Медия без
политическа реклама

“Дизелови" политици ни теглят към зеленото бъдеще

Докато Брюксел хока България за въглища, руски тръби и мръсен въздух, великите сили планират да копаят още повече петрол и кюмюр

03 Ноем. 2021ЮЛИАНА БОНЧЕВА
EPA-EFE/VICKIE FLORES
Майсторът на политическата сатира Кая Мар показва пред "Даунинг стрийт" в Лондон своята най-нова творба. Платното, "посветено" на конференцията по климата в Глазгоу, изобразява лицемерието на световните лидери и потъващата планета.

Миналата година принц Чарлз отнесе много критики, че е прелетял стотици километри с частен самолет, за да изнесе реч за нуждата от намаляване на вредните емисии от... самолетите. Случката е емблематична. Много често световните лидери държат зелени речи, но думите и делата им са в рязък контраст.

В момента надеждите и очите на планетата са приковани в шотландския град Глазгоу, където тече COP26 - 26-ата конференция по климата. 25 000 делегати от близо 200 страни обсъждат за пореден път

 

как да спрат глобалното затопляне и разширяването на озоновата дупка

 

Още в първия ден прехвърчаха искри - световни лидери си размениха критики и обвинения за неспазване на Парижкото споразумение. Пактът, който влезе в сила точно преди пет години - на 4 ноември 2016 г., предвижда дружни усилия за намаляване на парниковите газове чрез постепенен отказ от въглища, нефт и газ и преминаване към чисти източници на енергия. Ако я караме както досега, в края на века планетата ще се затопли с близо 3 градуса, което може да има катастрофични последици - затова целта, поставена в  Париж, е температурата да се качи с не повече от 1.5 градуса. В изпълнение на тази цел ЕС роди своята Зелена сделка, която предвижда ускорена раздяла с изкопаемите горива. Но докато световните лидери се надцакват със "зелени" послания на климатични конференции, производството на изкопаеми горива продължава с пълна сила. 

Гoлeмитe иĸoнoмиĸи щe добиват двойно пoвeчe въглищa, нeфт и гaз пpeз 2030 г., oтĸoлĸoтo e зaлoжeнo ĸaтo цeл в Πapижĸoтo cпopaзyмeниe, констатира гoдишният дoĸлaд нa Πpoгpaмaтa нa OOH зa oĸoлнaтa cpeдa (UNЕР).  "Големите", които визира докладът, са: Aвcтpaлия, Бpaзилия, Kaнaдa, Kитaй, Гepмaния, Индия, Индoнeзия, Meĸcиĸo, Hopвeгия, Pycия, Cayдитcĸa Apaбия, Южнa Aфpиĸa, Oбeдинeнитe apaбcĸи eмиpcтвa, Oбeдинeнoтo ĸpaлcтвo и CAЩ. Анализът на UNЕР показва, че тази "великолепна петнайсеторка" всъщност смята да увеличава пpoизвoдcтвoтo нa изĸoпaeми гopивa пoнe дo 2040 г.  И че през 2030 г. 

 

ще бъдат добити 240% пoвeчe въглищa

 

от допустимите (според репера от Париж) количества!   

На този фон до 12 ноември в Глазгoy, Шoтлaндия, делегатите умуват как да направят така, че Πapижĸoтo cпopaзyмeниe да не е просто свитък хартия с пожелания, а наистина да работи. Лош знак е, че президентите на Китай и Русия решиха да не уважат форума. А темата за климата сега е още по-сложна на фона на зачестили геополитически схватки и на безпрецедентна енергийна криза с дефицити и ценови рекорди на горивата. 

