С "най-добри чувства" направиха Закон за защита от медиите

- Г-н Кашъмов, Програма "Достъп до информация" и Интернет общество тази година дадохте на парламента антинаградата "Големия брат" с аргумента, че със Закона за защита на личните данни, приет наскоро, се потъпкват човешки права. Къде е най-големият проблем на този закон? 

- Парламентът не за първи път е сред "отличените". Преди години той си подели антинаградата с правителството заради липсата на адекватна уредба на използването на специални разузнавателни средства, което позволи огромен бум на подслушванията в периода 2010 - 2011 г. Големият проблем в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) е балансът между свободата на словото и обработването на лични данни за журналистически цели и защитата им.

- Отдавна предупреждавате за проблемите с тези текстове и особено за въвеждането на 10 критерия, по които журналистите да преценяват и да доказват, че правомерно са използвали личните данни. Защо депутатите не отчетоха забележките ви? Някои части от закона бяха подобрени след вашата намеса - например за професионалните тайни.

- Уредбата с десетте критерия измества целия фокус на закона - вместо Закон за защита на личните данни може да го превърне в Закон за защита от медиите. Това е голямата опасност. Становището, че тези текстове заплашват свободата на словото, беше възприето и от Съюза на издателите, критични бяха и от Асоциацията на европейските журналисти. Законопроектът беше внесен в парламента с таблицата, в която се коментират предложенията и становищата, където изрично пишеше, че критиката на ПДИ е основателна. Но там не се случи нищо. В работната група не е бил поканен член на нито една от организациите с критично становище. Депутатите, както и представителите на МВР, Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) вероятно са били добронамерени. Но са сметнали, че ще преодолеят проблема с леко замазване на очите и леки редакции. Но където има сериозна опасност да се извадят очи, вместо да се изпишат вежди, леките редакции не вършат работа. През последните 25-30 години видяхме доста мрачни начинания, чиито инициатори не си даваха напълно сметка, колко са опасни. И много от тях бяха насочени срещу свободата на словото.

- Тогава защо да смятаме, че това не се прави злонамерено? Просто се окопават с още един закон, който може да се ползва за цензура.

- Някои от депутатите и експертите от КЗЛД наистина смятат, че това би подпомогнало нещата. Това е плод на липса на опит и непознаване в детайли на най-новата ни история и на това как подобни текстове лесно могат да се превърнат в оръдие на цензурата. Практиката на КЗЛД през последната година много се подобри. Но от влизането в сила на GDPR се появиха хора, които искат да бъдат заличени от критични публикации. Нали си даваме сметка, че фокусирането на вниманието на милионите хора и фирми върху медиите и журналистите, като администратор на данните, се осъществява точно с изричното им уреждане в закона. И се задействат процедури с ужасяващо сериозни санкции.

- Това означава ли, че всеки, споменаван в публикация, може да настоява тя да бъде свалена от онлайн архивите или променена? Това вече е съвсем по Оруел.

- Миналата година ЕСПЧ излезе с решение по дело срещу Германия, в което защити правото на медиите да пазят в архив свои статии в интернет. И свободата на словото и защитата на личните данни са основни права в демократичното общество. Когато няма никакъв обществен интерес една информация да бъде публична и за човека, за когото тя се отнася, произтичат вреди и проблеми, тогава надделява правото той да бъде забравен. Но нека си припомним и делото "Гугъл Испания" пред Съда на ЕС в Люксембург. Става дума за човек, претърпял личен фалит, който след определен период има право да започне начисто, няма обществен интерес той да не може да се възползва от своеобразната амнистия. Но никой не е отишъл да забрани на вестника да поддържа публично тази информация и да му наложи глоба за това, че тя е там. Осъдена е търсачката Гугъл, че индексира публикацията. Дори нямаме забрана на публикацията.

- Виждате ли смисъл от президентското вето върху закона? Депутатите отхвърлят ветото, без да се вкарва мисъл в мотивите му.

- Независимо от това, че 12 от 13-те вето са преодолени от парламента, запазвам умерен оптимизъм, че той ще се отнесе сериозно този път. Оптимист съм заради начина, по който депутатите слушаха дебата в комисията по вътрешна сигурност.

- Слушаха, но приеха закона в този вид...

