Медия без
политическа реклама

ГЕРБ се вкопчи в безумието си да спре достъпа до информация

"Това ни връща към мрачните времена на комунизма", коментира адвокат Кашъмов

Анна Александрова и компания от ГЕРБ не се отказват да развалят Закона за достъп до обществена информация.
БГНЕС
Анна Александрова и компания от ГЕРБ не се отказват да развалят Закона за достъп до обществена информация.

С мнимото оправдание "да има дебат" може да отворим дискусия за връщането на смъртното наказание или за премахването на текста от Конституцията, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права и са равни пред закона. Дали изобщо трябва да се дискутират основни принципи на демокрацията? Каквото е и правото да се търси и получава информация.

С мотива "да се получи дебат" деветима депутати от ГЕРБ - СДС, начело с Анна Александрова, внесоха предложения за промени в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), с които на практика го обезсмислят, слагат край на прозрачността при харченето на публичните средства и максимално затрудняват журналистите и активните граждани. Депутатите се оправдават и с Националното сдружение на общините, което недоволства от закона и внася тези промени във всеки НС.  Проблемът на общините е, че преди години няколко изобретателни адвокати се сетили, че могат да изкарват пари, подавайки сложни за изпълнение заявления за достъп до информация. И след това искат хонорари по делата срещу отказите. Статистически обаче тези случаи не са много. Освен това в последните 2 години просто ги няма, като включително и съдилищата ги пресякоха, виждайки, че става дума за злоупотреба с право. Всъщност и последното проучване на "Програма достъп до информация" за активната прозрачност на институциите показа, че общините нямат такива проблеми.

 

 

ГЕРБ изобщо нямат основателни аргументи за безобразията,

 

които се канят да сторят. Не може да не се запитаме дали пък не тръгват да го правят като вид защита срещу това да бъдат разкрити злоупотреби от десетилетното им управление.

Когато тъмните намерения на ГЕРБ станаха публично достояние, партията на Бойко Борисов даде знак, че може и да се откаже. Но досега нищо такова не се е случило и като нищо може да се събудим с поредния закон, който противоречи на Конституцията и демократичните стандарти.

Миналата седмица по време на заседанието на парламентарната комисия за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество, която е водеща в случая, депутатите от ПП-ДБ призоваха вносителите от ГЕРБ да оттеглят предложенията. Те изрично отказаха да го направят, обяснявайки, че парламентарният правилник им пречи - нямало процедура за оттегляне на предложенията. Любопитното е, че юридическите остриета на ГЕРБ не са се подписали под законопроекта. Освен Анна Александрова там са се подредили Любен Дилов, Стефан Мирев, Ралица Ангелова, Марин Маринов, Красимир Събев, Георги Кръстев, Евгения Алексиева и Бранимир Балачев

Разбира се, правилникът не им попречи да ги внесат между първо и второ четене на разглеждането на проект на Министерския съвет, с който най-сетне да бъде въведена евродиректива от 2019 г. за отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор. Хората на Борисов обаче използваха случая, за да прокарат изменения, според които например всеки, който иска достъп до обществена информация, вече да се идентифицира и с ЕГН, както и да трябва да доказва правен интерес или "членство в местна общност", за да получи търсената информация. Предвижда се също първичната счетоводна документация да не се смята за обществена информация. Това означава да потънат всички документи за плащания на публични средства, както и от европейски фондове.

 

За да бъде заглушен общественият шум,

 

ГЕРБ  предложи да се създаде работна група, която ще заседава този четвъртък, 29 юни."Ние обсъждания по тези три изменения категорично не приемаме, защото противоречат на Конституцията и на международните стандарти", казва адвокат Александър Кашъмов от "Програма достъп до информация".

Анна Александрова пък се опитва да внуши, че предложенията не са чак толкова лоши, като постоянно дава за пример идеята по делата за достъп до обществена информация да се върне двуинстанционното производство, т.е. последната дума да е на Върховния административен съд. В момента процесите се гледат само на една инстанция - от местните административни съдилища. От една страна това ще ограничи опасността законът да се тълкува различно от първоинстанционните съдии. Но от друга делата за достъп ще започнат отново да се точат над 2 години. Което често напълно обезсмисля получаването ѝ. Така че дори това предложение не може да се тълкува еднозначно.

