Медия без
политическа реклама

Протестите срещу Гешев не могат да прераснат в национално недоволство

Големият проблем е, че нямаме ясна алтернатива на управлението на ГЕРБ, а десницата и левицата се разяждат отвътре и не могат да дадат никакъв отпор на статуквото, казва политологът Татяна Буруджиева

02 Авг. 2019ТАНЯ ПЕТКОВА
Снимка: Архив
Татяна Буруджиева е политолог, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Доцент е по политически комуникации и доктор по социология. Специализирала е във Франция и Белгия. Член е на УС на Асоциацията на социолозите и научен секретар на Асоциацията на политолозите. Бивш депутат от БСП.

- Г-жо Буруджиева, започнаха отново протести. Този път хиляди излязоха на улиците срещу номинацията на Иван Гешев за главен прокурор, но като че тя е само повод за недоволството, което е срещу статуквото и управлението на ГЕРБ.

- Протестите показват една комбинация, която неизбежно се случва и ще се случи – недоволството срещу кандидатурата за главен прокурор и желанието за съществена промяна в съдебната система. Основните участници в протестите се борят за тази промяна от много време насам и свързват липсата й с управлението на ГЕРБ.

По-важното в днешната ситуация е каква е ефективността на подобен тип протести. Защото те са много специфично оръжие в политиката и когато имат ясни и конкретни цели, обикновено са по-ефективни. Според мен щеше да е по-добре протестиращите да се фокусират основно върху институцията главен прокурор и промяната там, ако искат да постигнат успех относно кандидатурите и съответно избора на нов главен прокурор. Връзване със смяната на властта като цяло означава превръщането на протеста в политически и масов, което разводнява нещата. Когато използваме един политически инструмент, е добре да го правим в неговата ефективност.

- Тоест вие не виждате възможност протестът да прерасне в масово недоволство срещу властта и горещото лято да се прелее в още по-гореща политическа есен?

- Есента ще бъде много гореща и заради местните избори през октомври. Предполагам, че тя ще бъде и много конфликтна и остра като политически сблъсък. За да постигне ефективност един общополитически протест, той трябва да бъде такъв като цяло. Може да тръгне от конкретен повод, но в случая някак не се връзват добре повод и желанието за общонационално недоволство срещу властта.

- Къде в цялата картина е опозицията в лицето на БСП? Някак като че ли ръководството на левицата се е снишило, няма го или...?

- Ако приемем апела на лидера на БСП от Бузлуджа, че трябва да се изправим, сигурно има някакво снишаване. Но доколкото разбрах от този призив, сме се снишили гражданите, а не политиците. Големият проблем е, че нямаме ясна алтернатива на управлението. Защото разделението на критиците на това управление е по-силно, отколкото тяхното обединение. Десницата не показва желание да се обединява в протест заедно с левицата, а тя съответно демонстрира същото. Въпреки горещината на политическите страсти, включително и разпада на малката съуправляваща коалиция, те са по-скоро на ниво скандали и разправии, взаимни упреци и обвинения, отколкото на рационално действие да се промени ситуацията.

- Затова ли и премиерът Бойко Борисов някак не е така активен напоследък в публичното пространство, особено на фона на последните скандали с теча на лични данни от НАП на милиони българи, кризата в свиневъдството и пр.?

- Не мисля, че има някакво „скриване“ на Борисов. Той е всеки ден сред хората, поне това, което излиза по медиите. Напротив. От средата на месец май, когато тръгна в кампанията по евровота, не се е спирал, което е част от невъзможността да се засилят настроенията в обществото. Както показват социологическите данни, има недоволство, включително и от начина, по който се взимат и изпълняват управленски решения, но нямаме недоволство, което да е в посока промяна на субекта на управление. Повечето заявки в социологическите изследвания и анализи говорят, че хората искат промяна в начина на управление, а не кой ще ги управлява.

Борисов директно не се намесва или не става главно действащо лице в тези проблеми, за които ме питате, но това не означава, че се е скрил. По-скоро не желае да натоварва изпълнителната власт с проблеми, които трябва да бъдат решени от конкретни хора и институции, тоест не иска да прехвърля политическа отговорност към собствената си партия за неща, които винаги могат да се случат.

За съжаление, истината е, че всяко общество има своите рискове, а нашето поляризиращо се общество наистина е изправено пред проблеми и страдаме от тях, но по-силно. Във всяка една държава в ЕС например при подобни епидемии много животни също са убити и са пострадали производители, ще престанем да мислим, че проблемът е само български.

