Медия без
политическа реклама

Спомен за най-мрачните дни на пандемията в "Eдна провинциална болница"

Илиян Метев, Златина Тенева и Иван Чертов събират съдби на лекари и пациенти в 70 снимачни дни

София Филм Фест
От страданието...

Семплите духом 14%, гласували за "Възраждане", едва ли гледат документално кино, още по-малко - българско. Но все пак на премиерата на "Една провинциална болница" на "София Филм Фест" имаше женски глас, който прокънтя в залата: "Лъжец! Докторът е лъжец!" Извън чисто художествените им цели, смисълът на филми като този е да ни припомнят изпитанието, през което заедно с целия свят преминахме преди година и преди две, въпреки скудоумните конспирации за "пландемия", "пръскат ни" и "лъжат". 

Илиян Метев се доказва като особено вещ в медицинската тематика сред българското кино съсловие. След като попадна в "Седмицата на критиката" на фестивала в Кан с "Последната линейка на София" (2012 г.), той смени ракурса и засне игралния си дебют "3/4" - изящна семейна драма, напомняща за първите му опити в изкуството като цигулар. След това израсналият в Германия режисьор и документалистката Златина Тенева планират да разработят филм за акушерките у нас. Но идва пандемията, проектът е спрян, междувременно се ражда нова идея: защо да не направят нещо по най-спешната, най-неотложната, най-болезнената тема на 2020 г.?  

"Нямахме време за кой знае какво проучване, просто прозвънявахме в болници в цялата страна, като дори не се бяхме фокусирали дали ще е в голям или малък град", разказва Тенева. Най-бързо и радушно откликва д-р Александър Величков, директорът на болницата в Кюстендил. Той ги допуска на първа линия в пика на пандемията - първо като доброволци и очевидци, а после и с все снимачната им техника.

В ковид отделението влизат Златина и операторът Иван Чертов ("Февруари") - локдаун е залостил режисьора Метев в Англия, където обикновено живее. Той работи дистанционно с екипа, като ежедневно преглежда, обсъжда с тях и монтира суровия материал. Месеците подготовка и 70-те снимачни дни се превръщат в 110-минутен филм, който отива отвъд политическите измерения на пандемията (макар че какъв, ако не политически, е въпросът за окаяното състояние на базата и недостигащия, вечно преуморен персонал) и се вглежда в хората, за да зададе не по-маловажните въпроси за цената на човешкия живот и за духа, който държи тялото отсам ръба.  

"Звездите" сред болните са колоритната Пасионария и Даниел - млад мъж в критично състояние, който успява да се възстанови и днес го виждаме на премиерните прожекции заедно с екипа. А "главна роля" сред медиците поема д-р Евгени Попов - висок, посребрен, посрещащ ежедневните изпитания къде с остроумни фрази, къде с цитати от Кант. Видели сме 13 основни персонажи и още 35 епизодици, показват финалните надписи.

Тенева (звук) и Чертов (камера) са дискретно присъствие извън кадър, което мълчаливо - като изключим няколко разказани от Иван вица - документира ежедневието в отделението. Напук на тежката диагноза, в стаите се чуват шеги и закачки, но мнозина от пациентите са сковани от страх, че ще се влошат и ще бъдат изпратени "горе". "Горе" е интензивното отделение, от което малцина се връщат. "Не го изпускай върху камерата!" (трупа - б.р.) се чува, когато тя проследява единствената показана във филма смърт; макар че през тези месеци авторите му сигурно са били свидетели на много повече.

"Понякога бяхме подтикнати да се включим с каквото можем, да оставим камери и всичко и да помогнем на персонала, да предадем пакет от роднините", разказва операторът в интервю пред Нева Мичева. Не героизъм, а кротко (невинаги) търпение и упорство са нещата, които движат лекари и пациенти към спасението; тези качества в изобилие са били нужни и на снимачния екип, за да стигне до крайния резултат. Чертов и Тенева са деликатни, емпатични и наблюдателни, не преследват нарочен драматизъм. Самите те поемат значителен риск в период, когато и ваксините срещу Covid-19 все още не са масово достъпни. 

"Една провинциална болница" е филм разтърсващ, но милостив към героите си. В него няма цинизъм и хладнокръвие, а топлота и оптимизъм въпреки тежката тема. "Знаем, че ще има хора, които няма да искат да видят филма заради лични трагедии и асоциации, а и у нас темата много се политизира. Но не бива да забравяме, че в крайна сметка едни хора се опитаха да помогнат на други", заключава Илиян Метев.

Копродукцията между България и Германия спечели наградата на Екуменическото жури в Карлови Вари м.г. - точно десет години след като "Последната линейка на София" бе отличен на фестивала за най-добър документален филм. А от днес "Една провинциална болница" тръгва по екраните в цялата страна, като датата не е случайна: 7 април е Световният ден на здравето. Професионалният празник на медиците ще бъде отбелязан с прожекции в 16 града - включително Кюстендил, където започва всичко. Всички градове и часове можете да видите тук. Прожекциите ще продължат и в следващите дни.

А част от приходите, събрани от билети, ще отидат към отделението по пулмология в кюстендилската МБАЛ "Д-р Никола Василиев", което пое основната вълна на Ковид-19 и в което работи снимачният екип. Целта е закупуване на електрокардиограф (около 4500 лв., швейцарски) и професионални инхалатори (около 200 лв. за брой, японски).

documentary, 2022directed by Ilian Metev, Ivan Chertov, Zlatina TenevaCrystal Globe competition, Karlovy Vary 2022

 

Още по темата