facebook
twitter

Наблюдател

Сегашна стойност

Финансова сеизмология

4 268
 EPA/BGNES
В петък в 5 без 5 най-богатият в света финансист, г-н Уорън Бъфет, продаде 84% от всички акции на Бъркшайър Хатауей във флагмана на Уол Стрийт – Голдман Закс. Всичко това (и не само това) накуп, само за една седмица, си е сигнал за предстоящо финансово земетресение.

Вцепенени пред икономическата криза, в която вкара света пандемията с глобалното стопанско изключване (lockdown), не бива да пренебрегваме далеч по-дълбоките сътресения в недрата на световните финанси, те могат да предизвикат не просто някакви загуби, а направо да разместят тектонските плочи и да променят завинаги света, проектиран в Бретън Уудс. Шефовете да му мислят, казва прагматичният балкански политик, загрижен главно за дажбите брюкселско просо. Не е така. Казват, че цяла година преди фаталния август 79 г. неколцина по-наблюдателни търговци, а и по-хитрите дрипльовци се изнесли от Херкулан и Помпей, а всички, които чакали команда какво да правят, накрая ги заляла лавата на Везувий.

Проблемът стои от десетилетия:

глобалната финансова система, основана на долара като главна резервна валута и плаващи курсове на валути без собствена стойност е нестабилна. Крепи я само липсата на алтернативна резервна валута и платежна система, т.е. неспособността на страните да договорят механизми за разплащане и натрупване, поне да намалят зависимостта от хегемонията на долара. Плащанията и резервите в евро и жънминби са някаква възможност, но не решават проблема, а планините на държавния дълг на САЩ, на еврозоната и Китай расте, а с това расте и рискът на всички държатели на техните валути. Лихвите по „безрискови“ държавни ценни книжа в основните валути са близо до нулата и отрицателни, значи всеки, който вложи парите си в тях – държава, банка, фирма или чичо, - плаща на издателя такса за съхранение. Банковата система е претоварена с и натрупан риск и загуби дотам, че нормалните

кредитни трансмисии не работят,

блокира познатият механизъм за контрол върху реалната икономика чрез предлагането на пари. С думи прости: от 1668 г., когато е основана Сверигес Риксбанк, централните банки контролират икономиката чрез рефинансирането на търговските банки – когато дават повече, по-лесно и по-евтини пари на банките, те на свой ред отпускат повече кредити на фирмите, лихвите падат, инвестициите растат, а с тях производството, търговията и доходите. Сега обаче централните банки обливат пазара с пари, но банките са поели повече риск, отколкото могат да носят, затова не могат да кредитират. Налага се централните банки да заобикалят банковата система, като купуват дългови книжа на избрани корпорации, което само по себе си поражда цял поменник нови рискове. Но понеже глобално решение няма, дълговете се трупат, светът си върви. Но буквално от дни

имаме нови дълбоки размествания

в световния финансов ред, много по-значими в перспектива, примерно от шумния европейски спор около решението на германския Конституционен съд срещу Европейската централна банка – кокошкарска препирня за делба между свадливи ортаци. А сериозните финансови събития са в периферията на финансовия свят. Руският Фонд за национално благосъстояние купи от централната Банк России контролния пакет на търговската Сбербанк. Сделката бе оповестена миналия декември, сега приключи. Нищо работа, ще рече, който споделя лекомислието на покойния Джон Маккейн, че „Русия е бензиностанция, маскирана като държава“. Сделка за 1.25 трилиона рубли (39 млрд. долара). Начинаеща фирма за интернет продажби може да струва повече пари в Ню Йорк. Не е въпросът в обема, а че

