facebook
twitter

Наблюдател

Партиите изкопаха гроба на машинното гласуване

Дали то ще падне в него, зависи от това ще се подведат ли гражданите по замислената от политиците и ЦИК операция по компрометирането на технологията
872
Илияна Кирилова
Само след 2 месеца подобни устройства трябва да има в 1/4 от избирателните секции в България. Рискът това да не се случи е огромен.

Европейските избори вече съвсем наближиха – остават само два месеца до провеждането им, насрочено за 26 май. По закон българските избиратели в най-малко 3000 секции трябва да имат достъп до машини за гласуване. На местния вот през есента с тази възможност трябва да разполага половин България – поне 6000 секции. Ще се случи ли обаче това? Съвсем уверено можем да кажем, че има огромен риск гражданите отново да бъдат подведени, а законът – да остане неизпълнен.

Само си представете за каква огромна задача става въпрос. Трябва да се избере компания, която да продаде на държавата или да й отдаде под наем 3000 устройства за гласуване. Машините трябва да бъдат доставени, транспортирани до секциите, инсталирани, изпробвани. Трябва да бъде осигурен трениран персонал, който да извършва техническата поддръжка, както и да се обучат секционните избирателни комисии за спецификите на машинното гласуване. И всичко трябва да се свърши за по-малко от 8 седмици – невероятно къс срок, ако имаме предвид, че обществената поръчка за техниката дори не е обявена. В сравнение с това форсираното изпълнение на комунистическите петилетки направо бледнее. А опасността куп неща да се объркат и гласуването да се провали изглежда повече от реална. А може би точно такъв е замисълът зад цялата тази спешна операция?

Защото

 

прецедент вече имаме, при това съвсем неотдавна 

 

На предсрочните парламентарни избори през 2017 г. машинното гласуване претърпя пълен организационен крах. Да припомним. Централната избирателна комисия (ЦИК) поначало въобще не искаше да се проведе такова в цялата страна, както законът изискваше, с аргумента, че дадените й срокове за работа са прекалено кратки. Под натиска на съда обаче трябваше да обяви обществена поръчка за устройствата. Това стана на 10 февруари 2017 г. Изборите бяха определени за 26 март. В крайна сметка оферта подаде една-единствена фирма, която беше отхвърлена с мотива, че не отговаря на зададените от ЦИК технически условия. И всичко приключи. Без извинения, без оправдания. От всички страни се чуваше обичайното: „Вината не е наша”. А на кого е?

Сега, две години по-късно, управляващите и ЦИК ни вкараха в почти същата ситуация. В края на 2018 г., след като близо половин мандат не обърнаха никакво внимание на въпроса, управляващите изведнъж се пробудиха и решиха, че вместо да изпълнят закона, ще го преправят, така че да не им се налага да го изпълняват. Иначе казано, вместо да въведат машинно гласуване в цялата страна, искаха да го ограничат до 1000 секции. Защо точно толкова, това никой не обясни. След избухналия скандал около всички безобразия, случващи се с Изборния кодекс, от ГЕРБ обявиха, че ще разширят обхвата на машинното гласуване. Така се появиха числата 3000/6000 за предстоящите тази година избори. Очевидно беше, че това се прави, за да се потуши отчасти възникналото напрежение, свързано с опита за ликвидация на преференциите и отлагането за неопределеното бъдеще на е-вота. Другояче няма как да си обясним това, че отново в кодекса бяха записани такива кръгли числа, без да бъде предложен никакъв съпровождащ анализ.

 

Положението се заплете още повече,

 

след като управляващите се поддадоха на натиска на БСП и обявиха процедура за обновяване на състава на ЦИК. Факт е, че мандатът на комисията приключваше през март т.г. и буквата на закона изискваше да бъдат избрани нови членове. Но няма съмнение, че подмяната на централния орган на изборната администрация в такъв критичен момент със сигурност ще повлияе на организацията на изборите. Особено що се отнася до машинното гласуване, чийто мащаб изведнъж рязко беше разширен.

