"Негативно влияние върху подготовката и поддържането на съществуващите оперативни способности имаше и незадоволителното техническо състояние на наличната морално и физически остаряла и оперативно несъвместима съветска техника и въоръжение ... Некомплектът от личен състав, малкият брой летателни часове и дни на море, физически и технологично остарялото въоръжение и техника продължават да влияят негативно върху изпълнението на мисиите и задачите, подготовката, постигането на оперативна съвместимост и изпълнението на Целите на способности за НАТО ...".

Това са  част от самопризнанията на политическото и военното ръководство на българската армия, направени в Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на Република България. Наскоро той беше приет от правителството и се отправи към гласуване в Народното събрание и ясно оголи трагичното положение на иначе славната армия, в която се оказва, че не само изтребителите, не само ракетите, но и

дори манерките и канчетата са остарели

Военните изобщо не са пестили критики за състоянието на армията. За този силно самокритичен подход има поне няколко обяснения. Едното възможно е, да става дума за опит да се изпросят повече милиарди за Министерство на обраната и да се дават аргументи за отпускането на средствата. Другият възможен сценарий е да се нарисува картина, чрез която да се избяга от отговорност за актуалното състояние на армията и да се правят препратки към стари ръководства на правителство, парламент, Министерство на отбраната и генералитет. Възможно обяснение е това да е опит да се обоснове недаванено на оръжие на Украйна, пък било то и прастаро.

Каквото и да е обяснението, въпросният документ ясно показва нещата в много, ама много черни краски, включително и като поглед в бъдещето. 

Така например се признава, че положението с физическия състав на армията е трагично. "Недостигът на личен състав остава висок. Въпреки увеличените възнаграждения, спада интересът към постъпване на военна служба и некомплектът се увеличи и достигна 19,7%. Съотношението кандидати/вакантни длъжности продължи да намалява за трета поредна година и това е сериозно предизвикателство", пише в доклада.

Оказва се, че към 31 декември 2022 г. текущият некомплект от военнослужещи за Министерство на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия продължава да нараства, като на практика липсва една пета от състава на армията по планове и ведомости.  От тях

недостигът на офицери е 23,4%, и на войници/ матроси - 24,2%,

на офицерски кандидати - 6,5%, на сержанти/старшини - 10,9%. Завишено ниво на некомплект се наблюдава при офицерите и офицерските кандидати, докато при войнишките и сержантските длъжности се отчита лек спад.

Въпреки положените усилия за комплектуване на въоръжените сили с доброволен резерв, заетите длъжности  са едва 13%. Основните причини са финансовата непривлекателност на службата в доброволния резерв и нежелание от страна на работодателите да позволяват отсъствие от работа на техни служители, отчитат още военните.

Най-сериозно остава положението в Сухопътните войски и дори се посочва, че това "засяга негативно способностите на декларираните формирования и поддържането им в готовност за развръщане".

Отчита се, че

нарастващото технологично изоставане на въоръжените сили се отразява негативно

на оперативната им ефективност в контекста на колективната отбрана.

"Налице са значителни затруднения при покриване на изискванията към Целите на способности на НАТО. Най-голямо е изоставането в изграждането на механизираната бригада от тежък тип и свързаните с нея способности за бойно осигуряване и поддръжка, основно поради забавянето в реализацията на проекта за придобиване на нови бойни бронирани машини за Сухопътни войски", посочват още военните.

Те дори стигат до признанието, че "финансовите ограничения, некомплектът от личен състав, малкият брой летателни часове и дни на море, физически и технологично остарялото въоръжение и техника продължават да влияят негативно върху изпълнението на мисиите и задачите, подготовката, постигането на оперативна съвместимост и изпълнението на Целите на способности за НАТО".

По стар обичай военните естествено се оплакват и от липса на достатъчно средства. Този път вина има и ускорената инфлация, която "има негативно отражение върху изграждането на способностите, включително при попълването на вакантните длъжности за военнослужещи". 

