Внимавай какво си пожелаваш - предупреждението важи с пълна сила за турския президент Реджеп Ердоган. По много неща изглежда, че той успя да баламоса президента на САЩ Доналд Тръмп да му даде зелена светлина за офанзива в Североизточна Сирия.

След като получи каквото искаше, Ердоган е изправен пред трудни въпроси и избори. Докъде да стигне? Кой е врагът? И колко дълго може да продължава тази операция? Това е може би най-хазартната ситуация, в която попадна политикът Ердоган, известен с това, че поема рискове.

Разтревожени от възможността да не отхапят хапка, по-голяма от устатата им, турски официални представители трескаво предефинират и коригират целите на военната операция, която започна със серия от въздушни удари в сряда. Операцията, описвана от няколко месеца от Ердоган като важен ход за елиминиране на кюрдската терористична заплаха, внезапно бе трансформиран в "мирна операция" с мишена "Ислямска държава" (ИД).

"Това не е операция срещу кюрдите. Турция няма никакъв проблем с кюрдите. Ние се борим срещу терористична организация, която убива и репресира и кюрдския народ", заяви пред CNN дясната ръка на Ердоган, съветникът му Ибрахим Калън. "Така че щом Турция воюва срещу ИД, светът трябва да й е благодарен", намекна той.

Естествено е тази рязка промяна в целите да е повлияна от бурните реакции във Вашингтон на решението на президента Доналд Тръмп. Дори обичайно подмазващите се републиканци обвиниха Белия дом, че е предал кюрдските сили, които досега бяха острието на атаката срещу ИД.

Възможно е

Тръмп да е дал зелена светлина на Ердоган, за да отвлече вниманието от разследването за импчиймънт

Ако е така, хитростта му се върна като бумеранг.

Турция промени и настройката по отношение на дългосрочните си териториални амбиции в Сирия, въпреки заявеното от Ердоган намерение да създаде "зона за сигурност" 32 км навътре в Сирия, по протежение на 480 км. "Турция няма интерес да окупира каквато и да е част от Сирия", каза Калън, който обясни предишните трансгранични операции в Джараблус и Африн като временно контролиране на територии.

Междувременно директорът по комуникациите на турския президент Фахретин Алтън увери, че хуманитарните мотиви са водещи. "Планът помага на Турция да намери убежище за невинни хора", написа той във "Вашингтон пост". Около 2 млн. сирийски бежанци, които в момента са в Турция, доброволно ще отидат да живеят в "зоната за сигурност", макар повечето от тях да нямат никаква свързаност с тази част на страната, твърдеше той.

Калън от своя страна заяви, че масовото репатриране ще е доброволно, макар да изглежда, че никой не е питал бежанците и хуманитарните агенции, които работят с тях.

Ердоган е изправен пред множество неизвестни

Едно от тях е дали Турция има освен волята, но и капацитет да води война срещу ИД, или да контролира арестите и бежанските лагери, охранявани досега от кюрдите. Анкара вече е обвинявана, че излага на риск битката срещу ИД в някои райони.

Както всеки друг, и Ердоган няма ни най-малка представа какво ще му хрумне занапред на Тръмп. Същите съмнения се отнасят и за Русия, която уж подкрепя, но неотдавна се сблъска с Турция за операциите в района на Идлиб, както и до подкрепяния от Иран режим на Башар Асад в Дамаск, който може да се възползва от суматохата, за да си върне контрола върху територията и да настани там свои сили.

Не е ясно и какви ще са ползите за турското общество, вече обезверено от Ердоган, и задълбочаващите се икономически проблеми, от скъп и неясно колко дълъг конфликт, който за мнозина изглежда ненужен. Ако тежките хуманитарни последици, прогнозирани от ООН, се сбъднат, Ердоган е наясно, че ще понесе вината в международен план и вероятно дори може да се стигне до санкции от страна на САЩ и ЕС.

Заради всичко това Ердоган първоначално ще действа предпазливо. Той ще използва подкрепяните от Анкара бойци на бунтовническата Сирийска национална армия със съдействието на турската авиация. Американски представители прогнозират, че няма да има мащабна сухопътна акция и че първата офанзива ще цели създаването на бойни постове в Сирия.

Осъзнал всички лични, политически и военни рискове от сирийския си хазартен ход, Ердоган най-вероятно ще използва срещата си с Тръмп в Белия дом на 13 ноември, за да се опита да осигури подкрепата на САЩ, преди да предприеме по-решителни действия. Какво ще се случи след това, може да е извън неговия контрол. Кюрдските лидери настояват, че няма да се предадат. Ако дойдат турците, ще се бият.