който, от една страна, на зрители и читатели се предлагат компромиси, мошеничества и нискокачествени медийни продукти, а от друга страна, те свикват с тях и постепенно ги превръщат в свой собствен навик и критерий. Това води до съвпадение на публиката с онзи неин образ, който искат да й наложат. И пожълтялата публика вече наистина говори само за скандали, сензации и пикантерии, тя отговоря на очакванията, че се интересува единствено от събития с много къс хоризонт. Така всички щастливо заживяват с дневен ред от сензацийки от днес за утре.

А централен проблем при подобен тесен хоризонт във времето е, че дълбоките причини не се виждат. Подобна публика не знае къде да насочи гнева си.

Когато навремето имаше протести и някой гениален политически технолог измисли гениалната фраза "умните и красивите", той знаеше това прекрасно. И манипулативно създаде фалшив прицел на гнева на хората. И какво започнаха да виждат те?  Някакви си претенциозни хорица, нахални "елити", досадни експерти, професори дрънкала и пр., които се появяват непрекъснато по телевизията, бърборят витиевато - как да не ги мразиш? Ръсят там разни неща, но кой ги слуша? Обаче всички ги гледат, а това вече е друг голям грях – вечният грях на публичните говорители да си видим в ситуация на безсилие и безправие. По този начин гневът на хората беше пренасочен към този видим елит.

Дали той е наистина елит, е друг въпрос. По-важно от това е, че гневът получи фалшив адрес. За една мислеща публика той  би следвало да бъде насочен към първопричината, а не към следствията и видимостите.

- Коя е тя?

- Първопричината е дълбоката клиентелистка структура на държавата и клиентелистките електорати. Такава държава се движи към авторитарна, в нея вече почти не са останали граждани, има все по-малко избиратели със своя воля, а вотът е контролиран и зависим. Ето тази зависимост би трябвало да ядоса хората. Тоталното отнемане на тяхната свобода, бруталното потискане на достойнството им би следвало да е истинската причина за техния гняв. Но за съжаление, публиката е в не по-различна ситуация от тази на журналистите, за които говорихме. Хората живеят в навици, те не се обиждат на дълбокото им накърнено морално достойнство, а са свикнали да се дразнят на това, че някой си изглеждал високомерен и употребявал чуждици по телевизията. Т.е. гневът на обикновения българин беше пренасочен към "видимите", вместо да се насочи към "невидимите" реални виновници за неговото дередже. 

- Казвате, че са накърнени основните права на обществото ни, а от там и демокрацията е заплашена.

- Да се върнем към  подмяната и израза "умните и красивите". Самото определение казва скрито - "Ти, обикновеният човек, си глупав и грозен. Те, онези, които претендират, че са умни и красиви, те презират. Следователно, ти трябва да ги мразиш". Проста и брутално манипулативна схема. Но ефикасна  - човек се ядосва с право, ако го смятат за глупав, недостоен, несамостоятелен, неавтономен и т.н.

Но разбира се, истинските хора, които смятат народа за глупав, не са "умните и красивите", нито експертите, нито видимите публични говорители. Истинските виновници са самите манипулатори - олигарсите и техните слуги. Тъкмо те смятат населението за тотално глупаво, защото са успели да го превърнат в клиентелистка маса, която може да бъде моделирана по всевъзможни начини, брашнен чувал, който може да бъде изтупван. 

Защо хората не реагират на това презрение към тях? Тук би трябвало истински да се ядосат. Трябва да мразят дембелите и циничните, а не "умните и красивите", "жълтопаветниците" и пр.  Но те не го правят.

В съвременна България има позитивни тенденции, особено в икономическо положение. Е, най-бедни сме в Европа, разбира се, но брутният вътрешен доход расте, има знаци за успешно развитие. Проблемът е другаде – в  нивото на правна и морална култура. Разрушеното усещане за свобода и справедливост, за достойнство е станало всекидневие и се е превърнало в резигнация.  Това са дълбоките причини, което истински потиска българина. Но му внушават, че единственият проблем е цената на газа и парното. 

