Няколко добри и няколко тревожни новини поднесе последното издание на международно изследване на уменията за четене PIRLS 2021 на учениците от 4 клас. Макар да понижават леко средния си брой точки, българските четвъртокласници засрамват връстниците си от много държави от ЕС. Учениците ни могат да бъдат похвалени, че имат по-добри умения за четене с разбиране на художествени текстове и за извличане и използване на информация от научно-популярни текстове от децата в Чехия, Унгария, Дания, Норвегия, Австрия, Литва, Нидерландия, Германия, Франция и др. Наред с това обаче изследването регистрира увеличаване на броя на най-уязвимите ученици, които не разбират какво четат - от 5 на 7%. На важни изводи навеждат и традиционните въпросници до ученици, учители, директори и родители, с които PIRLS се стреми да изучи всички фактори от социалната, семейната и училищната среда, които оказват сериозно влияние върху постиженията на учениците - като образователните възможности в семейството, ранните занимания за ограмотяване, училищната готовност преди постъпване в първи клас, социално-икономическият статус на учениците, дисциплината и сигурността в училище и увереността на четвъртокласниците във възможностите им по четене.

Колко книги имате вкъщи?

Образователните възможности в семейството са факторът, който има най-голям ефект върху резултатите на българските четвъртокласници, като ясно разграничава силните от слабите постижения на учениците, става ясно от изследването. "Много възможности" според PIRSL има дете, което средно има у дома повече от 100 книги, повече от 25 детски книги, поне един от родителите му има висше образование и поне един работи като специалист или професионалист. А учениците с "малко възможности" са тези, които средно имат 100 или по-малко книги у дома, 25 или по-малко детски книги, двамата им родители нямат по-високо от средно образование и не работят като специалисти или професионалисти. Данните за България показват, че учениците с много образователни възможности у нас са 34% (при 30% средно за останалите държави), докато тези с малко образователни възможности са 25% (22% за PIRLS 2021). А разликата в постиженията на двете групи е 120 точки. Разликата през 2016 г. е била по-голяма - 144 т., като учениците с много възможност са били доста по-малко - 15%. Тези с малко възможности обаче са се увеличили от 14% на 25%. Учениците с достатъчно възможности пък намаляват от 71% на 40% (при 48% за останалите страни).

Разказвате ли приказки?

Провеждането на занимания за ранно ограмотяване в семейството е изключително важно за развиването на социални и практически умения. Данните показват, че докато средно за страните почти няма ученици, които да не са били включвани в дейности за ранно ограмотяване (3%), то в България цели 9% от четвъртокласниците никога не са били включвани в подобни дейности (при 8% за 2016 г.) - като разказване на приказки, четене на книги, пеене на песнички, говорене за прочетени неща и др. Техните резултати в сравнение с тези на учениците, които често са били включвани в такива дейности, са със 112 точки по-ниски.

Готови за първи клас?

Училищната готовност е сериозна предпоставка за плавния старт на децата в училищното образование. Отдавна вече не се очаква учениците да се сблъскат за първи път с буквите и цифрите в училище. Приемайки училищната готовност като съществен фактор за качествено образование и подготовка, образователните системи все по-често се обръщат към предучилищното образование, което да подготви бъдещите ученици за училище. По такъв начин образователните системи по света се стремят да гарантират равния старт на децата в началото на училищното образование.

Страната ни малко изостава в сравнение с другите при подготовката на децата за училище, която означава, че преди да постъпят в първи клас децата трябва да могат да разпознават повечето букви от азбуката, да пишат някои от тях, да четат кратки думи. 42% от българчетата (при средно за страните 34%) не са имали добра училищна готовност при постъпването си в 1 клас, а 25% (при средно за страните 31%) са имали много добра готовност. Училищната готовност обаче е сериозна предпоставка за по-високи постижения на учениците по четене - постиженията спадат със 17 точки от много добра към сравнително добра училищна готовност и с още 48 точки от сравнително добра към не добра училищна готовност.

Икономически статус

PIRLS 2021 г. за пореден път показва, че колкото по-нисък е социално-икономическият статус на учениците в училището, толкова са по-ниски постиженията им. За училища с по-висок социално-икономически статус се смятат тези, в които повече от 25% от учениците са от заможни семейства и не повече от 25% от учениците от социално-слаби семейства. По-нисък социално-икономически статус имат училища с над 25% деца от социално-слаби семейства и не повече от 25% от заможни. Докато средно за страните 43% от учениците учат в училища с по-висок социално-икономически статус, у нас този процент е 37 на сто. Учениците от българските училища с нисък статус са 18%, при 25% за останалите страни. Разликата в постиженията между учениците, които са в училища с по-висок икономически статус и тези, които са в училища с по-нисък статус, е 89 точки.

Дисциплнина

Положителният училищен климат се свързва с по-добрата дисциплина и сигурност. PIRLS 2021 показва, че 80% от българските ученици учат в училища без никакви проблеми с дисциплината и сигурността, т.е. при тях няма заплашвания, обиди, наранявания, тормоз, бягства от час и др. (средното ниво за останалите страни е 64%) и имат постижения от 549 точки. В училища със значителни проблеми с дисциплината и сигурността, според директорите им, учат 4% от българските четвъртокласници (средно 9% за PIRLS 2021). Те имат постижения от 458 точки, или с 91 точки по-ниски.

Номер едно

И още любопитни данни - оказва се, че по един от показателите сме първи. Четвъртокласниците в България са най-уверените в способностите си по четене сред всички свои връстници от участвалите в изследването страни. 61% от българските четвъртокласници (при средно 43% за страните) са уверени във възможностите си по четене, което също се отразява на резултатите. Техните постижения (567 точки) са значително по-високи от тези на учениците, които са донякъде уверени (26%) и неуверени (13%) - съответно с 46 и 107 точки.