Европейският съюз трудно се разделя със зависимостта си от руски източници на енергия. Но този мъчително бавен и сложен процес на сбогуване може да получи мощен импулс отвъд океана - от САЩ. Анализ на OilPrice.com обяснява как може да стане това:
Въпреки усилията на европейските политици да намалят доминацията на Русия в областта на природния газ на националните пазари, реалността е различна. Медиите често подчертават обструктивната политика на страни като Словакия, Унгария, Сърбия.
По-голямата картина обаче разкрива, че Брюксел и неговите бюрократи са изправени пред сериозно предизвикателство. Според "Ройтерс" доставките на "Газпром" по тръбопровода „Турски поток“ за Европа са скочили с 10,3% през май 2025 г. Това увеличение подчертава
нарастващата роля на „Турски поток“
като единствена опция за Русия за транспортиране на природен газ до Европа - след решението на Украйна да не удължи транзитното споразумение на 1 януари.
По данни на европейската газопреносна група ENTSOG руският износ през „Турски поток“ се е увеличил с 4,3 млн. куб. м на ден, достигайки 46 млн. куб. м на ден през май, в сравнение с 41,7 млн. куб. м през април. На годишна база все пак има спад - с 1,2 млн. куб. м.
Общите доставки на Русия са далеч от историческите рекорди. През 2018-2019 г. годишните потоци към Европа са били между 175 и 180 млрд. куб. м; през 2024 г. те са едва около 32 млрд. куб. м.
Но европейската търговия с Русия все още е в огромни обеми, тъй като включва природен газ или втечнен природен газ (LNG), въглища, петрол и уран. Както сочи Bild, през февруари 2025 г. ЕС е закупил от Русия продукти, свързани с производството на електроенергия, на стойност над 2 млрд. долара.
Експертите изтъкват, че
руската военна машина се финансира с приходите от износ,
особено докато Китай, Индия, Турция и големите арабски страни все още са силно заинтересовани да поемат руските обеми. През 2024 г. руският износ
на LNG се е увеличил с 4%, достигайки около 47,2 млрд. куб. м. В резултат Русия е вторият по големина доставчик на втечнен природен газ за ЕС, с приблизително 7,3 млрд. евро (7,96 млрд. долара) от този износ.
Еврокомисарят Дан Йоргенсен заяви през февруари 2025 г., че американският LNG и други трябва да заместят руските доставки. След руското нахлуване в Украйна, страните членки на ЕС са внесли руски горива на стойност 209 млрд. евро, което реално финансира продължаващата агресия на Путин.
Решението може да дойде отвъд океана
- от САЩ и частност от движението на президента Тръмп „Да направим Америка велика отново“ (MAGA). В опит за противопоставяне срещу отказа на Путин да прекрати войната с Украйна се обсъжда нов законопроект за налагане на 500% мито за страни, купуващи руски изкопаеми горива. Последният законопроект на Сената, поручил подкрепа не само от републиканците, но и от водещи членове на Демократическата партия, би могъл да подкрепи намеренията на Брюксел за премахване на руския газ от европейските пазари. Ако бъде приет, този закон ще засегне страни от ЕС като Словакия и Унгария, силно зависими от руския газ.
Проектът на Линдзи Греъм (републиканец) и Ричард Блументал (демократ) за "супермитата" вече е събрал над 80 подписа в в 100-местния Сенат. Той предвижда облагане с „не по-малко“ от 500% на всяка държава, която „съзнателно продава, доставя, трансферира или купува петрол, уран, природен газ, петролни продукти или нефтохимически продукти с произход от Руската федерация“.
Митата ще засегнат и държави, които са основните пътища за вход на руски LNG към европейските пазари, особено Холандия, Франция, Белгия, Испания и Португалия. Южноевропейски държави като България, Гърция, Италия, Унгария и
други са в списъците с държави, на които се налагат мерки, тъй като те внасят руски газ през „Турски поток“ и суров петрол през нефтопровода „Дружба“. Това подчертава спешната необходимост тези държави да намерят алтернативни енергийни източници предвид потенциалното въздействие на американските мита.
Европейските лидери сега трябва да се стегнат.
Войната в Украйна е преломна за сигурността
на европейския континент и за икономически растеж. Премахването на руските въглеводороди е необходимост, не само за да се потуши все още съществуващата зависимост от Москва, но и за да се наложи по-силна военна позиция за Украйна.
След безпрецедентната атака с дронове срещу военновъздушните сили и военноморските активи на Русия отговорът на Москва може да бъде насочен дори към енергийната инфраструктура, свързана с Европа.
Досега разговорите за изправяне срещу с Русия бяха много неефективни. Сега Брюксел и европейските лидери трябва да блокират приходната база на Москва. Това отново ще бъде значителен удар за цените на природния газ в Европа, но също така ще принуди Брюксел да създаде и приложи, най-накрая, допълнителни дългосрочни газови договори с партньори, които не са съюзници на Русия.