Посочва се, че независимо от номиналното увеличение на разходите за отбрана, те останали под целевата стойност като процент от БВП за 2022 г. съгласно Националния план 2024 (1,62% при цел 1,7%). За преодоляване на ограниченията следвало да продължи планомерното изпълнение на целите и приоритетите от Програма 2032 при достатъчно финансиране на отбраната. "Необходимостта от ускоряване на процесите на превъоръжаване и модернизация налага по-висок ръст на капиталовите разходи, като се търсят възможности разходите за отбрана да достигнат 2% от БВП още през 2023 г. Следва да се има предвид, че се обсъжда решение за нов ангажимент. В НАТО вече 2% се възприемат не като цел, а като основа за по-нататъшно нарастване на разходите за отбрана", подчертава МО.

Като лъч надежда се посочва изпълнението на трите милиардни проекта -

за 16-те изтребители F-16, за двата многофункционални кораба и за 150-те бронирани машини. Третият проект така и не е тръгнал още, но върви вече в графата "реализацията на трите основни инвестиционни проекта създава базови предпоставки за преодоляване на дефицита от критично необходими способности". Веднага след това започват и пожеланията. "Попълването на този дефицит зависи и от придобиването на: 155 мм гаубици; ракетна система за залпов огън; нови трикоординатни радари; зенитно-ракетни комплекси; дистанционно управляеми системи, безпилотни летателни апарати и средства за противодействие на такива; системи за командване и управление; способности за киберотбрана; брегови противокорабни комплекси и подводници", се описва в доклада, без да се отчита, че за това ще трябва да отидат още поне няколко милиарда. 

Не може да се отрече, че голямата изненада в тазгодишния анализ са

изключително острите думи срещу Русия и нейните действия в Украйна и на Балканите

Записано е, че руската армия извършва системни военни престъпления в Украйна. "Започнатата в пълно нарушение на международното право неоправдана война в Украйна нанесе щети в особено големи размери върху всички сфери на социалния и икономическия живот. Руските въоръжени сили извършваха системни военни престъпления. Този пълномащабен въоръжен конфликт оказва значително отражение не само върху Украйна и региона, но и в глобален аспект", пишат авторите от българското Министерство на отбраната.

Според документа, войната е довела до разширяване на руската хибридна подривна дейност против държавите от НАТО и ЕС. "Целта на тези действия е насочена основно към: създаване на вътрешнополитическа дестабилизация и обществено противопоставяне; възпрепятстване на решения за укрепване на съюзния възпиращ и отбранителен потенциал; намаляване на солидарността и подкрепата за Украйна и оказването на навременна и ефективна военна помощ; продължаване на зависимостта от руски енергийни доставки".

Веднага след това се посочва, че "Република България също беше обект на системни руски хибридни въздействия, включително и чрез едностранно прекъсване на газовите доставки, с цел оказване на влияние върху вземането на суверенни национални стратегически решения".

Докладът посочва руската военна агресия за най-непосредствената заплаха за мира и я категоризира, като пълно нарушение на международното право. Забелязва се засилено активизиране на руската подривна хибридна дейност, рискове за киберсигурността, използване на енергията за активно оръжие във военно-политическа кампания. Също така се отбелязват повишени рискове в Черно море, Кавказ, Молдова и Беларус. 

Деструктивна роля изиграха индиректните опити от руска страна да създаде втора зона

на нестабилност, възползвайки се от съществуващите на Балканите проблеми и противоречия, смятат авторите и натъртват, че в "Република Северна Македония конституционните промени се забавят, включително поради неотшумяващи антибългарски обществено-политически стереотипи", което "влияе негативно върху стартирането на преговори за присъединяване на страната към ЕС.

"Потенциалът за дестабилизиране на Босна и Херцеговина се запазва в резултат на сепаратистките инициативи на босненските сръбски лидери, подкрепяни от Кремъл. Силното руско влияние се запази и в Сърбия. Посредничеството и присъствието на международната общност в Косово останаха основен гарант за въздържане на Белград и Прищина от действия с негативно влияние върху регионалната стабилност. Запази се значението на операциите на НАТО и ЕС", се казва още в доклада.

Подкрепата за Украйна е заложена в официалния документ, като се посочва, че България е солидарна с Украйна и подкрепя нейните легитимни усилия и действия да се противопостави на руската военна агресия, включително и с предоставяне на военна помощ. В същото време няма и дума за призивите на Киев за предоставяне на старите изтребители и ракетни комплекси, с каквито армията разполага от 40-50 години, за възможни триъгълни сделки или поне за опити за такива. 

Вероятно за тях ще стигне смелост в следващия доклад за състоянието на армията.