Русия изменя резервната си политика,

при това кардинално. Фондът за национално благосъстояние е валутният резерв на правителството, в момента около 8.4 трл. рубли (115 млрд. долара) в наличност. Той бе направен по проект на Международния валутен фонд и по норвежки модел, за да събира постъпления от износа на газ и петрол, да обезпечава пенсионната система и да осигури валутен буфер за бюджета в години, когато постъпленията от износа на енергоресурси се сринат. Но ФНБ по закон нямаше право да инвестира в руската икономика, а само в „първокласни“ чуждестранни активи, т.е. да кредитира на загуба чужди икономики и банки, предимно в долари. Като българския валутен резерв, който задължително държим само в чужди банки и държавни облигации, основно в еврозоната. От тях губим пари, понеже тези вложения доход не носят. Но пък си плащаме лихвата по външните заеми, които държавата ни взема, за да си има резерв. Досега ФНБ беше просто сметка в пасива на централната банка, като нашия Сребърен фонд, парите му – част, около 20%, от общия валутен резерв. Сега не ФНБ само изтегля вложения от САЩ, но се оттегля от централната банка, купи най-голямата руска банка и прие програма за инвестиции в руски и чуждестранни компании и проекти. Това не е краят на света, абсолютно ясно е, че

руските пари не могат да сринат САЩ

и световните финанси. По общи международни резерви Русия (562 мрд. долара) се нарежда едва на четвърто място след Китай (3.1 трл., с Хонг Конг общо 3.5 трл.), Япония (1.4 трл.) и Швейцария (852 мрд.) От тези 562 мрд. Русия държи над 1/5 в злато (126 мрд. долара), доларите намаляват за сметка на вложения в евро (31% от резерва) и юани (14%), до 24% от руския валутен резерв. 135 мрд. долара са пренебрежима сума за американския финансов пазар, на който всеки ден се търгуват активи за трилиони. Но не обемът е важен, а самата промяна, посоката и влиянието. Първо, само човек, който идея няма от руска икономика, би си въобразил, че Кремъл държи валутните си резерви само в централната банка, както правим в София. Руската държава има отдавна десетки банки и фондове зад граница, да споменем само Москау Народни, основана в Лондон през 1919 г. Колцина знаят фондовете им? Второ, кремълските финанси включват и парите на държавните фирми като "Газпром", "Рособоронэкспорт", "Атомстройэкспорт". Трето, руското злато не е само монетарно, има и индустриално. То колко е? Русия по статистика е третият производител в света (300 т./год.), реално може да се окаже, че изпреварва и първия, Китай (400 т./год.). И не само златото е благороден метал, а стойност на валутен актив имат не само металите, има диаманти и всякакви камъни. Накрая: във финансите

най-важен е международният резонанс

на обявената промяна. Още първите реакции на реалната промяна, не само на думи, както често досега, в руската финансова политика, бяха много по-значими от самата покупка на Сбербанк. Официален Пекин без уговорки заяви, че има аналогични планове, а Китай е страната с най-големи резерви в налична валута и суверенни финансови фондове. Дори норвежкият суверенен фонд обяви, че също „мисли за диверсификация на инструментите“. А в петък, в 5 без 5, най-богатият в света финансист, г-н Уорън Бъфет, продаде 84% от всички акции на Бъркшайър Хатауей във флагмана на Уол Стрийт – Голдман Закс. Всичко това (и не само това) накуп, само за една седмица, си е сигнал за предстоящо финансово земетресение. А който може да мисли, може и да се предпази – решението е максимално разпределен риск, повече преки, по възможност реални и локални вложения. За българската държава: отдавна е време да отдели своя от монетарния резерв в истински суверенен фонд, най-добре засега по норвежки модел.

3

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Русия ще отговаря в Страсбург за сваления самолет над Украйна

10.07.2020

1689 45
Стотици пациенти с коронавирус напускат болници в Румъния

10.07.2020

3363 1
Харвард и MIT съдят Тръмп за забраната за студентски визи

08.07.2020

542 2

Коментари

mehudi

браво, хубава статия за начало на седмицата.

cymen

ИНтересно четиво, но малко объркано. Обемът на текста на достига за добро обяснение. Обикновеният инвеститор какво да прави? Как да направи "локално вложение", когато у нас на борсата са 5-6 компании, с назначени бизнесмени - ортаци на Бойко. Земя ли да купува, когато не можеш да си получиш рентата и полиция и прокуратура само вдигат ръце. Имоти ли, когато демографията ни я няма...

indiec

Защо ми звучи като лош превод (от английски?)?. Иначе долу-горе добре дава насоки, но наистина може и малко по-ясно. Или нещо пречи?

 

Влез или се регистрирай за да коментираш