Медия без
политическа реклама

Рейтинг 2023: Защо да учим туризъм в Аграрния университет в Пловдив?

Огромните диспропорции между университетите не могат да бъдат преодолени и тази година

Едно е да учиш математика в СУ, съвсем друго в Русенския университет
Илияна Кирилова
Едно е да учиш математика в СУ, съвсем друго в Русенския университет

Бавно и славно българското висше образование се доближава до нуждите на пазара на труда. Лек оптимизъм в това отношение дава и тазгодишното 13-то издание на Рейтинга на университетите, определено от просветния министър проф. Галин Цоков като носещо най-добрите новини досега. То действително регистрира продължаващо подобрение на показателите, свързани с реализацията на завършилите студенти - безработицата сред тях остава ниска, все повече работят на позиции, за които се изисква диплома за висше образование, все повече са и висшистите, които се осигуряват в страната, т.е. намират подходящо препитание у нас, а не в чужбина. И тази година обаче рейтингът не прави изключение от предходните по отношение на големите диспропорции в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование в зависимост от това каква е завършената специалност, както и в кое висше училище е учил студентът, дори и в рамките на едно и също професионално направление. Като червени лампички светват и разликите между Южна и Северна България, в която липсват цели професионални направления, както и задържащият се процент на чуждестранни студенти, който като че ли е стигнал точката на насищане.

 

Внимавай къде учиш!

Медицината, педагогиката и други направления от публичната сфера продължават да нямат различия при нивото на безработицата, реализацията и доходите на завършилите студенти. При други направления като икономика, информатика, инженерни специалности и др. обаче е важно не само какво, но и къде го учиш.

Информатиката - направлението с най-висок облагаем доход т.г. - в СУ например носи най-висок облагаем доход от 6469 лв. Завършилите Нов български университет също могат да се надяват на високи доходи - 5767 лв. Получилите диплома по тази специалност в други висши училища обаче едва ли могат да разчитат на повече от 3000 лв. Информатиците от Великотърновския университет например могат да очакват 2590 лв., а тези в Икономическия университет във Варна - 2560 лв. Разликите с последните два университета са близо 4 пъти - информатиците от Югозападния университет получават 2056 лв. доход, а тези от Шуменския университет - едва 1811 лв.

И още примери: математиката в СУ "върви" с 4510 лв. облагаем доход, докато завършилите това направление в Русенския университет могат да очакват едва 1732 лв., а в Пловдивския университет - 1855 лв. Облагаемият доход на висшистите по биотехнологии в СУ е 2155 лв., докато в Пловдивският университет завършилите това направление получават два пъти по-малко - 896 лв. Военното дело "носи" 5745 лв. на завършилите го във Военната академия "Г. Ст. Раковски" и 3594 лв. на дипломиралите се във Висшето военновъздушно училище "Г. Бенковски". Ако учите комуникационна и компютърна техника в ТУ-София, може да разчитате на 4308 лв. доход, но ако се обучавате по това направление в Бургаския университет "Ас. Златаров", едва ли ще получите много повече от 1816 лв., а в Пловдивския университет - 1973 лв. Завършилите право във Варненския свободен университет могат да очакват най-висок облагаем доход - 2689 лв., а в Софийския университет - 2287 лв., докато в Пловдивския университет - 1771 лв.

Огромни разлики има в доходите и на завършилите икономика. Ако имате диплома по това направление от Софийския университет, може да очаквате 3663 лв., ако е от УНСС - 2330 лв., а ако е от Шуменския или Русенския университет - около 1400 лв. При националната сигурност разликата между първия и последния университет е около 3 пъти - завършилите това направление в Академията на МВР може да очакват 4117 лв. облагаем доход, във Великотърновския у-т - 2060 лв., а в Пловдивския - 1464 лв. Енергетика в ТУ-София "носи" 3149 лв. доход, а в Университета по хранителни технологии - 2212 лв.

 

След университетската скамейка - веднага на работа

Кандидат-студентите трябва много да внимават в кой университет се насочват и заради значителните диспропорции по отношение на безработицата, която се отчита при направленията, завършени в различни университети. Едно е да учиш администрация и управление в Американския университет в Благоевград, където безработицата е едва 0.74%, и съвсем друго в Русенския университет, където нивото й е над 4%. По същия начин безработицата в АУБ сред завършилите икономика е нулева, докато в Югозападния университет тя е 4.41%. Математиката в СУ "върви" с 0.21% безработица, докато в Русенския университет - 2.33%. Завършилите машинно инженерство в МГУ могат да очакват, че веднага ще си намерят работа (0% безработица), докато тези, получили диплома по тази специалност от Университета по хранителни технологии в Пловдив могат да очакват 2.87% безработица. 