И понеже се очертава

 

тежък провал в ограничаването на изкопаемите горива

 

и СО2 емисиите, великите сили вече бият отбой и отклоняват вниманието към други теми. След като се "справиха" с въглеродния двуокис, делегатите в Глазгоу побързаха да произведат добра новина - 90 държави постигнали съгласие за ограничаване на метана - новия най-голям враг на озоновия слой. Този невидим газ се отделя най-вече при добива на нефт и газ, при гниенето на оризищата, има го в изобилие и в кравешки тор. Е, сега и ориза, млякото и месото ли ще трябва да ограничаваме? Как точно ще намаляват метана, още не е ясно - дните до края на конференцията са за технически преговори и на финала ще бъдат огласени резултатите. Лошото е, че Китай, Русия и Индия, които са едни от най-големите виновници за метана, не са обещали да намаляват емисиите.

Междувременно от Глазгоу дойде още едно добро намерение - за безкомпромисна борба с обезлесяването. "Нека сложим край на това голямо глобално клане с моторни резачки", призова с ефектна метафора британският премиер Борис Джонсън. Изсичането на горите е пагубно за атмосферата. Дърветата поглъщат приблизително 30% от емисиите на въглероден диоксид, а само през 2020 г. светът е загубил 258 000 кв. км гори - площ, по-голяма от Великобритания, показва проучването Global Forest Watch на Института за световни ресурси. В Глазгоу повече от 100 национални ръководители обещали да спрат обезлесяването и деградацията на почвата до края на десетилетието. Наистина ли? Ще успеят ли световните лидери да спасят горите на Амазонка? Бразилия също е обещала, но дали наистина президентът Жаир Болсонаро ще работи за тази цел?

На фона на тези събития

 

европолитиците продължават да бленуват за зелена Европа

 

с нулеви парникови емисии и чисти водородни технологии. Хубаво звучи, но днес светът остава силно зависим от изкопаемите горива.

Сегашната енергийна криза, която някак ненадейно сполетя Европа (стигна се дотам надменни политици и еврократи да се молят на Москва да понижи цените и да вдигне доставките на природен газ), показва колко незрял и безпомощен е ЕС. Спукаха ни тъпанчетата със Зелената сделка, а днес безполезно кършат пръсти и скубят коси пред ужасяващото поскъпване на горивата, тока, отоплението - това го няма в зелените планове на обединена Европа. Обявиха, че петролът и въглищата са вредни отживелици, от години показват на Русия, че не е особено желан партньор и че прекалява с плановете си да опаше Европа с тръби и енергийни зависимости. Хокаха ни периодично, че разчитаме само на руски газ. Е, къде са сега същите тези ментори да просветят какво е спасението от високите цени?

Цинично е, че докато натискат България бързо да затвори въглищните си мини, великите европейски сили всъщност планират да увеличават своя добив на въглища поне до 2040 г. Трудно е да намерим логика в това, че нас клеймят за газова обвързаност с Русия, а междувременно Германия изгради "Северен поток 2". Попречиха ни да участваме в "Южен поток" в партньорство с "Газпром", но пък ни оставиха да построим със собствени пари продължението на "Турски поток", по който пак ще тече "омразният" руски газ.  

Цинична е и глобалната система за търговия с СО2 квоти. На практика тя е купуване на право да замърсяваш. 

 

Който не иска да ограничава парниковите газове, си плаща

 

- купува квоти, и може да продължи да пробива озоновата дупка. И ето че алъш-веришът процъфтява - производството на въглеродните емисии не намалява, напротив, само СО2 квотите стават все по-скъпи.  

Лидерите на западния свят са като кукувици от часовник -  от конференция на конференция повтарят: "да обединим усилия срещу климатичната криза", "нуждаем се от координирани действия". Тези клишета се изтъркаха, защото се търкалят от десетилетия. Мантрите не вършат работа. Но в цялата какофония около епичната битка с климатичните промени се въртят финикийски знаци в огромни обеми, предназначени за мегапроекти. Сега в Глазгоу например подредиха 19 милиарда долара за борба с обезлесяването. Многомилиардните фондове, създавани с подкрепата на правителства и с пари на данъкоплатците, без съмнение са извор на големия ентусиазъм на политиците и вдъхновяват за мащабни планове някои енергийни лобита.  

 

Още по темата