И сега е важно да видим дали отговорните институции ще си свършат работата. Някак свикнахме тежко да персонифицираме всеки един проблем и да си го изкарваме на най-високото политическо равнище, но в политиката всеки трябва да направи това, за което е избран, назначен и пр.

- Казвате, че всеки трябва да си свърши работата, а според вас лидерът на БСП Корнелия Нинова свърши ли я – овладя ли разделението и раздорите вътре, за да тръгне партията обединена към изборите наесен?

- Впечатлението ми е, че единството там се постига с огън и меч, което никога не е стабилно. Това, че ще обвиниш, че ще направиш кампания срещу хората, които мислят по различен начин, и ще ги черниш публично, ще говориш неверни неща – примерно тезата, че с този лидер е постигнат най-големият успех на БСП, няма как да стане обединение. И то няма да е на принципна основа и върху ценности, каузи и върху политики, а върху верност и верноподаничество.

Целите, които БСП си постави за местните избори, показват реалното състояние на партията, независимо кой какво говори и как се оценява. След като ръководството си постави за цел удвояване на резултата от предишните избори – тоест на фона на 265 общини да искаш 62 кметове в страната, какъв е този хоризонт, който си поставя?! А в същото време заявяваш, че ще се бориш за властта. На базата на какво по-точно? Питам се какви са хоризонтите и политиките, за които говорим ?!

- В този контекст представители на ръководството обвързаха спечелването на София със свалянето на ГЕРБ от власт. Има ли основание?

- Няма такива преки връзки. Както нямаше и връзка със спечелването на евроизборите и падането на ГЕРБ от власт. Вярно е, че София е символ за партията и Борисов, който тръгна оттук и в голямата политика. Но има нещо друго – кметът управлява с общинския съвет. И ако целта на една партия е да покаже, че може да вземе властта и да промени статуквото, то целта трябва да бъде мнозинство в общинските съвети. Изборите предстоят, ще видим какво ще се случи наистина. Дълбоко се съмнявам, че ГЕРБ ще отстъпят от позициите си, при положение че тяхната цел е да имат мнозинство и в общинските съвети по места, и най-много кметове.

- Тоест битката ще е...?

- Битката ще продължи, както се случва през последните две години и половина. Г-жа Нинова ще обяснява как трябват предсрочни избори, как всеки момент ГЕРБ ще падне от власт, а управляващите пък ще продължат да правят техните политики, понякога и сами, тъй като БСП излиза от Народното събрание примерно.

- Тогава възможна ли е някаква съществена промяна в обществения и политическия живот?

- Истинската промяна ще настъпи, когато всички приемем, че има правила и всички трябва да действаме по тях. Върховенството на закона е основна ценност в демокрацията и след това са равенството, солидарност и пр. Но нямам предвид леви ценности, а правата ни като граждани и всъщност това са демократичните ценности.

Промяната може да настане, когато самите ние имаме ясните критерий как оценяваме политиците. Ще дам актуален пример с битката за София – тя започва по много горещ начин. Гражданите ще бъдем огромен център, на базата на който ще се определят не само политиките и бъдещето на София, но и бъдещето на самите политици. Не умеем да оценяваме рационално нито ползите, нито загубите, които ни носят те и техните решения. И докато не се научим да разграничаваме и оценяваме както доброто, така и лошото, те ще правят всичко, както на тях им е удобно.

Българите искаме тук и веднага, ако може, всички политици да бъдат в затвора, да им вземем имуществото, да ги натикаме в дупките, от които според повечето граждани са излезли и са започнали да ни управляват и крадат, но този тип реваншизъм само ще доведе следващите, които ще сторят същото.

По принцип в другите общества хората обмислят всичко това. Например в Гърция имате едно количество депутати, които не се избират директно, а партията, спечелила изборите, може да си номинира и вкара в парламента политици, защото невинаги гражданите сме в състояние да преценим по време на изборите реалната полза от дадена политическа фигура.

Сега е актуална темата с избора на нов главен прокурор, но по-малко важно ли беше какво се случва в Съвета за електронни медии, където също бяха направени съществени смени. Защо СЕМ се превръща в един орган от някакви хора, които нищо не правят? Този проблем също е важен за обществото, за плурализма и за състоянието на медийната среда. Но там нямаше протести. Да, функциите на главния прокурор са много по-ясни, а в същото време политиците не могат да се обединят около реформата в съдебната система и функционирането на съдебните органи.

Гражданите можем да се обединим, когато имаме обща кауза, а искаме от политиците да вършат неща, които да са само и единствено в името на общото благо. Демокрацията започва от гражданите и ако искаме някога нещо да настъпи, то трябва да започне от самите нас, колкото и тривиално да звучи.

Още по темата