"Съмнителна е ефективността на проектобюджета за здравната каса. Наистина има почти 400 млн. лв. увеличение, но от друга страна, за нас ефективността от харченето на тези средства е поставена под въпрос. Тези пари отиват в една нереформирана система и на практика получаваме още от същото. Силно се съмняваме, че този бюджет ще работи в полза на пациента и ще намали доплащанията", доста добре обобщи бюджета на НЗОК за 2020 г. Андрей Дамянов, член на Надзорния съвет на НЗОК от квотата на организациите на пациентите. Тоест догодина нови 4.7 млрд. лв. ще потънат в бездънната каца, без никой да знае

какъв резултат стои срещу похарчените пари

Традиционно бюджетът е направен по обичайната матрица - увеличение по всяко перо, за най-разходоемките и трудните за контролиране - лекарства и болници - най-голямо. За превенция и профилактика на болести, т.е. спестяване от горните по-големи разходи - скромно и мижаво, така че нищо да не се промени. През 2020 г. ще си караме както през 2019, 2018 и така до почти 2000 г. Единствените изненади са две - този път с преходни и заключителни разпоредби на бюджета на НЗОК не се променят още 16 закона, каквато беше извратената практика на управляващите в последните години. Втората изненада е драстичният спад на парите за лечение на български граждани в ЕС. От 160 млн. лв. за тази година те падат на 70 млн. лв. за догодина, което - на фона на още пресните скандали с дълговете на НЗОК към здравните каси в ЕС, е, меко казано, странно. Трудно е да се прецени доколко обосновано е това, защото дори данните откъм здравната каса не са ясни. Един път от касата казват, че дължат 270 млн. лв., от които 130 просрочени, друг път - 257 млн .лв., от които 97 млн. лв. просрочени. Елементарната логика все пак е, че 70 е по-малко от всички останали цифри и дори НЗОК да приключи някак си тази година с изчистени просрочия (гратисният период между лечението на българския гражданин в ЕС и падежа за плащане от българската каса е 18 месеца),

догодина пак ще има натрупани нови просрочени дългове

По-важното обаче е защо се трупат тези задължения и това вече има пряка връзка с неизменната матрица за наливане на пари в свръхраздутата ни болнична помощ и неефективна система. Най-общо казано - защото, стига да имат тази възможност, българите предпочитат да се лекуват в ЕС. Ако е за сметка на българската здравна каса - още по-добре. Изумителното обаче е, че у нас нивото на доплащане на лечението вече стига такива размери, че разликите с ЕС стават все по-пренебрежими. В България вече е напълно в реда на нещата за операция, и то на дете, да бъдат поискани 20-30 хиляди лв. Премиерът Борисов много обича да се хвали колко модерна апаратура има вече по болниците, само че за лечение с нея също се доплаща, и то по няколко хиляди. Като добавим към това и обичайният български хаос - колкото по-сложно и тежко лечение се налага, толкова повече обикаляне се изисква от болния - документи, изследвания, удостоверения и направления - доста хора стигат до логичния извод - така и така ще плащам, нека поне да е на някой, който показва малко повече уважение и не ме гледа само в ръцете. И отива в ЕС, на чиито лечебни заведения има повече доверие. Дали с право или не - няма значение. Но е нормално да се довериш на система, в която не царят хаос и непредсказуемост, не те овикват и третират като натрапник; и защото човек трудно приема, че когато става дума за медицина, някой може да е хем прекалено комерсиален, хем добър специалист (макар да не е невъзможно).

Естествено, системите в ЕС не са широко отворени за чуждите пациенти, особено пък за българите, зад които стои здравна каса, която не плаща. Регламентите обаче позволяват вратички и българите се възползват максимално от тях. Хора

с тежко болни деца или нуждаещи се от трансплантация емигрират директно; 

който успява, си осигурява фиктивен трудов договор, за да се добере до безплатни здравни грижи. Живеещи в чужбина българи масово "дърпат" болните си родители при себе си, а красивото е, че правилата са такива, че лечението на пенсионерите в ЕС е напълно осигурено, и то според тамошния пакет, но го плаща нашата каса по чуждите цени. Преди време дори Бойко Борисов се зарече да пресече схема, в която български лекари, работещи в Европа, източвали нашата НЗОК, като викали с рейсове определени хора, за да ги лекуват като спешни. Просто няма как от нивото на местната кочина да приемем, че някой ще тръгне да помага на болни хора, които не получават нужната помощ в собствената си родина, без да врътне и някоя далаверка. 

И понеже това, което вълнува местните управници, е не как да направят българските лечебни заведения по-приемливи за българските пациенти, а как да печелят още и още от крадене и комисиони, българите ще правят всичко възможно, за да се лекуват навън. А ние отново ще сме най-уникалните - хем ще издържаме собствените си лечебни заведения, в които никой не иска да попада, хем и болниците в ЕС. И пак ще се оплакваме, че здравната ни система ни е недофинансирана.