Когато в края на декември 85-годишният Колин Хорсмен беше приет в Кралската болница в Донкастър, лекарите имаха съмнения за бъбречна инфекция. Не след дълго той се зарази COVID-19. По това време приблизително всеки четвърти в болницата се беше заразил именно там. Възрастният човек развива тежки симптоми и в крайна сметка е поставен на вентилация. Няколко дни по-късно умира.

На пръв поглед ситуацията на Хорсмен изглежда съвсем обикновена, макар и това да не я прави по-малко трагична. Само че три седмици преди да бъде хоспитализиран, Хорсмен е бил сред първите хора в света, получили първа доза ваксина срещу COVID-19 на "Пфайзер/БиоНТех". Трябвало е да бъде ваксиниран с втората доза два дни преди смъртта си.

Ваксинацията в две дози не е новост - повечето ваксини изискват т.нар. бустер доза, за да подействат. Такава е например ваксината срещу морбили, паротит и рубеола, която се слага на бебетата по целия свят. Около 40% от хората, които са получили само една доза, не са защитени от трите вируса, в сравнение с 4% от тези, които са получили и втората доза. Хората от първата група са четири пъти по-склонни да се разболеят от морбили, отколкото тези от втората - и тези зарази са се появявали на места, където хората не са изпълнили втората доза.

''Бустер дозите са жизненоважни, защото на тях се пада задачата да направят фина настройка на вашия имунен отговор“, казва Дани Алтман, професор по имунология в Импириъл колидж – Лондон.

Как действат ваксините?

Когато имунната система се сблъска за първи път с ваксина, тя активира два важни типа бели кръвни клетки. На първо място са В-клетките, които основно се фокусират върху производството на антитела. За съжаление този тип клетки не живеят дълго, така че въпреки че тялото ви може да е пълно с антитела за няколко седмици, без втора доза често следва бърз спад.

След това има Т-клетки, които са специално пригодени да идентифицират определен патоген и да го убият. Някои от тях, Т-клетките на паметта, са в състояние да се задържат в тялото с десетилетия, докато не се натъкнат на целта си - което означава, че имунитетът срещу инфекции понякога може да продължи цял живот. Няма да имате много от този тип клетки обаче, докато не се срещнете за втори път с патогена.

Бустер дозата е начин тялото повторно да бъде изложено на антигените - молекулите в патогените, които задействат имунния отговор. Това повишава качеството на имунната реакция. Втората доза инициира ''узряване" на В-клетките', което включва подбор на незрелите клетки с най-добри рецептори за свързване с определен патоген. Така не само В-клетките стават по-многобройни, но антителата, които произвеждат, са по-добре настроени.

Междувременно Т-клетките на паметта също се размножават бързо. Смята се, че те са изиграли решаваща роля по време на настоящата пандемия, предпазвайки някои хора от развитие на тежък COVID-19. Въпреки че вирусът може да циркулира в глобален мащаб от около декември 2019 г., има доказателства, че Т-клетките може да са "виждали" други коронавируси и преди, като тези, които причиняват обикновена настинка - което им позволява да разпознаят COVID-19.

Колко ефикасна е единичната доза ваксина?

В този ключов момент, когато и в България започна масова ваксинация, отговорът на този въпрос остава изненадващо сложен. Какво знаем на този етап за трите ваксини, които са в употреба у нас?

"Пфайзер/БиоНТех"

"Пфайзер" обяви през декември, че тяхната ваксина е 52% ефикасна след първата доза. Само че тази защита се проявява от 12-ия ден нататък. Освен това тя е значително по-слаба от действието след втората доза - една седмица след поставянето на втората доза ефикасността на ваксината се повишава до 95%.

