"Европа фалира заради въглеродната неутралност, а на останалия свят не му пука". Това казва Пол Маршал*, известен британски магнат и филантроп, в критична реч** срещу "климатичния фанатизъм":
Великобритания много харесва вятърните мелници. Ние сме, по думите на Борис Джонсън, Саудитска Арабия на вятъра. В известен смисъл това е нещо, с което да се гордеем. От 1990 г. до момента Обединеното кралство е намалило въглеродните си емисии с над 50%. По този въпрос ние сме водещи в Г-20.
Но в преследването на възобновяема енергия загубихме нещо. Изпуснахме от поглед компромисите, свързани с енергийната политика. Може да сме първи в Г-20 в намаляването на емисиите, но също така водим в унищожаването на нашата енергийна сигурност, в разрушаването на индустриалната ни база и в обедняването на нашето население.
Това не е въпрос на партийна, на политическа гледна точка. Идеята за нулеви нетни емисии наистина беше доведена до крайност от идеологическо лейбъристко правителство, но беше приета със закон от консервативно правителство.
Това не е реч за изменението на климата - не е нужно да сте човек, който отрича изменението на климата, за да се страхувате от това накъде води британската енергийна политика. И не става дума просто за Великобритания. Това, което описвам, е проблем на ЕС, на Канада, на Австралия. Тези страни са
заразени от идеологически фанатизъм,
който ни кара да жертваме нашия икономически просперитет и поминъка на нашите хора в името на частични промени в нивата на CO2 в атмосферата.
Късният капитализъм е склонен да си пада по луксозни убеждения. Ние приемаме за даденост нашия просперитет, приемаме за даденост основите на либералната демокрация и свободните пазари, които са в основата на този просперитет, и залитаме по модни тенденции, които не можем да си позволим. И така, тези страни, за които се страхувам, че са в много късен етап на капитализма, са се разболели от тежък
синдром на климатична лудост
Повечето европейски държави са се ангажирали с нулеви нетни емисии до 2050 г., както и Австралия и Канада. Скандинавските цели са малко по-ранни, но политиката за изменение на климата представлява един класически проблем на колективните действия. Това е майката на всички проблеми на колективните действия. Ако само някои държави правят жертви, а други не, тогава всичко, което първите правят, е да унищожават собствения си просперитет. Водени от неуместно чувство за вина, ние позволихме на азиатските страни да определят много по-късни дати. Китай се е ангажирал официално с 2060 г., Саудитска Арабия с 2060 г., Индия с 2070 г.
А ако вашият краен срок за нулеви емисии е след 35 или 45 години, за момента можете почти да го игнорирате. Точно това се и случва. Всяка година се очаква китайското потребление на въглища да намалее; всяка година то се покачва. Китай има 1161 въглищни електроцентрали, през 2023 г. там са изграждали по две централи на седмица. Индия има само 285, но и те сега развиха ентусиазъм за въглищата – в момента отварят по две централи на месец и плановете им за строителство се ускоряват…
Но САЩ са държавата, която изигра тази игра по най-умния начин. Щатите, чрез Ал Гор, предизвикаха безпокойството за климата в световен мащаб. През 2009 г. Ал Гор предупреди, че до лятото на 2014 г. на Северния полюс няма да има лед. Но
САЩ никога не спряха сондажите
И сега, точно когато много западни страни погълнаха изцяло и без остатък идеологията за нулеви нетни емисии, вие, момчета – и аз гледам хилядите американци в залата – продължавате напред, за да оставите другите зад вас като полумъртва риба, която се мята на брега на реката.
Не казвам, че това е конспирация, но Америка лансира един набор от луксозни вярвания в света, тя наблюдаваше как тези вярвания набират сила само за да ги отрече на собствена почва точно преди да достигнат точката на фатално унищожение. За разлика от Европа в САЩ все още имате ДНК-то да се противопоставяте на идеи, които са лоши за вашето богатство. Вие разбирате основите за създаването на материални блага и не ги приемате за даденост. За съжаление нашата имунна система е много по-слаба и ние се движим напред в режим на пълно самоунищожение.