Бившите шефове на ЦИК съобщиха, че са подготвили обществената поръчка и оставят провеждането й на своите наследници. Даже успокоително обявиха, че при предишни избори договор бил сключван седмица преди вота. Досега обаче ЦИК е правила избори с 500 машини, а сега броят им ще бъде поне 6 пъти по-голям. А и фиаското от 2017 г., което очевидно нашите изборни организатори искат да бъде забравено, показва колко малко струват постоянните им уверения, че правят всичко по силите си, за да спазват закона.

Да не забравяме, че преобладаващите настроения в ЦИК винаги са били насочени срещу въвеждането на новата технология. На това се позоваваха и управляващите от ГЕРБ, докато се опитваха да я ограничат. Доказателство е и поръчаният от изборната администрация пазарен анализ за осигуряването на устройства за гласуване, представен в началото на 2019 г. В доклада, изработен от „Сова 5” на социолога Васил Тончев, на практика нямаше никакви практични изводи и препоръки, които да подпомогнат процеса по въвеждането на машините. Вместо това беше изпълнен с добита от публични източници информация за характеристиките и прогнозните цени на устройства, произвеждани от различни компании, както и преводи на чуждестранни публикации по темата, които бяха изцяло негативни.

 

Това дойде дюшеш на управляващите,

 

които се нуждаеха от подкрепата на външен, уж независим фактор, за какъвто се представя ЦИК, за да компрометират и ограничат машинното гласуване. Това, че накрая стана обратното, е следствие изцяло на политически причини, както посочихме. Както и на очевидното желание на ГЕРБ да злепостави машинното гласуване. Безброй пъти депутати от партията обясняваха, че това е остаряла и ненадеждна технология, която със сигурност ще разочарова избирателите. „Това е архаичен метод, използва се само в слабо развити демокрации. След машинно гласуване във Венецуела има 1.5 млн. фалшиви гласове”, обяви миналия месец шефът на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов (като че ли България е развита демокрация). И във всеки един момент герберите се позоваваха на документите на ЦИК, които сочели недостатъци и проблеми с устройствата на предишни вотове, както и споменатото безполезно пазарно проучване.

Нито веднъж обаче никой не спомена един от основните изводи на изборната администрация, посочен в доклада й за изборите в периода 2014-2017 г. – процедурите по определяне на изпълнител на машинното гласуване трябва да бъдат изтеглени много по-рано във времето. Елементарна препоръка, нали? Вместо да я спази обаче, сега

 

администрацията разполага с едва 8 седмици до изборите,

 

а дори не е започнала да търси фирмата, която трябва да осигури цели 3000 устройства. И как при това положение да не си помислим, че бройката на машините беше увеличена, за да бъде умишлено затруднен бъдещият доставчик (ако такъв въобще се намери)?

Въобще ситуацията изглежда така, сякаш управляващите и ЦИК са изкопали гроба на машинното гласуване и се подготвят да го бутнат в него. И точно това ще се случи, ако се стигне до пореден провал – било при обществената поръчка, било при самото гласуване. Тогава вече ще имат аргументи да го ограничат отново или направо да го отменят. И няма да има кой да им попречи, освен гражданите, подкрепящи новата технология.

2

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

ЦИК наказа медии за огласяване на прогнозни проучвания

27.05.2019

Таня Петкова

141
"Ела бе, момиче, да ми гласуваш където трябва"

27.05.2019

Диян Божидаров

958 1
ЦИК прати още 100 бюлетини на секция на Халкидики

26.05.2019

287

Коментари

g_ringo

Излишно пенявене. Машинното гласуване няма с нищо да подобри нещата.

LEFT

Как няма да подобри? Вие виждали ли сте ръчните протоколи - целите надраскани и поправяни след броенето. Поне това ще бъде избегнато, а то не е никак малко. Г-н Тотев ще трябва да се подготви по-друг начин за фалшифициране, а той не е чак толкова умен, ако и да е "инжинер".

Влез или се регистрирай за да коментираш

×