Но има и други данни, които циркулират в интернет и се повтарят и от лекари - че първата доза е около 90% ефикасна. Тази оценка идва от комитета по ваксините на Великобритания, който изчислява ефикасността на ваксината по различен начин (Великобритания първа започна да прилага по една доза на възможно най-много хора и да отлага втората доза с цел повече хора да получат поне някаква защита). Комитетът не гледа всички данни за заразените след първа доза, а само периода от 15-ия до 21-вия ден. По този метод ефикасността на ваксината скача до 89%, тъй като не се разрежда от относително големия брой инфекции в дните непосредствено след първата инжекция. Ако гледаме само първите седем дни след втората доза (дни 21-28), процентът става 92%.

Тези изчисления обаче са противоречиви и специалистите предупреждават никой да не се смята за имунизиран 2 седмици след първата доза - данните просто показват, че тогава започва да се случва нещо.

"Оксфорд-АстраЗенека"

В научен доклад от януари се твърдеше, че тази ваксина предлага защита от 64.1% след една стандартна доза. Две пълни дози дават 70.4% ефикасност, а нещо странно - схема от половин първа доза и една пълна втора доза показа ефикасност от 90%. Въз основа на тези непубликувани данни комитетът по ваксините на Великобритания изчисли, че от 3 седмици до 9-12 седмици след първата инжекция ваксината предотвратява около 70% от случаите на сериозно заболяване.

Тъй като при клиничните изпитвания бяха проучени два интервала - един от шест седмици и втори, по-дълъг - от 12 седмици, можем да кажем с по-голяма сигурност, че първата доза осигурява известна защита поне няколко месеца преди бустер дозата.

"Модерна"

В документацията на фирмата за регистрация на ваксината в САЩ пише, че тя може да осигури 80.2% защита след една доза, в сравнение с 95.6% след втората (при хора на възраст от 18 до 65 години и 86.4% при тези над 65 години). Както при ваксината на "Пфайзер", всички участници във фаза три на клиничното изпитване са получили две дози от ваксината или плацебо в рамките на един определен период от време - в случая 28 дни - така че все още не е известно дали имунитетът от една доза се запазва след 28-ия ден.

Стига ли една доза за връщане към нормален живот?

''Бих се държал сякаш все още не съм си сложил ваксина, изобщо не бих свалял гарда“, казва проф. Алтман. Дебора Дън-Уолтърс, професор по имунология в университета в Съри, е също толкова категорична. 'Първо - нямате пълна защита. Втора - няма доказателства, че не можете да хванете вируса и да го предадете на други хора", казва тя. Проф. Уолтърс пояснява, че ефикасността на ваксините до голяма степен се оценява на база дали хората ще развият симптоми, а не дали се заразяват.

Може ли да се пропусне втората доза?

"Предклиничните изпитвания показват, че човек няма достатъчно имунитет само след една доза. Така че са нужни и двете", казва Дън-Уолтърс. Естествено, производителите също предупреждават, че би било голяма грешка да се пропусне втората доза. Надеждната оценка за това колко дълго може да продължи защитата от една доза се усложнява допълнително от факта, че всички одобрени в момента ваксини за COVID-19 използват чисто нова технология.

Ваксините "Оксфорд-АстраЗенека" и "Спутник В" включват модифицирани версии на аденовируси - група, която може да проникне във всякакви видове клетки и да причини редица заболявания, като респираторни инфекции. Вирусът е модифициран за ваксините, така че да е безопасен. Той е в състояние да научи тялото да разпознава коронавируса, като кодира инструкциите за произвеждане на специфичен протеин от повърхността на вируса.

Въпреки че аденовирусите се използват за ваксини против рак и генна терапия от години, те са прилагани само веднъж за предотвратяване на вирусна инфекция - ваксина от този тип срещу ебола бе одобрена за употреба в ЕС миналия юли.

Ваксините на "Модерна" и "Пфайзер/БиоНТех", от друга страна, са още по-новаторски. И двете съдържат безброй миниатюрни фрагменти от иРНК, които - както при ваксината на основата на аденовирус - кодират протеина от повърхността на SARS-CoV-2. Това са единствените иРНК ваксини, които някога са били одобрени за употреба при хора. Затова светът е в неизследвана територия.