Огромни за диспропорциите и при националната сигурност - безработицата при висшите от Югозападния университет е цели 4.5%, докато в Академията на МВР - 0%. Правото, завършено в УНСС, се отличава с 0.98% безработица, докато в Русенския - с 3.87%. Любопитно е, че въпреки глада за учители, при завършилите педагогика в СУ безработицата е 1.43%, докато в Русенския и Югозападния университет - около 4%. Също така, при психологията, завършена в ЮЗУ безработицата е 3.87, докато във Военната академия "Г. Ст. Раковски" - само 0.31%. Ако учите информатика в ТУ-София или АУБ, то няма да останете безработен (0% безработица), но ако завършите в Русенския университет, може да сте сред 3.76%-те безработни. Четворни са и разликите при безработицата при завършилите туризъм - ако е в Пловдивския университет, нивата й са  около 4.45%, а в Лесотехническия университет - едва 0.28%.

 

Къде ще ми трябва дипломата?

Сериозни са разликите и по отношение на показателя приложение на придобитото висше образование в едни и същи направления в различните университети, което показва какъв процент от завършилите са започнали работа на позиция, изискваща висше образование. При направлението с най-ниско приложение на придобитото висше образование - туризъм - нещата изглеждат така: ако е завършено в Софийския университет, процентът на приложение на дипломата е най-висок - 38,5%, ако е в Лесотехническия университет - 27%, а в Аграрния университет в Пловдив - 18.4%. Близо два пъти е разликата при физическите науки - ако ги завършите в СУ, процентът на приложението на дипломата е 73 на сто, а в Пловдивския университет - 45 на сто.

Математиката в СУ се отличава с 92% работещи на позиции, изискващи висше образование, а в Русенския - едва с 38%. Ако 71% от завършилите електротехника, електроника и автоматика в ХТМУ работят на позиции, които изискват висше образование, то при студентите, получили дипломата си от Бургаския университет "Ас. Златаров" този процент е едва 35 на сто. Информатиците от СУ могат да се похвалят с 96% приложение на дипломата, докато тези от Шуменския университет - едва с 45% приложение. Двойни са разликите по този показател между първия и последния университет и в направлението комуникационна и компютърна техника - в СУ този процент е 84 на сто, а в Бургаския "Ас. Златаров" - 40 на сто. Едва 35% от завършилите машинно инженерство в МГУ започват работа на позиции, изискващи диплома, срещу 59% от висшистите, излезли от Университета по хранителни технологии в Пловдив.

 

А сега накъде?

Данните всъщност звучат съвсем закономерно - очевидно машинното инженерство не е силна страна на Университета по хранителни технологии, който би следвало да се съсредоточи в това, в което е най-добър - хранителните технологии. По същия начин не е ясно защо ЮЗУ трябва да предлага популярната национална сигурност, или пък Лесотехническият и Аграрният университет - туризъм. Макар рейтингът да е инструмент за правене на политики в МОН, той не е единственият механизъм за определяне на местата и специалностите в университетите, призна просветният министър. Според него преди да се намаляват бройки в дадени специалности или университети, трябва да се анализират редица фактори, вкл. как съответните висши училища изпълняват приема си.

Профилната и структурната оптимизация на висшето образование обаче очевидно трябва да продължи, ако висшите училища искат да намалят влиянието на демографския фактор, който след няколко години съвсем ще стопи броя на студентите, които въобще могат да приемат. Как ли ще издържат в бъдеще университетите с под 1000 студенти, каквито са 1/3 от тях?. Или пък такива с под 100 студенти? Засега ще се разчита на въведената преди 2 години Национална карта на висшето образование, която казва при какви условия какви специалности, факултети и дори университети могат да се разкриват. Макар да не намали докрай разорилите се последните години несвойствени направления в дадени университети, тя все пак озаптява апетитите на някои ректори да продължават да откриват нови и нови специалности, коментират експерти.  

Рейтинг 2023 насочва вниманието и към задълбочаващата се пропаст между Северна и Южна България. Не е нужно на север да разкриваме нови висши училища, достатъчно е те да разширят палитрата от специалности, които предлагат, защото в тях липсват цели направления като ветеринарна медицина, металургия, животновъдство, горско стопанство, театрално и филмово изкуство, коментира Георги Стойчев от "Отворено общество". На фона на задаващата се демографска криза ключов въпрос не само пред системата, но и пред държавата, ще е и как да привлечем повече чуждестранни студенти. Потенциалът на европейските студенти по медицина, които у нас са над половината от учещите медицина, явно е изчерпан, затова и препоръката на експерти е да се помисли за нов модел на привличане на кандидати за българска диплома - както с разширяване на направленията, които търсят младежите, така и с намиране на нови дестинации не само от Европа, но и от други континенти.

 

Последвайте ни и в google news бутон

Ключови думи:

рейтинг, университети

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

Колко медала ще спечели България на олимпийските игри в Париж 2024?