България влезе в еврозоната и може да му отпусне края - придържането към бюджетен дефицит не по-голям от 3% от БВП вече не е спирачка за властта да харчи щедро общите пари. А когато политическите сили всяка година са изправени пред избори за ново Народно събрание и трябва да се борят за народната любов, повечето от тях приемат тази щедрост за задължителна.

Опасенията на много анализатори, че точно това ще се случи след приемането на еврото, са напълно основателни.  Първо, защото досегашните управляващи не се поколебаха да приложат откровени счетоводни трикове през 2025 г., за да замажат очите на Брюксел и да вместя рекордно раздутите разходи за издръжка на бюджетната сфера в ограничението до 3%. Второ, защото след влизането ни в еврозоната евентуални санкции за прекомерни дефицити не плашат никого.

Бюджет 2025 финишира с превишение на разходите над приходите от 6.8 млрд. лв. или 3.1% от БВП. Дори и с неприкрити финансови еквилибристики, спестени капиталови инвестиции и спасителната инжекция, получена в последния момент по линия на Плана за възстановяване и устойчивост, правителството на Росен Желязков не успя да спази тавана от 3%. Напротив, потупа се в гърдите с отлично свършена работа и омаловажи превишението от 0.1 процентни пункта.

Само че даже и Фискалният съвет се съмнява в отчетения дефицит. Икономисти и финансисти допускат, че

реалният недостиг в хазната е поне двойно по-голям.  

Как властта прикрива действителния дефицит, лъсна още при приемането на бюджета за 2025 г. Изненадващо при второто му четене по предложение на току-що назначеното правителство на Росен Желязков управляващото мнозинство от ГЕРБ, БСП, ДПС-НН и ИТН гласува рекордно висок нов дълг от 18.9 млрд. лв. - с около 7 млрд. лв. повече от необходимото за покриване на дефицита и за плащания на стари задължения. С официалния мотив, че парите ще се използват за реализация на важни за икономиката ни проекти, властта извади тези харчове от бюджетните разходи и ги изписа "под черта", безпардонно заобикаляйки раздуването на дефицита над тавана от 3%.

По-голямата част от тези заеми - 5.5 млрд. лв., бяха налети в бездънните ями ББР и БЕХ.

Публикуваните наскоро данни за изпълнението на Бюджет 2025, както и докладът за дейността на публичните предприятия, показаха нагледно

счетоводните трикове на финансовия министър Теменужка Петкова.

Както "Сега" писа  БЕХ е превел авансово през миналата година 900.1 млн. лв. дивиденти, дължими през настоящата 2026 г. Преди това обаче правителството увеличи капитала на държавния енергиен холдинг с 1.5 млрд. лв. - официално с мотива, че тази сума ще бъде инвестирана в ПАВЕЦ „Чаира“, „Батак“ и „Доспат“, 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“, водноелектрически централи, надграждане на газопреносната мрежа и др. 

Финансовата инжекция от 1.5 млрд. лв. е осигурена от държавни заеми, без те да влизат в бюджетните сметки. Така на практика правителството си подсигури извънредни 900 млн. лв. приходи, за да запуши донякъде дупката в бюджета и да има средства за текущи харчове, докато за инвестиции в държавната енергетика остават само 600 млн. лв.

Т.е. с едната ръка държавата дава пари за разплащане на проекти, а с другата прибира рекорден дивидент. Истинската цел е покриване на критерия за дефицит в ключовата за еврозоната година. 

Подобна схема бе приложена и с държавната Банка за развитие - ББР. В нея правителството миналата година наля, отново със заеми, колосалните 4 млрд. лв. Срещу това банката пое управлението на няколко мащабни инвестиционни програми, с които се разтоварват разходите на държавния бюджет и по-специално на МРРБ. Става дума за тригодишната инвестиционна програма за общините с над 3000 одобрени проекта за близо 7 млрд. лв. ББР поема и Националната програма за саниране на многофамилните жилища, която се финансира от бюджета, както и паралелната програма за саниране за 250 млн. евро, договорена в Плана за възстановяване и устойчивост.

По общинската инвестиционна програма, която стартира преди година, има подозрения за огромен обем умишлено неразплатени разходи - отново с цел да не се надхвърля таванът на дефицита.

Да не забравяме и авансово прибрания през лятото на 2025 г. данък печалба на банките от 500 млн. лв., също дължими през 2026 г.

Вероятно има и други подобни скрити "бомби" в бюджета,

които ще избухнат тази година, допускат от опозиията и призовават за преглед на неразплатените договори в отделните министерства.

На фона на тези бюджетни машинации особено тревожен е напънът на някои от политическите сили от доскорошното управляващо мнозинство бързо да се приеме редовен бюджет за 2026 г. преди изборите.

На срещата с президента Илияна Йотова БСП лансира идеята, че отиващото си 51-во Народно събрание трябва да приеме редактирания вариант на проектобюджета за 2026 г., който така и не успя да тушира масовите протести през декември и доведе до оставката на правителството на Росен Желязков. "Никой не гарантира, че след служебния кабинет няма да има и втори. Не може да оставим държавата и един служебен кабинет да работят с 1/12 от стария бюджет половин или дори една година", обяви преди седмица Драгомир Стойнев. Не е ясно какво мисли по въпроса новият лидер на БСП Крум Зарков.

Не е изключено подобна опция да намери достатъчна парламентарна подкрепа в навечерието на избори. Доскорошното управленско мнозинство ГЕРБ, БСП, ДПС-НН и ИТН остава стабилно и може да гласува каквото си иска - видяхме го при поправките в Изборния кодекс.

Въпросният коригиран вариант на

проектобюджета за 2026 г. е също с толкова фалшив 3% дефицит, колкото и миналогодишният.

В него бе предвиден още по-голям нов държавен дълг - над 20 млрд. лева, част от които ще се излеят непрозрачно и безконтролно в капитала на поредни държавни дружества. Впоследствие вероятно ще се върнат в хазната под формата на авансово преведени дивиденти, за да прикрият огромната бюджетна дупка, зейнала от надутите разходи за издръжка на бюджетните сфери и корупционни харчове.

Но дори и да не се стигне до приемане на редовен бюджет, отиващото си Народно събрание ще трябва да гласува ново удължаване на удължителния закон, който изтича в края на март.  Изборите ще бъдат през април, което означава, че редовен бюджет най-вероятно ще имаме в средата на годината. До тогава трябва да се уреди събирането на приходите и разходването на публичните средства. Правилото при липса на редовен бюджет е държавата да харчи само толкова, колкото приходи събере за месеца, като месечните разходи не може да са по-големи от 1/12 от бюджета от предходната година.

Но и това правило не е проблем да бъде заобиколено и народните представители да се впуснат в популистки допълнителни харчове. Видяхме го при приемането на удължителния закон на бюджета тази година. Мнозинството си гласува всички бюджетни заплати да бъдат индексирани с инфлацията в края на 2025 г., т.е. с 5%. А това означава допълнителни разходи от 500 млн. лв. през първото тримесечие на тази година и още толкова при повторното удължаване на стария бюджет в нарушение на Закона за публичните финанси. 

Да му мисли следващото правителство откъде ще осигури тези средства.