Медия без
политическа реклама

Половината български евродепутати се изпокриха

Пет години не стигнаха на пратениците ни в ЕП за ориентация къде е Европа

Карикатура: Христо Комарницки

"В Европарламента ще пратим хора, които са проевропейци... Сегашните са послушници [които изпълняват] какво е казала Европа."

Корнелия Нинова пред Би Ти Ви

---------------

Лидерката на БСП Корнелия Нинова упрекна на 22 януари своите соцпратеници в Европарламента, че са послушници, които изпълняват указания от Европа и не спазват решенията на партията си. Увери, че за следващите евроизбори ще потърси хора, които са проевропейци. От двете ѝ последователни изречения се разбра, че не знае какво иска, защото едното изключва другото. Няма нищо чудно, че и самите евродепутати не знаят какво правят в Европарламента. За по-сигурно предпочитат да избягват да влизат в залата, когато се гласуват резолюции с потенциал да им вгорчат деня.

Последният пример бе на 18 януари, когато Европарламентът прие с голямо мнозинство резолюция за "Положението в Унгария и замразените евросредства". Нейният смисъл бе да се блокират 32 млрд. евро, предвидени за Унгария през периода до 2027 г., и да се премине към следваща стъпка в процедурата по чл. 7 от Договора за ЕС за отнемане на правото ѝ на глас в Съвета на ЕС заради системно неспазване на върховенството на закона. С други думи, премиерът Виктор Орбан да бъде оставен на пост и безмълвна молитва, докато разбере, че с вироглавието си лишава от полза членството на своята страна в ЕС.

Европарламентът с огромно мнозинство прие резолюция, с която призовава Унгария да бъде лишена от право на глас в ЕС и да не получава субсидии от ЕС, докато не проведе нужните реформи. Депутатите ще оспорят в Европейския съд решението на ЕК, с което през декември 2023 г.

Темата бе изключително важна, защото ставаше дума за налагане на най-строгата наказателна мярка, предвидена в договорите за ЕС. Никоя държава не би могла да прояви безразличие, когато се създава прецедент, който би се прилагал и за други в сходни ситуации. Макар че приетата резолюция нямаше задължителен характер, много важно бе да се проверят нагласите на политическите семейства в 27-те държави. В такива моменти проличава кой колко тежи на политическата везна.

Прегледът на протокола от заседанието показа, че

групата на българските евродепутати силно е олекнала

Тя е съставена от 17 души, но осмина от тях (близо половината) липсваха в залата при гласуването. Само петима (по-малко от една трета) подкрепиха резолюцията, двама бяха против, а двама се въздържаха. След като две трети от българските евродепутати избегнаха да натиснат зеления бутон в подкрепа на резолюцията, обслужиха интереса на Орбан да затрудни нейното приемане. Жестът им бе лишен не само от принципност, но и от здрав разум, защото с просто око се виждаше, че резолюцията ще мине с голямо мнозинство (крайният резултат бе 345 гласа "за", 104 "против" и 29 "въздържали се").

Документът бе внесен от представители на петте големи парламентарни групи - християндемократи (ЕНП), социалисти, либерали, зелени и крайнолеви, - което означаваше рядко съгласие между иначе опониращи си политически семейства в ЕС. Получи се разделение в Европарламента на две групи: едни, които са за укрепването на ЕС, и други, които са за отслабването му. В по-малката група бяха консерваторите и националистите, към които се присламчват и непринадлежащите към никое политическо семейство пратеници на управляващата в Унгария партия ФИДЕС, напуснала ЕНП през март 2021 година.

Важно е да се знае кой как се държа в този възлов момент,

защото гражданите, които не могат да следят отблизо какво вършат техните представители в Брюксел и Страсбург, трябва да са способни да направят информиран избор при следващото гласуване за Европарламент на 9 юни. Петимата, които показаха чрез вота си желание за укрепване на ЕС бяха един от ЕНП (Радан Кънев, пратеник на ДСБ), един от социалистите (Петър Витанов) и трима от либералите (Атидже Алиева-Вели, Илхан Кючук и Искра Михайлова от ДПС). Сред тях нямаше нито един от ГЕРБ и нито един от БСП. Радан Кънев е чужд на тандема ГЕРБ-СДС. Петър Витанов е изключен от БСП, но продължава да принадлежи на социалистическото семейство, защото се присъедини временно към Германската социалдемократическа партия. Само ДПС застана дисциплинирано в своята политическа група.

От другите гласували двама от ГЕРБ се въздържаха - Андрей Ковачев и Андрей Новаков. Двамата от ВМРО Ангел Джамбазки и Андрей Слабаков (които в ЕП минават за консерватори) гласуваха против. На вота не се явиха по четирима от пратениците на ГЕРБ-СДС и БСП: Александър Йорданов, Асим Адемов, Ева Майдел и Емил Радев от ЕНП; Иво Христов, Цветелина Пенкова, Сергей Станишев и Елена Йончева от соцгрупата. Не е известна причината за отсъствието им, но на дебата за Унгария предния ден бяха Александър Йорданов и Емил Радев, което означаваше, че все пак са се навъртали наоколо. Пратениците на БСП монолитно липсваха и на дебата. Сякаш призракът на Орбан ги бе прокудил от Европарламента, въпреки че за всяко заседание им се полагат допълнително 350 евро (700 лева), ако участват в гласуването.

