Броени дни след изборите се видя, че родните политици водят страната към поредната задънена улица. На вота стана ясно, че политическата сцена ще бъде населена със същите актьори, както в миналия парламент. Широкото коалиционно управление отново е неизбежно, ако искаме правителство. Всички признават тези реалности и се кълнат, че трябва да имаме редовен кабинет и парламент, за да заработи нормално държавата. В същото време обаче подкараха нещата така,

сякаш не им пука дали ще се намери изход

от кризисното положение.

Първо, ГЕРБ, които спечелиха изборите и сега трябва да поемат бремето на властта. След вота Бойко Борисов се ангажира, че ще търси за коалиция всички, които вярват, че България трябва недвусмислено да подкрепи Украйна в битката й срещу руската агресия – както правят съюзниците ни в ЕС и НАТО. Директно каза, че не може да управлява с ДПС, „Възраждане“ и БВ. Така остави вратата отворена само към ПП и ДБ, които даже подкани да не се „стаяват“, защото нови избори са изгодни само за Москва.

Тогава защо продължава непрекъснато да размахва бухалката срещу тези, които уж кани в управлението? И след вота не спира да се оплаква, че бившите управляващи са „счупили държавата“. А цялото му партийно обкръжение системно обикаля медиите, за да обяснява, че кабинетът „Петков“ е родил „най-големите корупционни схеми и работеше за интересите на Путин“ (както повтаря на всеослушание бившият енергиен министър Делян Добрев).

Какво излиза? Твърдиш, че ще правиш антипутинска коалиция; даже си набелязал кой да влезе в нея; в същото време, не спираш да обвиняваш желаните съюзници, че са окрали държавата, при това в полза на Кремъл!

Сериозно, какво очаква Борисов да се получи?

И очаква ли въобще нещо да се получи? Едва ли.

Ако няма шанс с ПП и ДБ, тогава му остават само ДПС и „Възраждане“. С проруската партия на Костадин Костадинов номерът с евроатлантическата коалиция не може да стане. А съюз с движението, в каквато и да било форма, само ще потвърди подозренията, че Борисов и Доган работят рамо до рамо. Какво му остава тогава на герберския вожд? Да констатира провала си с мандата, да обвини за това ПП и ДБ, защото не са склонили да забравят греховете му, и да закара партията си на следващи избори с надеждата, че противниците му ще отслабнат още повече.

И нищо чудно този план да сработи. Всъщност обстоятелствата се стичат така, че

и ПП няма добър вариант, каквото и да стане

Лидерите й Кирил Петков и Асен Василев вече дадоха да се разбере, че няма начин да управляват заедно с Борисов. Добре, не желаят да прегазят принципите си и ангажиментите, които поеха към поддръжниците си, това е разбираемо. Какво обаче ще правят, когато герберите захвърлят първия манда  и по силата на конституцията отговорността за правителство и парламентарно мнозинство се прехвърли върху ПП?

Само с бившите им партньори БСП и ДБ не могат да управляват. Няма да се получи, дори и да привлекат БВ на Стефан Янев, който вероятно ще бъде вътрешният човек на президента Румен Радев в парламента. Ако се решат все пак да поемат кормилото на страната, ще останат изцяло на милостта на ГЕРБ и ДПС. Хората на Борисов и Доган могат да подкрепят едно ново правителство на ПП под предлога, че евроатлантическото бъдеще на България го налага. И после с гласовете си в парламента да превърнат такъв кабинет в кукла на конци. Ако Петков и Василев откажат да управляват и върнат втория мандат, тогава обаче

ще се изложат на атаки, че тласкат страната към избори

Положението им е незавидно, но отказът от сътрудничество с ГЕРБ и ДПС и нови избори при всички случаи за тях е по-добрата възможност.

Така, ако се стигне до трети мандат, Румен Радев ще се изправи пред много интересна дилема. Конституцията му позволява да даде мандата на когото пожелае. В действителност вариантите му са съвсем ограничени. На БСП не може – три пъти го е правил и три пъти социалистите се провалиха. БВ не е възможност – твърде е малка парламентарната й група, за да бъде мандатоносител. Да не забравяме и общото минало на президента със Стефан Янев, който работеше за него като служебен премиер. Да му даде мандата ще бъде все едно да го даде на себе си. За „Възраждане“ няма смисъл да говорим. Радев отнесе толкова критики от началото на войната, че работи за Кремъл, че да предостави властта на най-голямата проруска партия би означавало да се закопае сам.

Остава ДБ. Десницата примира от миналата година насам за шанса да сглоби редовно правителство. Водачите й се скъсаха да обясняват, че страната може да се управлява само с широка коалиция и затова е необходимо да се възстанови политическият диалог. Е, хайде да видим как ще се разберат с ГЕРБ и ДПС.

Сериозно, как ще стане тази работа?

Преди няколко месеца, когато искаха да сдобрят хората на Слави Трифонов и Кирил Петков, десните прилагаха следния метод – мъчеха се да съберат враждуващите страни на една маса и да ги отклонят от токсичната размяна на обвинения кой е по-голям мафиот. И сега ли ще правят същото – но този път с ГЕРБ и ДПС от едната страна, ПП и БСП от другата? Как ще оправдаят това пред бившите си съюзници? И без това отношенията им с тях не са особено добри. Всъщност в ДБ осъзнават, че никаква конфигурация в парламента няма шанс. Затова отсега прокарват тезата, че не може евроатантическото управление да се съчетае с корупцията, тоест с ГЕРБ.

С останалите формации също нищо няма да се получи. „Възраждане“ се обяви за собствено правителство. Така на практика призна, че не очаква никой да я потърси за подкрепа и ще работи за имиджа на безкомпромисна със статуквото партия, който пробутва на избирателите. Що се отнася до БСП, левицата сега се тресе от поредната битка за поста на соцлидера Корнелия Нинова. В тази връзка през февруари 2023 г. предстои партиен конгрес, който за социалистите е далеч по-важен, отколкото нищожната възможност да се състави правителство. Остава само Стефан Янев, който в страстното си желание да управлява отново лансира смешната хипотеза за „правителство на супермалцинството“, тоест на неговата партия. Едва ли обаче някой гледа на БВ по друг начин освен като нечия патерица.

Безизходицата в политическата ситуация се забелязва с просто око, а очевиден изход засега няма. Не изглежда някой да е склонен на драстични отстъпки, по-скоро даже се върви към по-силно втвърдяване на позициите. Това е съвсем логично, ако публично говориш за парламент и правителство, а скришом очакваш нови избори, за които трябва да се представиш като безкомпромисен и неотстъпчив. Всъщност никой от политиците няма интерес от правителство. Само гражданите имат, но тях кой ли ги пита.