Медия без
политическа реклама

В края на 2023 г. лихвите по ипотеките може да се вдигнат двойно

Банките не бързат да повишават лихвите по депозитите

15 Яну. 2023
През 2023 г. банките ще затегнат кредитирането, а това ще доведе до охлаждане на имотния пазар и строителния бум в големите градове.
Илияна Кирилова
През 2023 г. банките ще затегнат кредитирането, а това ще доведе до охлаждане на имотния пазар и строителния бум в големите градове.

През 2023 г. инфлацията ще тръгне надолу, но кредитите ще поскъпнат. Това прогнозират финансисти и кредитни експерти. Според тях обаче банките няма да правят резки промени и заемите ще останат на добра цена и през тази година.

В същото време очакванията са, че банките най-после ще възстановят лихвите върху спестяванията на гражданите и фирмите и те вече ще носят доходност, вместо да се топят заради инфлацията и всевъзможни такси.

До момента банките в България съвсем плахо реагират на новата политика на Европейската централна банка. В опит да укроти инфлацията в Евросъюза финансовата институция във Франкфурт от юли насам неколкократно повиши ключови лихви като тези по депозитите и рефинансирането. У нас обаче тези процеси текат с известно закъснение - лихвите по спестяванията и по ипотеките почти не са мръднали, а потребителските заеми съвсем леко са повишили цената си.

През ноември средният размер на лихвата по жилищните кредити се е покачил с 0.07 процентни пункта спрямо октомври - до 2.55%, но остава под нива от миналата година, показва статистиката на БНБ. Наблюдаваният лек ръст на лихвите през последните три месеца се дължи основно на новите кредитни продукти, които пуснаха някои банки. При заварените договори промяна имаше само за тези, които са в евро, и които се влияят пряко от индекса EURIBOR

Тепърва ще сме свидетели на по-видимо нарастване на

 

ипотечните лихви, които в края на годината може да достигнат 4 до 5%. 

 

Ръстът е двоен, но според кредитния консултант Тихомир Тошев това няма да е голямо затруднение за хората с ипотеки. Според него оскъпяване на месечните вноски средно с около 100-150 лв. към края на годината ще е поносимо за тези потребители, защото те са с по-високи доходи и са направили по-реална оценка на възможностите да връщат заеми.

При потребителските кредити за домакинствата статистиката показва, че ноември средната лихва се е повишила с около половин процентен пункт за един месец и достига 8.79%. За сравнение преди година средната лихва на потребителските заеми бе около 8%. И при тях покачването, което се наблюдава през есента, се дължи основно на новоотпуснатите по-скъпи заеми. Прогнозите са цената на този тип кредити да надхвърли 10% тази година. Което е възможно да притесни потребителите с по-ниски доходи.

 

По-голям проблем обаче са длъжниците с бързи кредити.

 

Търсенето на тези заеми, които се отпускат много по-лесно от стандартните, но са с по 20-30, та дори 50% лихва, се активизира през изминалата година и отново достигна нивата от преди ковид-пандемията. Ръстът им за деветмесечието на 2022 г. е 23% и почти същият е ръстът на необслужваните вноски.

"Заради високата инфлация все повече хора не връзват семейния бюджет и прибягват към този най-скъп кредитен продукт, за да покрият ежедневни разходи. При това теглят все по-големи суми, чието разплащане разтягат във времето. Преди беше нормално да се тегли бърз кредит от 400 - 500 лв., който се изплаща за два-три месеца, сега обаче дружествата за бързи кредити предалагат по 5000-6000 лв. Такава сума мнозина изпитват затруднение да върнат, някои теглят втори кредит, за да покриват първия. Влизат в кредитна спирала, от която няма излизане", коментира Тошев. Неговият съвет е да се прибягва до бързи кредити за нещо наистина необходимо и да се теглят не повече 500 лв. За спешни плащания кредитната карта е по-добрият вариант, защото лихвата е по-ниска - между 11-17%, а и има по-нисък лимит, съобразен с доходите на притежателя й.

Кредитният консултант дава и много красноречив пример за капана, в който влизат длъжниците с бързи кредити. При 3000 лв. потребителски заем от банка с изплащане за три години, месечната вноска в момента излиза около 93 лв. като в края на  периода се връщат 3335 лв.  Т.е. оскъпяването е с 335 лв. В същото време бърз кредит за 3000 лв. и три години изплащане ще е с месечна вноска от над 220 лв. и накрая ще бъдат върнати 8000 лв.

