Quantcast
Семейната трагедия като фарс | СЕГА
facebook
twitter

Кинопремиера

Семейната трагедия като фарс

Третият филм на тандема Грозева - Вълчанов „Бащата“ е и най-високо награденият им
2 274
 Абраксас филм
Иван Бърнев и Иван Савов - в ролите на баща и син, на погребението, което дърпа спусъка на филмовото действие.

Кристина Грозева и Петър Вълчанов си създадоха име не само у нас с първите два филма от „новинарската“ си трилогия - микробюджетния „Урок“, в който притисната от живота учителка ограби банка, и блестящия „Слава“, в който високопоставена чиновничка отне часовника и достойнството на честен кантонер. Международната критика се отнася с респект към тяхната работа след многобройните фестивални участия и награди и на двете ленти.

Но техният най-високо призиран филм досега е третият, „Бащата“, който не е от поредицата (в момента семейно-професионалният режисьорски тандем подготвя заключителната част от нея с работно заглавие „Триумф“). Отличен точно преди година - през юли 2019-а - с най-високата награда „Кристален глобус“ на фестивала от категория А Карлови Вари, той донесе и едно от най-престижните отличия за българско кино въобще в историята му.

Кратката версия: „Бащата“ е по-хубав от „Урок“, не чак по-впечатляващ от „Слава“, но в него има още повече от онзи язвителен хумор, който отличава творчеството на Грозева и Вълчанов от всичко друго, снимано в момента у нас (а и не само). Ако с острия си социален коментар първите им два филма се родееха с левичарските киноразкази на братя Дарден и Кен Лоуч и с техните малки герои, то „Бащата“ е съвсем различно кино. С точно уцелено темпо и разбираема история, той се гледа бързо, леко и неусетно - огромен комплимент за българска продукция.

По-близо до комедията и дори до мистерията, филмът обещава да е по-близо и до публиката, не само до фестивалните журита. Жалко, че екранната му съдба не е особено щастлива – той ще се срещне с българските киномани близо година след световната премиера, и то в особената пандемична обстановка, когато салоните работят, но само за шепа най-смели зрители (премиерата му бе планирана за ранната пролет, после отложена от коронавируса).

Точно както за „Урок“ и „Слава“ отправна точка бяха две вестникарски изрезки, така и отчасти биографичната история, с която Петър Вълчанов се е опитал да отработи смъртта на собствената си майка и конфликта с баща си - известен художник, дава зрънцето истина в сюжета на „Бащата“. Синът (Иван Бърнев) закъснява за погребението на майка си Валентина. Когато нея вече я няма, напрежението между него и сприхавия, своенравен баща (разкошен Иван Савов) ескалира. Става само по-лошо, когато съседката истерично заявява, че получава телефонни обаждания от покойната. 

Травмата от загубата старецът преживява, търсейки утеха в паранормалното, и е готов да напълни джоба на местния шарлатанин, изпълнявайки всичките му налудничави инструкции. В желанието си да угоди на близките синът се оплита в мрежа от лъжи – лъже баща си защо съпругата му не присъства на погребението, после лъже нея какво прави и защо се бави...

„Бащата“ е филм за разминаването - между поколенията, между града и селото, между половете (отношенията на бащата с покойната му половинка и на сина с бременната му такава не са безоблачни), между рационалното и мистичното, между добрите намерения и лошите резултати. Сякаш героите се движат в паралелни вселени, уж вървящи един до друг или един към друг, а никога несрещащи се. Тази идея е защитена блестящо от монтажа на филма, който също е дело на сърежисьора Вълчанов.

Тандемът работи със „свой“, добре овладян актьорски състав - Иван Савов, с малка роля в „Урок“, тук блести в главна. Маргита Гошева - с главни роли в първите два филма, сега е само глас по телефона като съпруга на Бърнев. Впрочем той играеше неин мъж и в „Урок“, но сега му е поверено централното екранно присъствие. Кахърен, раздразнителен и патологично неудачен, мъжът на средна възраст, комуто тепърва предстои да бъде баща, е двигател на действието. През неговия образ научаваме както травмите на семейството, така и тези на обществото - ако епизодът с дюлевото сладко в полицейския участък е абсурдно комичен, то сцената с корумпираните провинциални лекари е реалистично трагична. Но "Бащата", елегантно лавиращ между смях и скръб, не е - за разлика от предшествениците си - диагноза за българския (или източноевропейския) начин на живот в началото на XXI век. Той е универсална и сладко-горчива - като сладко от дюли, история за средствата, които всеки един от нас търси за справяне със смъртта.

 

Все още няма коментари

Още

Синът на Боб Дилън засне филм за "страшилището" Сорос

20.11.2020

1323 3
Копола сменя края и заглавието на "Кръстникът III"

19.11.2020

952 6
Франсоа Озон и непосилната лекота на лятната любов

Влез или се регистрирай за да коментираш