Така че можем обобщено да кажем: в популистка ситуация българинът насочва гнева си към измислени призраци, а не към първопричината. Той сякаш е сляп за това как се овладяват институции и се разграбват банки, как се присвояват нелегално или полулегално немислими обществени ресурси, как се разрушава съдебната система и се насажда страх и безверие.  

Защо никой не се ядосва по този повод?!

Вторият съществен проблем на публичната среда е, че за три десетилетия медиите възпитаха у тази публика къса памет. Вече никой не помни кой кой е, кой какъв е бил. Цари някаква перверзна игра между видими публична лица и невидими механизми на разграбване и преразпределяне, чиито истински играчи не са известни. Хората не могат да ги проследят и да ги разберат, а освен това вече са забравили кой какъв е бил само преди няколко години.

Трябва да признаем обаче, че, от друга страна, никак не е и лесно да се ориентираш. Не знаеш коя фирма на кого принадлежи, нито откъде са дошли капиталите и как е била прехвърлена, с какви сложни офшорки и схеми на собственост и пр. Е, може би знаят експерти някакви. Но за да може обикновен човек да се запознае и ориентира в тези схеми, ще са му нужни години.

Какво да правим, всички да станем икономисти, криминалисти и следователи ли? Това не ни е работата. Просто гневът ни трябва да отиде там, където трябва – а не да се ядосваме на мюрета.

- Какво трябва да се случи, за да пренасочим гнева си и нещата да потръгнат? Защото и културата ни е в застой, интелигенцията е на заден план...

- Нямам панацея. Но има едно просто нещо, което знаехме преди 30 г. и което сме забравили. То е да казваш истината. Да живееш в истината. То е свързано с достойнството на публичните говорители,  а и на всеки един човек. Световният опит показва, че ако едно общество откаже да го прави, рано или късно катастрофира. А дотогава ще пребиваваме всички в ситуацията, за която говорихме - тежкото и привично всеобщо самоунижение.

А ако функционира обикновен всекидневен морал и се живее по правилата на всекидневната истина – не говоря за разни абстракции -  някои неща биха станали абсолютно невъзможни. Включително и за най-силните на деня. Например днес мнозина от тях директно погазват принципите на правовата държава, при това не само фактически, а и със слово. За първи път от години си позволяват да кажат в ефир: "Стига с тая свобода на словото!“ или "Стига с това разделение на властите!".

Нима не разбираме? Това е атака срещу ценностните основания на демокрацията – т.е. такъв скандал, заради който всеки гражданин не би трябвало да спи. Властимащите отричат в ефир принципите, върху почива държавата, заради подобно нещо в САЩ например биха летели сенаторски и президентски глави.  У нас какво става – нищо.  При това става дума не за лъжи, а за фундаментални безочия. Безсрамното им огласяване има за цел да смачка хората. Казват ни в очите: "Казваме ви това, защото нищо няма да стане. Вие сте едно стадо и ще си останете такова".

- Как може да се противодейства на това?

- Сложни въпроси... Би трябвало да ме е страх да говоря за всичко това... Но не ме е страх. Засега ще кажа само – говорете истината, живейте в нея. И това важи и за журналистите. А също за ватманите, семейния бизнес и православните. 

- Толкова ли ни е завладял този страх?

- Не. Лошото е, че се е превърнал в навик. Той е навичният фон на нашия живот. Когато всички правят така, ти не че чак пък толкова се страхуваш, но не просто не ти се иска да изглеждаш като някаква бяла врана... Хората не обичат извънредни ситуации, извънредни постъпки, екстравагантни жестове.

- Може ли да се случи извънредна ситуация след местните избори, които са след 20-ина дни?

- Основната характеристика на извънредната ситуация е, че никой не може да я предвиди. Когато предложиха Делян Пеевски да оглави ДАНС, можеше ли някой да предвиди огромния скандал, който щеше да предизвика? Може би протестът, който траеше повече от година след това, не доведе кой знае до какво. Но все пак имаше за един дълъг период от време хора, много хора, които се възмутиха, излязоха на улицата и казаха: "Така не може". Това се помни, трябва да се помни. Може би ще се появи отново подобна ситуация, не знаем кога.  Но по принцип популисткият брутализъм е кух и в един момент ще се срути. Няма как да не се случи в един момент.

Нека обаче първо всеки да преодолее навика в себе си.