И така, как Европа планира да достигне нулеви нетни емисии? Ами имаме двойна стратегия: от една страна, затваряме преждевременно някои от нашите най-надеждни източници на енергия като въглища и ядрена енергия и преустановяваме проучванията си за нефт и газ в морето, а от друга, облагаме с данък въглеродните емисии, като увеличаваме разходите си за енергия и електричество навсякъде и трупаме разходи върху индустрията и потребителите.
Имам лоши новини за привържениците на въглеродната неутралност. Европа може да постигне, а може и да не постигне целите за нулеви нетни емисии, но едно нещо, което ние със сигурност ще направим, е да унищожим това, което е останало от нашата индустриална база. Разходите за електричество за промишлени цели във Великобритания са пет пъти по-високи от САЩ, седем пъти по-високи от Китай, а Германия не остава по-назад. Това са актове на национално икономическо самоубийство.
Две държави се открояват като фанатици –
Великобритания и Германия.
Германия разчиташе предимно на комбинация от изкопаеми горива и ядрена енергия, но Ангела Меркел реши постепенно да премахне ядрената индустрия и това ги направи все по-зависими от руския газ и германския вятър. Всички знаем какво се случи с руския газ, така че сега Германия разчита на микс от газов внос от САЩ и Катар и немски вятър. Но с немския вятър има един проблем: той не духа през цялото време.
Проблемът с вятъра, разбира се, не е уникален за Германия, но Германия има най-добрата дума за него: „dunkelflaute“. Това са онези периоди, когато вятърът не духа и не е слънчево, които може да продължат до две седмици, системата трябва да разчита на други източници на енергия - като газ. Ето защо някои хора смятат, че
по-добрата дума за „възобновяеми“ източници е „ненадеждни“.
ВЕИ са по същество паразитна форма на енергия и поради тяхната периодичност, днес те могат да функционират само като част от енергийна система, балансирана от други доставчици. Има големи надежди, че този проблем ще бъде решен чрез разработването на евтино съхранение, но такова решение все още няма.
Преди за най-доброто решение се смяташе водородът, сега голямата надежда са батериите. Но най-дълготрайните батерии в света днес имат капацитет за съхранение само от 6 до 8 часа. Dunkelflaute може да продължи до 2 седмици. Така че ако традиционните батерии ще бъдат решението, имаме нужда от един огромен скок напред в технологиите.
Междувременно разходите за електричество в Германия се повишиха и са едни от най-високите в света след Великобритания. Това е катастрофа за Германия, тъй като нейната сила в исторически план е в отрасли, силно зависими от енергията: автомобили, химикали, стомана, средства за производство. Германският бизнес знае това. През 2023 г. 30-те най-големи компании в Германия са инвестирали общо 15 милиарда евро в страната си и 115 милиарда евро в САЩ.
Великобритания е водещият конкурент на Германия по отношение на катастрофалните залози. През 90-те години на миналия век, ядрената енергия представляваше над една четвърт от нашата електроенергия, но сега Великобритания има едва 5 останали централи, 4 от тях са планирани за затваряне през следващите 5 години. Много се говори за малки модулни реактори, но чакането за тяхното одобрение е безкрайно, задържано от бюрократите.
Междувременно ние
прибързано намаляваме капацитета си за нефт и газ
Според някои изчисления Великобритания има достатъчно газови запаси в Северно море, за да покрие потреблението си за 35 години. Само че след 2019 г. Лондон отказва да предоставя нови лицензи за нефт и газ. И дори наложи специално разработен данък върху извънредните печалби на работещите производители.
