Трите държави са съседни, с преплетена история и сходна съдба, но човек има усещането, че преминава не през граници, а през различни десетилетия. Разликата не е в демокрацията. И трите остават авторитарни: в последния доклад на Freedom House Узбекистан получава 12 точки от 100, Таджикистан – 5, а Туркменистан – едва 1, най-ниската оценка в света, по-ниска дори от тази на Северна Корея. Разликата е в друго – колко отворена е икономиката и колко честна е статистиката.
Узбекистан: злато плюс отворени врати
До 2016 г. Узбекистан приличаше много на днешен Туркменистан: двоен валутен курс, черен пазар на долари, затворени граници и принудителен труд в памучните полета. След смъртта на Ислам Каримов новият президент Шавкат Мирзийоев пусна свободно курса на сума през 2017 г., облекчи визовия режим и отвори страната за инвеститори.
Резултатът е измерим. През 2025 г. икономиката расте със 7,7% – рекорд за страната, а през първото полугодие на 2026 г. – с 8,5%. БВП надхвърля 145 млрд. долара. Според Световната банка националната бедност пада от 8,9% на 5,8% само за година. Страната посрещна над 11 млн. чуждестранни посетители през 2025 г. и е на финалната права
към членство в Световната търговска организация.
Узбекистан съвсем не е беден на ресурси. Мината Мурунтау е втората по производство златна мина в света – 83 тона злато през 2025 г. Страната добива газ, уран и мед. Но златото тук е гориво за растежа, а не негов заместител. Рискът остава: в началото на 2025 г. златото е почти 44% от износа, а политическата либерализация изостава далеч зад икономическата.
Таджикистан - износ на работна ръка
Таджикистан също расте бързо – с 8,4% през 2025 г. Двигателят обаче е вносен: паричните преводи от гастарбайтери, предимно в Русия, съставляват около половината от БВП в последните години – най-високият дял в света. БВП на глава е около 1 700 долара, най-ниският от трите държави.
Големият национален залог е ВЕЦ „Рогун“ – проектирана като най-високата язовирна стена в света, 335 метра. Работят два от шестте агрегата, а довършването струва около 6,3 млрд. долара – повече от една трета от годишния БВП. Рейтинговата агенция S&P предупреждава, че проектът може никога да не се изплати. Емомали Рахмон управлява от 1992 г.
Туркменистан - газовата крепост
Туркменистан разполага с едни от най-големите доказани газови запаса в света – около една десета от световните. През 2025 г. страната добива 76,5 млрд. куб. м газ. Горивата са около 90% от износа, а над 70% от газа отива в Китай. Един продукт,
един купувач.
Числото, което обяснява всичко, е валутният курс. Официално доларът струва 3,5 маната – курс, замразен от 2015 г. На черния пазар в началото на 2026 г. доларът струва около 19,5 маната, 5,6 пъти повече. Гражданите нямат свободен достъп до
валута. Затова официалният БВП на глава от около 12 000 долара – над три пъти узбекския – е по-скоро счетоводна илюзия. Преизчислен по пазарния курс, той пада до около 2 000–2 500 долара, по-близо до Таджикистан, отколкото до Узбекистан.
Сметката е груба, защото регулираните цени изкривяват картината, но посоката е ясна.
Същото важи и за останалата статистика. Официалният растеж за 2025 г. е 6,3%, докато германската агенция за външна търговия GTAI оценява около 2,3%. Резултатите от преброяването от 2012 г. никога не бяха публикувани; официално
населението е 7 млн., а независими източници говорят за значително по-малко и за до 2 млн. емигранти за едно десетилетие.
Междувременно държавните магазини нормират хляба и брашното от 2016 г., когато Русия спря да купува туркменски газ. А новият град „Аркадаг“, кръстен на бившия президент Гурбангули Бердимухамедов, струва по официални данни около 4,8 млрд. долара.
Газопроводът ТАПИ към Пакистан и Индия, който трябваше да разчупи зависимостта от Китай, е предложен през 90-те години; към лятото на 2026 г. в Афганистан са положени около 100 от приблизително 800 км.
Защо газът не донесе благоденствие
Туркменистан е учебникарски пример за „ресурсно проклятие“. Когато приходите от газа текат към държавата, властта не зависи от данъците и доверието на гражданите и няма стимул за реформи. Фиксираният курс се превръща в приход за приближените и в данък за всички останали. Мраморът и витрините изместват инвестициите, които са спаднали до около 15% от БВП. А статистиката се превръща от инструмент за управление в пропаганда.
В същото време Туркменистан има нисък външен дълг и слаба зависимост от Русия, което го предпази от шока след 2022 г. Узбекистан дължи част от бума си на рекордните цени на златото. И трите държави отчитат растежа си основно с
официални данни. Но нито едно от тези уточнения не променя основното: разликата
между тях не идва от недрата, а от решенията на хората, които ги управляват.
Огледалото за България
Туркменистан не е екзотична приказка от пустинята. Той е огледало с три лица – на зависимостта от един купувач или доставчик, от един ресурс и от един човек или една партия.
България познава и трите. До 2022 г. купувахме почти целия си газ и петрол от един доставчик. През април 2022 г. „Газпром“ спря доставките и разбрахме какво означава това. Трябваха години – газова връзка с Гърция, азербайджански газ, LNG, спиране на вноса на руски суров петрол през 2024 г., поставяне на рафинерията в Бургас под засилен държавен контрол след американските санкции срещу „Лукойл“ от октомври 2025 г. – за да стъпим на повече от един крак.
Днес за първи път от 1997 г. в България една партия управлява сама. Външната политика на новото правителство обаче е трудна за разчитане. След почти всяко твърдение следва уточнение, опровержение или обяснение. Същото важи и за
икономическата, данъчната и енергийната политики.
Централна Азия показва какво всъщност е прагматично. Узбекистан не забогатя, защото си намери нов покровител, а защото отвори валутата, границите и пазарите си за всички и започна да играе по общи правила. Туркменистан избра „стабилността“ на един купувач и един ръководител – и я плаща с празни рафтове и изселили се граждани.
Концентрацията на риска е лош бизнес модел – за компания, за енергийна система и за държава. Диверсификацията не е идеология, а застраховка.
Въпросът пред нас не е Русия, Америка или Китай, а дали отново сме готови да сложим всички яйца в една кошница – и да връчим кошницата на един човек. За самия човек (който и да е той) това също не е добре.
