Медия без
политическа реклама

Атаката към ПП-ДБ може да мобилизира отвратените от ченгеджийски номера

Стоил Цицелков от Обществения съвет на ЦИК обяснява, че комисията се държи сякаш Интернет не е медия

БГНЕС
Стоил Цицелков е културен антрополог и експерт по изборни въпроси, един от основателите, а сега член на Обществения съвет на ЦИК и представител на Обединение за честни избори.

 - Г-н Цицелков, как ще се отразят скандалите и атаките към ПП-ДБ? Става въпрос не само за снимките с пудел и пачки евро. Но само в рамките на ден стана ясно, че офиси на депутата от десницата Настимир Ананиев са били претърсени, очаква се развитие и по случая с министъра на електронното управление Александър Йоловски. Голям ли е шансът заклетите поддръжници на ПП-ДБ да се обърнат срещу тях, или ще станем свидетели на мобилизация, тъй като ПП-ДБ ще бъдат възприети като жертва?

-  Ние в България свикнахме да гледаме всякакви компроматни атаки, много гръмки арестувания. Това не води до нищо, даже най-често нас ни осъждат като държава. Това се случи специално с кръга около ПП-ДБ и ''Нексо" сега съдят държавата за милиарди. Единият вариант е да продължат да се вадят компроматни снимки на пудели, да се провеждат всякакви акции и това да продължи в целия предизборен период. Но не е тайна, че по-скоро ПП-ДБ губят подкрепа. Друг сценарий обаче е много бързо да има раздвижване сред отговорните институции и прокуратурата и накрая може да се окаже, че това е едно организирано активно мероприятие, на каквито много често ставаме свидетели в България. Някой ченгеджийски номер, който да постави ПП-ДБ в ситуация на жертва и да мобилизира вота на хора, на които им омръзна този вид заиграване. И двата сценария сме ги виждали вече с други политически формати.

- Когато стана ясно, че изборите ще са 2 в 1, това като че ли внесе смут – веднага се заговори за безпрецедентна ситуация, за подводни камъни. Наистина ли тези избори ще са чак толкова сложни, колкото се говори?

- Това е стратегия за насаждане на страх. Английският термин е FUD - fear, uncertainty and doubt (страх, несигурност и съмнение - бел. ред.), което не е български феномен. Тази кампания, която вече отдавна започна и от трибуната на парламента,  цели основно да се понижи активността.

- Липсата на добра разяснителна кампания ли е причината тази стратегия да сработи толкова добре?

 - Задължително е да има разяснителна кампания. Не сме имали добра разяснителна кампания, добро гражданско образование. Поздравявам всички, които се обърнаха към Обществения съвет на ЦИК, протегнаха ръка да помогнат да се изготвят препоръки. Предстои заседание на ЦИК точно по тази тема. Дано това, което постигнем като консенсус, да е достатъчно добро и полезно. ЦИК се държи, сякаш интернет не е медия. В България има хора, които гласуват за първи път, и то не само млади, но и по-възрастни. Ако просто пускаме проформа основно в обществени медии едни клипчета, те достигат до лимитирана аудитория, обикновено тази, която и без това гласува. Това са хора, които са образовани, мотивирани. Общо взето е загуба на ресурс и възможност, докато иновативни канали като ТикТок, Инстаграм, Фейсбук не струват пари. Буквално един стажант може да разпрати вече одобрено съобщение или клипче. Доброто би било тези клипчета наистина да са на базата на реален опит с гласуващи хора. Има научен подход как да се направи. А ако не ни се инвестират пари за тези сложни изследвания или няма много време, то такива са правени в наши партньорски държави и помощ на България винаги е била предлагана - и на ЦИК, и на всякакви звена, които се занимават технически с изборите. Помощ е била предлагана много пъти от голямата американска организация International Federation for Electoral Assistance, от може би най-реномираната шведска организация, която се занимава с наблюдение на избори International IDEA. Венецианската комисия също има такава работна група. Получавали сме препоръки от Съвета за сигурност на Европа от Организацията за сътрудничество за сигурност на Европа. Но България не се възползва тези тях.

 - До каква степен шумът около МВР и министерството на електронното управление може да повлияе на избирателната активност? Има ли риск обвиненията към различни институции да понижат доверието в изборите изобщо и резултатът да е катастрофален?

- Това е част от тази кампания за понижаване на и без това ниската избирателна активност. Давам за пример съседна Турция, където с масова мобилизация хората излязоха да гласуват и обърнаха очакванията на тези, които отдавна държаха властта, изненадаха всички. Това може да се случи и тук, когато говорим за контролиран, манипулиран, корпоративен или друг вот. Той съществува и различни анализатори го оценяват на различни фигури. Той обаче не би имал почти никакво значение, ако ние гласуваме масово. Така че всичкото това внушаване, че едва ли не от МВР зависи как ще се изпълнят изборите,  видяхме и на минали избори как дори ДАНС беше замесена, когато имаше проблем с машините, е прекалено. Намесването на всички институции на всички нива по-скоро е изключително вредно за самата държавност, не само за изборите.

-  Как ще коментирате промените в Конституцията, които предвиждат старото Народно събрание да се разпусне, когато дойде новото? Не дава ли това поле за двумесечна предизборна кампания от трибуната?

- Със сигурност промените не се случиха след широко обществено обсъждане, очевидно не е бил направен анализ на последствията. Прекалено много сме свикнали да сме като клиенти на политическата класа и на парламента, да ни се спускат закони, които да тестват върху нас в реални условия, което е недопустимо, и не става дума само за изборни правила. Ето вече стигнахме и до Конституцията, но това се случва на всички нива в държавата и е нещо, за което отдавна апелираме да се прекъсне. 

- Бившият премиер Николай Денков призова депутатите да не отварят Изборния кодекс. Вие виждате ли такава опасност?

- Разбира се. Практиката показва, че много пъти Изборният кодекс е бил променян на последно заседание на парламента. Законопроекти сигурно дремят в чекмеджета в партийните централи. Тези договорки не се случват на живо, не се случват след обсъждане, не се случват след анализи на предишни избори, на технологии, на нужди на обществото. Ако щете дори и за най-дребни неща, като параваните в изборните секции например. Никога не се правят тестове, никога не се правят реални изпитания с гласоподаватели, с хора от обществото. Просто някой някъде решава нещо и когато везните се наклонят в един или друг интерес, се намират често безпринципни, изненадващи за нас коалиции, които прокарват силово на среднощни заседания някакви промени, които после ни се отразяват на всички нас и по които ние си избираме управляващите и често след това ни критикуват от Европа и света.

Ключови думи:

 избори, Стоил Цицелков

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

За кого ще гласувате на парламентарните избори на 9 юни?