12

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Гюлен: Ердоган ще завърши като Хитлер

27.01.2020

1962 18
От ДПС зависи дали Борисов ще изкара докрай мандата

17.01.2020

ТАНЯ ПЕТКОВА

4355 4
Вежди Рашидов: България днес е фактор само заради Бойко Борисов

12.01.2020

3181

Коментари

Минал оттук

Прав си, Саша! Много е трудно днес да споделяш каквито и да со чужди мисли. Особено ако не си наясно какви са

Johnny2965

И подобно послание отправя сътрудник на ДС!

Forza NATO

Кой е сътрудникът туканка? 

бавно загряващ

Може би протестът, който траеше повече от година след това, не доведе кой знае до какво.

Със своята едностранчивост и тенденциозност протестът доведе отново на власт партията, която носи главната вина за потискането на свободното слово на журналистите.

Traktor1

И колко от умно-красивите всъщност бяха най-обикновени платени протестърчета ? И как така този протест,който започна като протест срещу всички партии беше яхнат от псевдо-десните джудженца и от орките на Боко ? Като сме тръгнали да си говорим истината....

аиг3

Леле,  да се оправдава най-големият резил на БСП... И то е ерезил не за друго,  а защото се видя, че БСП има интересна връзка с ДПС. При която БСП се оказа булката. Тази връзка и до ден днешен продължава. Просто за момента тази функция е заел ББ. БСП е изоставената любовница, която тръпне отново да получи  крепкото мъжко внимание на Пеевски и Доган. И това ще стане, ако вземе, че случайно спечели.

дъртреалист

Много се извинявам, но този човек е ... смешен... 

 Но има едно просто нещо, което знаехме преди 30 г. и което сме забравили. То е да казваш истината.

А... сега... Преди 30 г сме били КАЗВАЛИ  истината... 

Да живееш в истината. То е свързано с достойнството на публичните говорители,  а и на всеки един човек.

Това пак е било... тогаз ... :)

Световният опит показва, че ако едно общество откаже да го прави, рано или късно катастрофира.

КЪФ световен опит...? Кви са тез брътвежи? 


А дотогава ще пребиваваме всички в ситуацията, за която говорихме - тежкото и привично всеобщо самоунижение.

Олеле! ТУй ли ни е проблема?

 

дъртреалист

Нека обаче първо всеки да преодолее навика в себе си.

А  р  е       в  е 


серьозну?

 

SvSophia
снимка на SvSophia

Професор Кьосев,

 

При цялото ми уважение, като академичен човек не сте отговорили академично на два академични по същество въпроса:

 

1. Какво е “свободно слово” по принцип и какво тук и сега - “словото” на КлубЗ и Икономедия, от една страна, на Афера, от друга, на Барикада, от трета, на Гласове, от четвърта, на Труд, 24часа, ПИК, БНТ,новата NovaTV, на унищожения в. Култура, за да се замени с нещо съвсем различно, наречено Портал, на Маргиналии, етцетера? Чии слова и словца се припокриват с принципите на “свободното слово” и Вашето лично разбиране за него? Какви са условията, за съществуването на такова слово и имат ли те изобщо почва у нас? 

 

2. Като седяхте на паважа зад НС с Българската конституция в ръце, редом с други академични лица, през лятото на 2013, наистина ли не си давахте сметка на Кого съдействате да се върне на власт?

 

Ако наистина не сте си давали сметка, че съдействате за вървенето “към авторитарна държава”, като какъв днес се произнасяте за сриналата се свобода на словото, след като с протеста си сте подпомогнали  лицата, които с Вашето съдействие възседнаха отново България и изобщо сринаха не само свободата, ами публичното слово като такова и го замениха с простащина и несусветици?

 

Ако сте си давали сметка, но въпреки това сте спомогнали с протеста си за връщането на боковско-цветановския модел на управление и словесност в България, публичните Ви “рефлексии” в момента върху сринатата свобода - тя не е само на словото - не са ли, меко казано, недостойни?

 

Не сте подходящ за обувките ни на Гео Милев, ни на Йосиф Хербст, ни на Антон Страшимиров дори, господин Кьосев, твърде са големи за Вас.

