Това, което отличава Трявна от старателно реставрираните градове, запазили възрожденския си облик, е Националната гимназия по приложни изкуства "Тревненска школа" - училище със 100-годишна история.
По ирония на съдбата от април тази година възпитаниците на училището трябваше да се върнат към метод на обучение на около има-няма стотина години - т. нар. взаимоучителната метода, при която по-напредналите водят начинаещите. И това не е някакъв образователен проект, който експериментира с методи на обучение. Преди три месеца пожар изпепели покрива на училището, както и няколко ателиета. До края на учебната година ''големите'' и ''малките'' класове щат не щат творят в общо ателие. Това, оказва се, е нелоша практика, защото по-напредналите ученици сериозно приемат задачата да наставляват начинаещите.
Въпреки тази оптимистична развръзка училището не може да остане без покрив и ателиета. И докато и ученици, и преподаватели чакат от министерството на културата, под чиято шапка е гимназията, да приключи с всички необходими процедури, за да се започне с възстановяването на покрива на сградата, училището разчита на самоотвержеността на своя директор Орфей Миндов, на сериозните си ученици и на спомоществователи.
Като стана въпрос за историята на НГПИ "Тревненска школа", трябва да се отбележи, че няма по-подходящо място от Трявна като град-пазител на традициите на дърворезбата и иконописта. Тревненските майстори, сред които са Уста Димитър и Уста Генчо, резбарите Димитър Ошанеца, Папа Витан, зографските родове Витановски, Загариефски, Миневски, Минчевски, Кънчевски и Венковски, са работили не само в България, но и в Сърбия, Турция и...Персия. В "Даскаловата къща" например се намират най-красивите образци на изкуството на дърворезбата, плод на облога между дърворезбарите Димитър Ошанеца и неговия калфа Иван Бучкувеца. Резултатът от облога са резбованите тавани "Майско слънце" на Ошанеца със стотици маргаритки, които са напълно различни една от друга, и "Юлското слънце" на Бучкувеца. В действителност, като вдигне глава към тавана, човек има чувството, че гледа право в палещото лятно слънце.
Точно като слънце блести и Националната гимназия по приложни изкуства , не само заради това, че съществува от един век, а и заради таланта на своите ученици. Туристическите отклонения по-горе са само примери, които показват, че училището е продължител на автентичните традиции на баш майсторите. Гимназията е създадена през 1920 г. с указ на Цар Борис III като Държавно столарско училище, защото в първите десетилетия на ХХ век силата на района била в производството на мебели от дърво.
Днес в училището се преподава и занаят, и изкуство. В ателиетата му творят около 130 ученици в специалностите художествена дърворезба, интериорен дизайн и иконопис. Всяка година се приема по един клас, който се разпределя в трите специалности. НГПИ е държавен културен институт към министерството на културата, а от 2015 г. е член на ЮНЕСКО.
Някой може да нарече специалностите на гимназията твърде отдалечени от изискванията на пазара на труда. Не може да се очаква наплив от желаещи да усвоят тънкостите на иконописта например, а и трудно би могла символиката на това изкуство масово да привлича тийнейджърите. Не е вярно обаче, че реализация липсва. Възпитаниците на гимназията, по примера на тревненските майстори, имат възможност да работят из цял свят, след като завършат.
"Тревненската школа" привлича само онези, за които изкуството е призвание. Това личи и от отношението на учениците към училището след пожара, който тръгва в малките часове на нощта на 4 април от кабинета с 3D принтерите. Изгаря покривът, както и кабинетите под него. В дните след пожара ученици и учители бързо се мобилизират, за да продължат с учебния план: теоретичните часове се провеждат в училище "Пенчо Райков" в Трявна, а пък практическите - в незасегнатите от пожара работилници.
Помощ идва и отвън. Веднага се организира извънреден щаб, за да се вземе решение за следващите стъпки. Гражданите се активизират. Прави се кампания за дарения от Народно читалище "Иван Вазов – 2014" София. Габровската Фондация "Габрово – преди и сега“ също подема инициатива за набиране на дарения. Тяхната кампания е насочена към събирането на 80 хил. лв. за купуване на унищожената техника.
Експерти от министерството на културата пристигнат в Трявна веднага след трагедията, като обещават, че ще се работи възможно най-бързо, за да се издадат нужните документи за вземане на разрешение за строеж и издигане на нов покрив.
От април досега обаче няма информация как вървят ремонтните дейности. "Никак не вървят, за съжаление", каза за "Сега" директорът на училището Орфей Миндов. От думите му става ясно, че благодарение на частна фирма, е изграден временен покрив, включили са се много благодетели, които познават гимназията, но и такива, които не я познават. Миндов добави, че е изключително впечатлен и благодарен от реакцията и отношението на всички помогнали.
Пожарът по-скоро мобилизира възпитаниците на гимназията, отколкото да ги смути. Преди седмица 10 ученици от НГПИ "Тревненска школа" участват в "Национален младежки конкурс за изящни изкуства, приложни изкуства и дизайн". От тях с наградна стипендия за период от една учебна година са отличени 7. Нещо повече, младите творци подготвят и благотворителни изложби, за които можете да следите на Фейсбук страницата на гимназията.
"Нашите ученици постъпиха много мъдро и практично. В повечето случаи имаше доста инициативи и от самите тях. Прави ми впечатление, че цялата тази драма, която се случи, не оказа някакво лошо влияние върху учебния процес. Напротив, и тази година имаше изключително качествени работи, както и от тези деца, които завършиха като дипломанти, така и от по-малките", разказва директорът Орфей Миндов. Самият той е скулптор и определя присъствието си в Трявна като ''по-скоро орисия''.
"За учениците това беше изпитание. Вместо да работят в отделните ателиета, бяха в едно общо голямо ателие. Това имаше минуси, но плюсовете бяха повече, защото сякаш се мотивираха още повече. И тази стара система на взаимоучителната метода беше много по-ефективна, защото по-малките гледат какво работят по-големите и това е не само мотивиращо, а и образователно", смята Орфей Миндов.
Въпреки че всяка помощ е добре дошла, гимназията е под шапката на министерството на културата и именно то трябва да окаже основна помощ. Миндов обясни, че има изготвен проект, пратен в министерството, заедно с цялата документация, която трябва да се пусне от министерството като първостепенен финансов разпоредител, до междуведомствената комисия. "Сега чакаме тази процедура да мине, за да може министерството да направи по закона за обществените поръчки цялата процедура - да се избере фирма, която да започне ремонта. Т.е. в момента чакам процедурите, които трябва да минат в министерството и междуведомствената комисия", каза Миндов.
Засега от министерството няма отговор на въпрос на "Сега" кога се очаква да приключи необходимата процедура и да се избере фирма, която да започне ремонт на засегнатите от пожара части на сградата на гимназията.
Учебната година вече приключи и трябва да се мисли за това как ще се работи от 15 септември нататък. Все пак става въпрос за специалности като дърворезба, интериорен дизайн и иконопис, за които е необходима специална техника, инструменти, просторни помещения. Въпреки че в продължение на месеци часовете са се провеждали в две различни училища, това е крайно неудобно и за преподавателите, и за учениците на двете гимназии. "Така успяхме да завършим тази година, но като виждам може би и догодина ще същото", заключи Миндов с горчивина.
