След години настояване за нов формат на националното външно оценяване в края на 7. клас от догодина изглежда най-накрая се задава реална промяна, макар и не във вид, който ще зарадва учениците. Министерството на образованието вече публикува проект на заповед за изпита по математика, насрочен за 19 юни 2026 г., който ще включва не само задачи по математика, но и такива от областта на биология, химия, физика, география и "Човекът и природата". До броени дни вероятно документът ще бъде факт. В превод за седмокласниците това означава - стягайте се!
Природните науки са важни!
За всички отдавна е ясно, че сегашното положение, при което в 7. клас заради изпитите учениците залягат главно над българския и математиката, а всички останали предмети отиват по дяволите, не е никак добро и само задълбочава проблемите. По тази причина имаме запазено място на дъното на международното изследване PISA, на което близо 50% от деветокласниците ни остават под чертата на базовите умения по природни науки. Логиката показва, че се учи това, на което се изпитва. Затова и включването в изпита по математика на задачи, съдържащи базови знания от природните науки, изглежда като крачка акцентът да се върне там, където е нужно за съвременния живот.
"Даваме сигнал, че природните науки са важни и трябва да се учи с разбиране", обясни просветният министър Красимир Вълчев защо в изпита по математика ще има задачи от още 5 предмета. "Целта не е да направим изпитите по-трудни или по-лесни, а по-практични. Няма да има сложни понятия, нито нужда да се наизустява теорията по съответните предмети. Ако се изисква прилагане на закон, той ще се предостави на учениците. Това не значи, че не трябва да изучават закона за Джаул-Ленц или закона на Ом, но те няма да са в теста", обясни той.
Защо точно на нас?
На теория нещата може да звучат добре. На практика обаче има доста въпросителни. Най-напред изниква въпросът: "Защо точно на нас се падат промените, не може ли да стартират от догодина?". Резонно е всяка промяна да се обявява рано, за да имат учениците достатъчно време да се подготвят за нея. В случая обаче прецакани са два випуска - на седмокласниците и шестокласниците през 2025/26 г. Първите са "изгубили" 2 години (пети и шести клас), в които е можело да наблягат повече на природните науки, а вторите - "само" 1 г. (за тях поне ще могат да бъдат изчистени дефектите, които потенциално биха се появили в първата година от въвеждането на новите тестове).
Най-чистият вариант е промяната да влезе след 2 г. и първи да я изпробват учениците, които сега са в 5. клас. Очевидно обаче от МОН са решили да заложат на по-сигурно, имайки предвид първия мандат на министър Вълчев, когато той анонсира подобен тип интегрални изпити, но те така и не видяха бял свят. Вероятно затова е предприет по-мек подход - включване на 6 задачи от областта на природните науки в изпита по математика (от общо 24) вместо например въвеждане на изцяло нов изпит по природни науки.
Макар да признават, че промяната може да е полезна за общото ниво в системата, родители продължават да се чудят защо точно техните деца трябва да се подлагат на още учене и стрес. "Досега се оплаквахме, че НВО 7. клас е прекалено стресиращ, но с тези промени задълбочаваме проблема. Сега цяла година учеха български и математика, занапред им казваме, че трябва да учат по същия начин и другите предмети", ядосва се баща. Според него мярката няма да е ефективна - децата, които досега не са учили български и математика, със сигурност няма да започнат от раз да наблягат допълнително на физика и химия, и обратно - отличниците със сигурност имат добри базови знания по природни науки. "Включването на задачи по природни науки в тест по математика значи по-малко задачи по математика, по която нивото и без това е изключително ниско", разсъждава пък майка. Тя не се трогва особено от обясненията на МОН, че 6-те нови задачи няма да мерят отделно компетентности и знания по физика, химия и биология, а ще бъдат математически задачи, чиито решаване ще изисква и такива базови знания.
Ще се преподава ли като за изпит тип PISA?