Но Ед Милибанд (министър на енергетиката на Великобритания, бел. ред.) има хитър план. Той иска да построи много, много вятърни мелници и над милиард слънчеви панели в Обединеното кралство. Не съм експерт, но не ми е известно Великобритания да има някакво предимство по отношение на слънцегреенето. Всъщност, според Световната банка, има само една страна с по-малко слънце от Великобритания и това е Ирландия. Нямаме предимство и в изграждането на слънчеви панели – всички са произведени в Китай, с въглища. Имаме предимство с вятъра, но британският вятър изненадващо много прилича на немския и ние също страдаме от … dunkelflaute!
В Германия, както и във Великобритания, се надяват и се молят за решение на проблема със съхранението, но това е
най-големият политически хазарт в историята
Ед Милибанд определено е комарджия, но не залага собствените си пари. Той залага британската икономика и британския поминък. А последствията вече са видими – последните британски доменни пещи за стомана ще затворят тази година, Великобритания е загубила една трета от химическата си индустрия през последните четири години.
Джим Ратклиф, собственикът на най-голямата независима химическа компания във Великобритания, предупреди, че нашата химическа индустрия е изправена пред изчезване. Той ще премести компанията си INEOS в Америка.
Големият "приз" за самоунищожаване обаче е за автомобилната индустрия. ЕС си постави за цел да спре всички продажби на автомобили с двигатели с вътрешно горене до 2035 г. Брекзитна Великобритания не остава по-назад - изтеглихме нашата цел за електрически автомобили до 2030 г., пет години преди ЕС.
В автомобилната индустрия на ЕС все още работят близо 14 милиона души, в автомобилната индустрия в Обединеното кралство – 813 000. Единственият въпрос е колко от тях все още ще имат работа, когато Ед Милибанд загуби своята. В неотдавнашната си реч в Баку сър Киър Стармър увери британския народ, че въпреки неговите изключително агресивни цели за емисиите няма да се наложи хората да променят нищо в начина си на живот.
Това са глупости. Ние говорим така сякаш огромните субсидии за възобновяемите индустрии или за глобалната помощ за климата нямат никакви последствия за бюджета. Избираме да си затваряме очите за катастрофалните загуби на работни места в енергийно зависимите индустрии и пренебрегваме въздействието на разходите за енергия върху стандарта на живот на хората. Целите за нулевите емисии водят до нищета и основните им жертви са бедните.
В покера има правило, че ако играеш половин час и не знаеш кой е глупакът, значи глупакът си ти. Великобритания и Германия са
глупците на въглеродната неутралност
Създаването на изобилна чиста енергия е страхотно нещо, стига да работи и стига да е икономически жизнеспособно. Но Великобритания и ЕС го комбинираха с политики, умишлено предназначени да направят използването на енергия непосилно скъпо. Толкова скъпо, че компаниите бягат от бизнеса или отиват отвъд Океана. Ние си мислим, че даваме пример, но други страни не ни последваха. Всичко, което правим, е да аутсорсваме енергийните си доставки в САЩ и Персийския залив и да изнасяме производството си в САЩ и Китай. Изнесохме работните си места в по-замърсяващи страни и реимпортираме емисиите, като купуваме техните стоки и правим всичко това на гърба на бедните.
Евтината и изобилна енергия е базата, на която е стъпил нашият просперитет. Индустрията знае това, Америка знае това, нациите в Персийския залив и Китай го знаят. Въпросът за Европа, Австралия и Канада е прост: ще изберем ли да отново да поставим основите на нашия просперитет? Ако не го направим, просто ще продължим по пътя на едностранно икономическо разоръжаване.
* Сър Пол Маршал е съосновател и председател на Marshall Wace LLP (един от най-големите хедж фондове в Европа, оценен на около 630 милиона паунда), както и основател и собственик на OQS Media, холдинговата компания за UnHerd и The Spectator. Удостоен с титлата „сър“ за заслуги в областта на образованието и филантропията.
** Речта е изнесена на събитие на ARC (Alliance for Responsible Citizenship). Заглавията са на редакцията.