 

Лихвите по банковите влогове в България продължават да стоят на нулата

 

вече трета година и да се топят заради инфлацията и различни банкови такси. Очакванията през второто полугодие на 2022 г. банките да започнат да начисляват доходност по спестяванията не се случиха, но поне повечето финансови институции премахнаха допълнителната такса за съхранение на по-големи суми. 

"Надявам се през втората половина на 2023 г. да видим най-после връщане на лихвите по депозитите" , коментира Тихомир Тошев. Според него обаче това ще стане с малка стъпка - от 0.5 до 1 процентен пункт.

Данните на БНБ показват, че през октомври и ноември средният размер на лихвата по левовите депозити на домакинствата се покачва до 0.37% при 0.09% преди година. Това нарастване се дължи на няколко по-малки банки в страната, които през тази година, още преди решенията на ЕЦБ, обявиха повишение на цената на депозитите в опит да наберат финансов ресурс, за да са конкурентни на останалите в кредитирането. 

"Парадоксално е, че Основният лихвен процент у нас вече на няколко пъти се вдига, ЕЦБ също вдига основната лихва, а банките у нас не помръдват лихвите по депозитите", коментира Деян Василев, заместник-председател на Асоциацията на кредитните посредници. 

Заради ограниченията на валутния борд БНБ не може да определя основната лихва, така както правят други централни банки, включително и ЕЦБ. Нашата централна банка единствено обявява основната лихва на базата на осреднената месечна стойност на индекса ЛЕОНИЯ Πлюc - показател за лихвените проценти на сделките с левови депозити между банките в България. От 2016 г. до скоро ЛЕОНИЯ бе с отрицателни стойности и тъй като по закон ОЛП не може да бъде отрицателна величина, БНБ обявяваше 0.00% за основната лихва. 

Фактът, че от октомври насам БНБ на четири пъти обяви повишение на ОЛП и той от нула процента вече е 1.49% показва, че банките си разменят депозити при покачваща се доходност. Въпросът е кога това ще се отрази и на депозитите на клиентите им.

"Логиката повелява лихвите по депозитите да започнат да се покачват, след което този механизъм се трансформира към цената на кредитите - тези, които са изтеглили в момента, и към новоотпуснатите", коменитра Василев. Защото при повечето банки у нас кредитите се ценообразуват на база на месечната статистика за средната цена на привлечените средства в банките, а това са депозитите. Затова би трябвало лихвите по кредитите да се вдигнат след лихвите по депозитите.

Според Тихомир Тошев банките у нас не бързат да олихвяват спестяванията на своите клиенти, защото

 

все още са много свръхликвидни.

 

Затова и у нас лихвите по ипотечните кредити продължават да са толкова ниски - най-ниските в Европа, където вече се гонят нива от 6-7-8%, казва експертът.

"През тази година банките ще охладят кредитния пазар, който през 2022 г. достигна рекорд с 30% ръст на обемите, ще затегнат кредитните политики, ще вдигнат лихвите и ще балансират ликвидността", коментира и бившият банкер Левон Хампарцумян. Колко бързо ще се случи този процес зависи от инфлацията, цената на енергоносителите, развоя на войната в Украйна и дали България ще се възползва или ще пропусне пренареждането на веригите на доставки.

Към рисковете се прибавя и неяснотата колко още време няма да имаме редовно правителство. "По-добре да се въздържаме от по-сериозни покупки, не се знае колко ще продължи несигурността и ще има ли по-голям икономически растеж предвид и рецесията в Европа и забавянето на инвестициите от страна на бизнеса", коментира бившият финансов министър Петър Чобанов, сега депутат от ДПС. 

"Ако политическата несигурност продължи по-дълго и дерайлира приемането на България в еврозоната през 2024 или 2025 г., има опасност от трайно увеличаване на цената, при която българското правителство емитира дълг. Това ще се отрази и на цената, при която фирмите и домакинствата получават кредитите си", предупреди преди време Кристофор Павлов, главен икономист на "Уникредит Булбанк". Според него при такъв сценарий цената на ипотечните кредити може да се увеличи чувствително над очакваните 1-1.5% тази година, което ще предизвика спад в търсенето на ипотеки, а оттам - и на сделките с имоти и сериозно понижение на цените им.

Последвайте ни и в google news бутон

Ключови думи:

лихва, кредити, депозити, 2023 г.

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

Колко медала ще спечели България на олимпийските игри в Париж 2024?