Вярно е, че форматът на изпита, обещан да е по подобие на PISA, задава и начина, по който ще се учи за него. Имаме ли гаранция обаче, че учителите ще преподават по различен и по-практичен начин? "Няма да се иска учениците да знаят за класификация на видовете, царство Монера или да изброяват почвите на Африка и Азия, а да разбират каква е връзката между храни и калории, да знаят какво значи в практическа ситуация киловатчас, волт и напрежение", даде пример министърът. Учебните програми обаче засега си остават същите - претрупани с детайлна информация "за нервната система на прешленистите", за "мешестите, които имат радиална симетрия" и удавящи учениците в данни. Знаят ли учителите, че трябва да прескачат тази фактология в учебниците? И ще могат ли всички да преценят еднакво на кое да наблегнат и кое да пренебрегнат? Едва ли догодина може да очакваме и анонсираното с 22% увеличаване на часовете по биология, физика и химия. Т.е. часовете по тези предмети ще си останат също толкова малко и няма да стигат за упражнения и изпробване именно на по-практически задачи тип PISA.
"Дори включването на задачи с математическо моделиране в изпита в 7 клас да е добра промяна, това не е апробирано и не е редно да се включва директно за идващия випуск! Текущите учебни програми и написаните по тях учебници не предвиждат такива компетенции за сегашните ученици. Каруцата се слага пред коня - ще изпитаме децата на нещо, на което не сме ги учили", реагира във фейсбук преподавателят Филип Петров. Според него освен, че ще се налеят купища пари на школите и по частни уроци, това е опасност за провал на реформата - ако се окаже, че масово децата не се справят с тези задачи, това ще създаде обществено напрежение и ще доведе до отпадането им.
"Нека да видим какви примерни задачи ще дадат за природни науки. Формално погледнато, съставянето на уравнение/неравенство за решаване на текстови задачи е математическо моделиране, което се учи и упражнява и в 5., и в 6. и в 7. клас, т.е. не е нещо, което липсва в учебните програми и учебниците по математика. Задачи за движение с превръщане на мерни единици има по "Човекът и природата" в началото на 6. клас, мащаб се упражнява при пропорции в 6. клас, но по география се учи в 5. клас. Все болни за учениците теми. Смеси и сплави вероятно има по химия. Изравняването на химични уравнения е намиране на нок и нод. Като гледам, учителите по математика ще го отнесат, като се наложи да разучат учебници и програми по природни науки и целенасочено да включват съответните задачи при преговор/въвеждане на материала по математика", коментира под неговия пост друг преподавател.
Кога да пътуваме за Мумбай?
В началото на учебната година МОН традиционно пуска модели на външно оценяване, от които става по-ясно какво ще представляват изпитите. Към момента предложението е тестът по математика в 7. клас да е 180 минути, т.е. с 15 минути повече, като включва общо 24 задачи, от които 18 задачи (с избираем отговор и със свободен отговор), проверяващи компетентности по математика; и 6 интегрални задачи (с избираем отговор и с кратък свободен отговор), които се решават с помощта на умения, придобити по математика, но проверяват и компетентности, заложени по биология, химия, физика, география и "Човекът и природата". При обявяване на идеята от министерството показаха и няколко конкретни задачи от новия тип.
Една от тях изисква от учениците да отговорят кой млечен продукт съдържа най-малко вода, като им е дадена диаграма, в която е представено съдържанието на вода в грамове в 100 грама хранителни продукти, плодове и зеленчуци. Сред 14-те продукта са например прясно мляко (88 гр. вода), сирене (53), кашкавал (39), свинско месо (50) и др.
В друга задача се казва, че Ива, която ще пътува до Париж, измерила, че разстоянието между София и Париж на географска карта е 8 см, а действителното разстояние изчислила на 1760 км. Пита се с какъв мащаб е картата, по която работи Ива. Примерна задача за седмокласниците ги кара да си представят, че семейството им планира да пътува до град Мумбай в Индия. От тях се изисква да проучат предоставена им климатограма и да запишат през кои месеци не биха пътували, за да избегнат дъждове с над 300 мм валеж.
Колко пакета сода и колко бутилки оцет най-малко трябва да купи фирма, която иска да приготви смес за почистване и планира да използва 12 чаени лъжички сода, се пита в друга задача, показана от МОН. В случая на учениците е дадена допълнителна информация - че киселината в оцета реагира със содата за хляб и се отделя газ (CO₂), като този процес може да се използва за почистване на кухненски уреди. "Чрез лабораторни измервания е установено, че: 1 чаена лъжичка сода (5 гр.) се неутрализира напълно от 25 мл кухненски оцет, 1 бутилка оцет съдържа 250 мл и 1 пакет сода съдържа 100 гр.", се казва още на учениците.