Сам по себе си унгарският премиер би трябвало да не плаши много левицата, защото е от дясно-консервативна кръвна група и тя официално му е опонент.

Но зад Орбан се подава друг фантом - Владимир Путин,

който разчита на подривната дейност на Унгария в европейските институции. Групата на БСП си създаде навик да напуска залата, когато се гласуват резолюции, които осъждат руската агресия и подкрепят Украйна.

С голямо мнозинство Европейският парламент прие резолюция, която "признава Русия за държава, спонсорираща тероризма, и за държава, която използва средства за тероризъм".

Нейната завоалирана подкрепа за Русия напълно съвпада с проруския уклон на БСП. А Корнелия Нинова няма за какво да упреква своите евродепутати. Въобще не е вярно, че българските социалисти се придържат в такива възлови моменти към позициите на своето европейско семейство като някакви чужди послушници, които не следват националните партийни указания. Това важи дори за Сергей Станишев, който в качеството си на дългогодишен председател на Партията на европейските социалисти не би трябвало да се дърпа от своето политическо семейство. Освен това като недолюбван от Корнелия Нинова няма защо да полага усилия да ѝ се хареса. Неговото странно поведение може да се ообясни само по един начин: старае се да се хареса на Русия, въпреки че е родом от Украйна (Херсон). Хармонията с Нинова идва от техния общ проруски знаменател. Същото може да се каже и за Иво Христов, който не само не е член на БСП, но и е довереник на президента Румен Радев, към когото Нинова изразява неприязън. Стане ли дума за Русия обаче, проевропейските им чувства синхронно се изпаряват.

В българския ляв сектор всичко е разбираемо, докато

играта на десницата е по-конспиративна  

ГЕРБ-СДС би трябвало да се чувства комфортно в своето политическо семейство Европейската народна партия. Но единодушният отказ на пратениците на Бойко Борисов да подкрепят санкциите срещу залитащия към Русия Орбан въпреки указанията на тяхната политическа група ясно показа колко ги е грижа за европейското бъдеще. А названието на тяхната партия ГЕРБ означаваше по едно време "Граждани за европейско развитие на България". Колкото и шумно да се афишира като евроатлантик, строителят на руския газопровод през България, не може да скрие на чия страна стои, изправен пред избора Европа или Русия.

Неискреното поведение на българските евродепутати е още по-срамно, ако се сравни с начина на гласуване на колегите им от други държави - даже от такива, за които се очаква, че биха били по-снизходителни към Унгария поради историческата си близост с нея в Австро-Унгарската империя. Така например, Австрия има 19 евродепутати. От тях отсъстваха само 4-ма (всички от ЕНП). За резолюцията гласуваха 12 (5 от соцгрупата, 3 от ЕНП, 3 от зелените и 1 либерал). Против бяха 3-ма от крайнодесните. Нямаше историческа солидарност и от Хърватия. От нейните 12 евродепутати половината подкрепиха резолюцията (3 социалисти, 2 от ЕНП и 1 либерал). Против бяха двама крайнодесни, а отсъстваха четирима.

Дори унгарската делегация показа някаква решителност срещу Орбан с риск да навреди на страната си. Тя е съставена от 21 членове. От тях отсъстваха 8 (една трета). Десет орбанисти от ФИДЕС логично гласуваха против. Но трима от делегацията подкрепиха резолюцията - двама либерали и един социалист. 

Няма да е изненада, ако в наближаващите евроизбори, които по традиция предизвикват слаба активност на електората, се явят още по-малко български избиратели от предишните.

Със своето лицемерие към Европа

партиите ги лишават от смисъл да гласуват. Ако Корнелия Нинова смята да прати "проевропейци" като сегашните, по-добре е да не участва в изборите. Слаба мобилизираща роля може да има и "евроатлантикът" Бойко Борисов. Зелените както обикновено вероятно ще оставят незаето мястото на България в своята група в Европарламента. При либералите само ДПС има резервация в ЕП, а гравитиращата натам партия "Продължаваме промяната" още не се е пробвала на евроизбори и прогнозите за нея са несигурни. Консерваторите от ВМРО може би ще отстъпят мястото си на новопоявилите се патриотари от "Възраждане", от които няма какво да очакваме, освен проруско и антиевропейско шоу.

България може да сформира такава жалка китка в Европарламента, че да разчитаме на полезни гласувания от чужди делегации в Страсбург и Брюксел. Техният вот също може да ни върши работа и това е успокоително, защото все пак сме в общност, където би трябвало да надделява здравият разум. А ние ще имаме законно обяснение, когато нещо не ни харесва, че така е казала Европа и трябва да се съобразяваме.

Още по темата