Колкото и да се стараете, до Малкия Мук най-много да успеете да се докарате. В словесен смисъл. Не във фактически.

бонго-бонго
снимка на бонго-бонго

Откровения от лятото на 2013 г

 

Вежди Рашидов:

"Ние оставихме всички мангизи да минават през банката на тоя лайнар, на Доган парите да текат спокойно, да се управлява заради един медиен комфорт и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха".
"Всички ли сме роби само на един дебел, грозен, на 20 години милионер бе, да му ... Всички ли сте роби на такъв изрод, нямате ли смелост... Как е станал този боклук мултимилиардер на 20 години и е изкупил всички хора и за 1000 лева заплата всички му слугуват?
"Няма медии. Аз оня ден се обаждам на Валя Велева и казвам – искам да направя интервю, а тя казва: О, моля ти се, недей. После звъня в "Стандарт" на Славка (Бозукова – б.р.), нарочно го правя... Петьо Блъсков изцяло се е продал. Останаха "Дневник", "Капитал", в. "Сега" - така останаха независими, но те ще ги задушат."
"По мое време г-н Борисов направи голяма грешка. Какво направи той – на него му трябваше медиен комфорт. Това са на Доган вестници. Ако смятате, че този фес не ви управлява, селски от Дръндар, то това ви е нацията на 1300 години, - това го напишете, ама няма да посмеете. Това са парите на Доган и на двама шейхове от Оман, ако толкова не знаете какво седи в банката. Банката е собственик на вестниците, а Делян Пеевски е боздуганът с майка си отпред. Те перат едни пари."

Реакции:
Петьо Блъсков, главен редактор на в. "Репортер": "Нямам такива примитивни реакции – сърдя се, не се сърдя. Това може да е реакция, когато си на 3-4 години в детската градина"

Валерия Велева, зам.-главен редактор на в. "Преса": "Огорчена съм от думите на Вежди Рашидов, постъпката му е недостойна".

Славка Бозукова, главен редактор на в. "Стандарт": Учудена съм от думите на Рашидов, не сме зависими от Пеевски.  

SvSophia
снимка на SvSophia

П.П. Колегите Ви във Факултета по славянски филологии на СУ в момента провеждат мащабно изследване на публичното слово - на медиите, на политиците, на депутатите, етцетера. Много интересни резултати и изводи са направили дотук за какво “слово”, за каква “свобода” и за каква “словесна”  бездна става дума. Позинтересувайте се, проф. Кьосев.

 

Защото упадъкът на езика беше целенасочено заложен още в “часовите” медии и целенасочено прокарван и до момента в огромната част от българските медии. Цяло поколение израсна междувременно... И цяло поколение “момиченца”, както ги нарекохте навремето, “дръжки на микрофони”, както ги наричат в момента. С този език...

 

А упадъкът на езика е функция от всеобщия упадък, но и инструмент за изработване на упадък.

Преди да се говори за свобода на словото, трябва да се вгледаме в самото “слово” и кого такова “слово” ползва.

И двамата знаем кого и какво.

Но не намирам в интервюто Ви ясно изречена цялата истина.

дъртреалист

Така че можем обобщено да кажем: в популистка ситуация българинът насочва гнева си към измислени призраци, а не към първопричината.

тц, тц...

Това изречение професор ли го е казал?

Този неологизъм "популистка ситуация" е професорско езиково товрчество? 

Но, той е намек, че професорът визира масовия човек

и му се сърди, че не виждал "първопричината", каквото и да значи... Не само, че не са захваща да разследва истинските причини, като един полицай, ами си измислял призраци... А бе - всички са луди.

Това ни казва професорът.

АМи не им е работа, бе, този, на масовите хора да търсят причината. На интелектуалците е. 

Ама ти не се притеснявай. 

А междувременно, някои казват истината, но не си ти. Ето чуй един български съдия:

предупредих, че сме изправени пред система, която е вербувала големи човешки и материални ресурси в изграждането на добре действаща машина, която умело си служи със службите, медиите, икономиката, политиката и най-вече съдебната система.

Не философства, а просто казва истината.

Ти можеш ли го това?

Наместо преливане от пусто в празно?

 

 

Влез или се регистрирай за да коментираш

×