- На този етап единствено ПДИ от критиците на текста участваше в комисията. Дебатът не беше достатъчно широк. При това положение, а и защото тематиката им се виждаше твърде специализирана, депутатите не навлязоха в нея, спуснаха се по течението и се довериха на вносителите. Следващите седмици, които показаха голяма обществена загриженост, особено от страна на медиите, на група НПО, антинаградата и накрая ветото, може би са в състояние да накарат депутатите да премислят.

- Шефът на КЗЛД обясни наскоро в интервю, че опасност от цензура няма...

- Това убеждение е подхранвано от представата им, че действат добросъвестно. КЗЛД успя да формира положителна практика през последните години, но това не означава, че представителите й са най-добрите законодатели.

- И че в един момент и състав тази комисия няма да се превърне в бухалка.

- Точно така. Когато се напишат толкова подробни текстове, няма да се създаде гаранция, че ще бъдат добронамерено прилагани. Точно обратното. Много журналисти, с които разговарях, хора с над 30-годишен опит, се чудят какво означава "естество на личните данни", какво означава "влиянието, което се създава върху субекта и доброто му име" (два от критериите). Доброто име на човек се засяга, когато има основателни критики към него. Когато той е министър, депутат, президент, главен прокурор и се разкрият действия и проблематични обстоятелства около него. Това е свързано с оповестяване на лични данни и води до накърняване на доброто име. Това не означава, че обществото трябва да се откаже от правото си да гледа критично и да знае повече за управляващите и за публичните фигури, отколкото за обикновените лица. Публичните фигури дължат по-голяма прозрачност. Това са въпроси, които и в България, и в демократичния свят са решение на конституционно ниво.

- Ако ветото не мине, остава законът да бъде атакуван пред Конституционния съд?

- Трябва да знаем дали тези текстове позволяват цензура, или по-скоро ще подпомогнат доброто балансиране. Ако не успеем пред КС, има ЕСПЧ, има Съд на ЕС, има европейски омбудсман. А последният съдник е времето - следващите 5-10 години ще покажат кой е бил прав.

- Да, но по много грозен начин. Особено в тази медийна среда.

- Грозен и опасен начин, така е. 

- Ако законът вече действаше, изнасянето на постановлението, с което бившият транспортен министър Ивайло Московски се оневинява от прокуратурата за инцидента, при който загина детето му, или пък публикации за апартамента на финансовия министър Владислав Горанов, биха ли попаднали лесно под ударите на КЗЛД, защото накърняват доброто име на тези хора?

- Въпрос на това как се прилагат текстовете. Министър или бивш министър означава, че медиите могат да изнасят верни данни от обществен интерес. Но да си представим едно не толкова добронамерено прилагане на тези текстове. Ще възникне въпросът има ли обществен интерес, ако някой вече е бивш министър? И дали не надделяват семейните въпроси, не е ли важно да бъде защитено доброто име? При какви обстоятелства са станали известни личните данни? При положение че медиите и журналистите имат право на защита на източниците, какво означава, че те ще трябва да обясняват при какви обстоятелства са узнали данните?! Това навлизане в детайли създава опасности. GDPR казва - изключете журналистите от определени задължения по регламента. Но това не означаваше напишете закон за медиите. 

- Ниското ниво на законодателството в момента заради лобизъм ли е? Или просто липса на компетентност? Или пък се павира пътят към една не толкова скрита диктатура?

- Зад всичко това се крие едно огромно "варварство". Най-добрите закони в историята на цивилизацията са били създадени с много сериозна, прецизна и дългогодишна работа. В последно време законодателната дейност ерозира. Законът служи, за да пази устоите на обществото. И трябва да бъде пипан само при изключение, при добре доказана необходимост. У нас през последните години отношението на законодателите към закона тотално се промени, стана нещо като производството на булевардни романи. И това развързва ръцете за лобизъм, произвол и корупция. Това дава власт и сила в ръцете на сенчести хора, на лоши интереси.

- Само журналистите ли ще бъдат потърпевши от ЗЗЛД?

- Правото на свободата на изразяване, да се получава и разпространява информация, е на всеки човек. Съдът на ЕС е приел, че понятието включва възможността на всеки човек да публикува мнение и информация, която е получил.