Идеята за въвеждане на изискване да бъде посочван от заявителя неговия ЕГН е в нарушение на международните стандарти и правото на Европейския съюз.

В становището си Програма "Достъп до информация" сочи, че

 

това е световен прецедент и е сериозна крачка назад

 

Това е непропорционално и неоснователно събиране на лични данни, още повече, че Конституцията регламентира, че "всеки има право да търси, получава и разпространява информация". Право да търсят информация имат и чужденци, лица без гражданство, юридически лица, тоест няма как да се изисква  и събира допълнителна информация за заявителя.

Нарушение на Конституцията е и идеята да се доказва правен интерес или членство в местна общност. "На журналист от София лесно ще може да бъде отказана информация за Бургас", даде пример пред "Сега" шефът на ПДИ адвокат Александър Кашъмов. Международните стандарти не само не предвиждат, но и забраняват да се въвежда интерес на заявителя. Такъв не се изисква дори според законите на Русия и Китай. В този смисъл е и препоръката на Съвета на Европа от 1981 г., която е взета предвид при приемането на закона през 2000 г.

Колкото до затварянето на достъпа до първичните счетоводни документи, от ПДИ казват, че това може да бъде квалифицирано единствено като опит за въвеждане на непрозрачност, неотчетност,

 

предпоставки за корупция и нередности в разходването на публични средства.

 

"Зловещо се уврежда Законът за достъп до обществена информация", коментира Кашъмов. Според него предложените промени са падане под нивото от 2000 г., когато е приет законът. "Това ни връща в най-тежките времена на комунистическия режим, когато хората нямаха право на информация, а само задължение да слушат държавната пропаганда", посочи той и припомни, че публичността на харченето на европейски средства е специфична антикорупционна мярка, взета след спирането на еврофондовете през 2008 г.

Според Кашъмов предложените от партията на Бойко Борисов промени казват: "Нека да премахнем борбата с корупцията, нека опънем чадър над нея! Подкопава се основно конституционно право. Дали някой иска ЕГН, за да защити правото на живот на гражданите?! ЕГН и правен интерес може да се иска само за административна услуга, но не и за защита на основно право, каквото е достъпът до информация", посочи още юристът.

"ООН още с първата си сесия през 1946 г. казва, че свободата на информация е кръстовището на всички основни права на човека. Без информация не можем да упражняваме останалите си права", каза Кашъмов.

Според него, ако предложените промени станат факт, това ще означава, че реално България няма да има Закон за достъп до обществена информация. Може да се окаже, че България е единствената европейска държава, която няма закон, който отговаря на международните стандарти.

Международната организация "Репортери без граници" застана зад ПДИ и призова промените да не бъдат приемани. "Едва дошло на власт в тази измъчена от корупция страна,

 

новото мнозинство е напът да подкопае същите тези ценности,

 

атакувайки правото на информация", се казва в позицията.

Министерството на правосъдието също ще изпрати отрицателно становище в парламента, се разбра от думите на министър Атанас Славов този понеделник.

Анна Александрова коментира пред "Сега", че "нито едно от предложенията не е на всяка цена". Но посочи, че държи да остане текстът за посочване на ЕГН, тъй като имало много злоупотреби - хора, които дават грешни имена, например, търсят информация. Всеки обаче има конституционно право да търси и получава обществена информация и в този смисъл изискването за ЕГН е напълно излишно.

 

Събирането на лични данни без законово основание и без цел

 

противоречи и на европейския регламент GDPR, и на Конституцията.  "Да проучваш заявителите, вместо да проучваш заявлението е незаконно", обясни адвокат Кашъмов.

Състоянието на достъпа до информация е част от докладите на ЕК за върховенството на закона. Затова и проблемът, който ГЕРБ са напът да създадат, няма как да остане скрит. Нищо чудно да бъде стартирана наказателна процедура срещу страната. Опасността е съвсем реална.

По информация на "Сега" за проблема е сезирана и зам.-председателката на ЕК Вера Йоурова, в чийто ресор е свободата на медиите.

Прозрачността на институциите е част от демокрацията. Нямаме такава, докато вместо да се обсъжда как достъпът на гражданите до информация да се подобри, се търсят начини за ограничаване на правата ни.

Ключови думи:

ЗДОИ, Александър Кашъмов

Още по темата