Безпаметният избирател – любимецът на българския националист
Ако хората забравят кой какво вършеше доскоро, като нищо ще върнат компрометираните патриоти на върха
Политическият възход на Слави Трифонов нанесе сериозни щети не само на ГЕРБ и БСП. Тежки поражения понесоха и националистическите формации. Оказа се, че не могат да се съревновават за вота на избирателите с псевдовъзрожденския ТВ патриотизъм на шоумена.
Изборните резултати са красноречиви. Основните формации с националистически тежнения – ВМРО, „Възраждане”, „ВОЛЯ-НФСБ” и „Атака”, събраха съвкупно по-малко от 300 000 гласа. Докато на парламентарните избори през 2017 г. само коалицията „Обединени патриоти – НФСБ, „Атака” и ВМРО” получи 318 513 гласа. За „Воля” гласуваха 145 637 души, а за „Възраждане” – 37 896. Над 500 000 избиратели тогава им дадоха доверието си и пратиха всичките, с изключение на „Възраждане”, в парламента. На 4 април 2021 г. обаче националистическият вот олекна с повече от 200 000 гласа и не успя да реализира нито един депутатски мандат.
По-голям погром от това, здраве му кажи
Не само появата на Трифонов на политическия небосклон доведе до смазващия провал на националистите. 4 години гледахме зовящите себе си „патриоти” да се занимават предимно с лобистко законодателство, политически интриги и безпринципни договорки. И да са сторили нещо добро, то се удави в кресливите скандали помежду им и истеричните им кампании срещу враговете на родината, нацията и семейството.
Със сигурност най-тежко изживяват загубата във ВМРО. Красимир Каракачанов пое огромен риск, когато подкара партията самостоятелно на изборите. „Войводите” носеха бремето на няколко тежки скандала в кабинета „Борисов 3”, довели до намесата на прокуратурата. Тук влиза и първият в демократичната ни история арест на действащ министър – Нено Димов, който беше издигнат от ВМРО. Само социолозите могат да кажат защо при това положение партията се представи най-добре от всички националистически формации – 116 434 гласа (3.64%), което я остави малко под 4-процентната бариера за влизане в парламента. Може би трикът „сами срещу всички” е увеличил симпатиите спрямо „войводите”.
Далеч по-тежко е положението на бившия партньор на Каракачанов и лидер на НФСБ Валери Симеонов, който предизборно се съюзи с „Воля” на Веселин Марешки. Кампанията им, в центъра на която стояха
съблазнителни обещания за евтини горива и безплатни лекарства,
не подмами много хора – коалицията им събра 75 926 гласа (2.37%). Тук нещата изглеждат по-ясни – за отминалите 4 години двамата си създадоха ужасна политическа репутация и със скроената в последния момент безпринципна коалиция по-скоро са паднали още повече в очите на хората.
Заслужава ли си въобще да говорим за „Атака”? Партията на Волен Сидеров е бледа сянка на онова, което беше преди 15 години, когато вождът й стигна до балотаж на президентските избори и получи доверието на 650 000 българи. Сега с 15 659 избиратели (0.49%) „Атака” потъва безвъзвратно в политическото небитие. Освен ако Сидеров не успее да се прикачи към някого, както стори през 2017 г. Кой ли обаче ще го приеме, след като се изпокара с всички и няма какво да предложи?
Най-любопитен е случаят с „Възраждане”
Партията на Костадин Костадинов удвои резултата си от предните избори и стигна 78 414 гласа (2.45%). Това, което наистина изуми всички, е фактът, че всяка шеста бюлетина, пусната за „Възраждане”, дойде от чужбина (12 647 гласа). Така формацията се нареди на 5-о място по популярност сред българите зад граница, изпреварвайки дори БСП. За този резултат вероятно ролята си са изиграли няколко фактора: активното участие на „Възраждане” в протестите през 2020 г.; публичната й подкрепа за президента Румен Радев; схватката й с главния прокурор Иван Гешев – той поиска забрана на партията, която пък настоя за разпускане на прокуратурата. Възходящата тенденция на Костадинов е впечатляваща, но не трябва да се преувеличава – „Възраждане” си остава една малка формация.
Скоро, разбира се, ще започнат умуванията дали ще успеят националистите да съберат разпилените си гласове. От ВМРО са показали отдавна, че нямат проблем да се коалират с когото и да било, стига да смятат, че ще им донесе изгода. Същото ясно доказаха „Воля” и НФСБ със собствения си политически брак. При „Възраждане” нещата са по-трудни. Костадинов и хората му са изключително враждебни към другите формации, които наричат „престъпници” и „продажници” заради съюза им с ГЕРБ.
Ако се стигне до предсрочни парламентарни избори, на националистите ще им се наложи да си направят бързо сметката – кой с кого. Но каквито и комбинации да измъдруват, те вероятно ще се окажат безсмислени с оглед на пропиляното доверие на избирателите. Повечето са прекалено компрометирани заради близостта си до ГЕРБ.
Твърде рано е обаче да се обявява политическата смърт на национализма. Патриотично-консервативните нагласи у нас са мощни и не е необходимо много, за да се обърнат на изборни гласове. Ако новият парламент се окаже по-пропаднал от предишния, една поредна вълна на избирателско негодувание като нищо може да изтласка националистите обратно на върха. Особено ако хората забравят кой какъв беше и какво вършеше доскоро.
можете да направите дарение през PayPal