По-пъстра и оптимистична 1984

Жената чудо е единственият супергерой в година, в която отчаяно се нуждаехме някой супергерой да ни спаси

12 Февр. 2021АНИТА ДИМИТРОВА

снимка: Warner

Само преди година и половина един от големите проблеми в света на киното бе, че има прекалено много филми по комикси. Да внимаваме какво си пожелаваме: 2020 г. сложи край на това, рязко и напълно непредвидено. Заради пандемията и затворените - през голяма част от времето, в голяма част от света - кина "Марвъл"/"Дисни" не пусна нито един свой филм, а "Уорнър", опитващи се полууспешно да развиват на екрана света на конкурентните DC Comics, започнаха през януари с "Хищни птици и фантастичната еманципация на Харли Куин" и... спряха дотам.

В катастрофалната за филмовата индустрия изминала година много готови заглавия бяха с неколкократно отлагани премиери; други преминаха на стрийминг фронта, невиждайки голям екран; на трети продукцията се забави от ограниченията. "Жената чудо 1984" бе едновременно от първия и втория вид. Продължението на успешен DC-филм на "Уорнър" отпреди 3 години трябваше да излезе със съответните фанфари през пролетта, после се отложи за лятото и накрая - за Коледа.

"Внимавай какво си пожелаваш" е главната тема и на "Жената чудо 1984" - първият премиерен филм, който се прожектира в българските кина след над двумесечното затваряне (второ за последната година). Мнозина нетърпеливи зрители са го изгледали вече в пиратски формат и са били разочаровани. И има защо: с всичките си качества и кусури, това не е филм за телевизор. Със сцени, заснети с IMAX камери и 200-милионен бюджет, WW1984 (както се изписва името му в надписите), е един от онези случаи, когато медиумът е почти еквивалентен на съдържанието. Като добавим към това и факта, че комиксовият жанр поначало се прави от мъже за момчета, можем да влезем в положението на всички фенбойчета, които са съкрушени от феминисткия му заряд.

Зрелищен, шумен и дълъг (151 минути), филмът ни връща в света на амазонката Даяна. Жената-чудо Гал Гадот не е първата по време супергероиня на екрана (не си струва да припомняме "Жената котка" или "Електра"), нито последната (все още чакаме "Черната вдовица" да реабилитира "Марвъл" в това отношение, и не, "Капитан Марвел" не се брои), но е първа по право - и със сигурност по приходи. Ако филмът на режисьорката Пати Дженкинс от 2017-а изпрати полубогинята в разгара на Първата световна война, то WW84 я мести в годината от заглавието. Няма връзка с известния - мрачен - роман на Оруел, тази 1984 е каквато я помни Холивуд: Студената война е в разгара си, дрехите са с подплънки и в електрикови цветове, аеробиката е на мода и звучи диско. Едно от главните обвинения към "Жената чудо 1984" е, че не заляга особено над детайлите от епохата. Но Дженкинс успява да предаде по-важното: лековатото безгрижие на блокбъстърите от тази епоха. Дали ще е "Супермен" на Ричард Донър, "Похитители на изчезналия кивот" или "Ловци на духове", в първата си половина нейният филм звучи и изглежда повече като тях и по-малко като нещо, излязло в годината на Голямата пандемия.

Даяна работи под прикритие като археолог в музея "Смитсониън", докато дискретно спасява света, сприятелява се със залюханата гемоложка Барбара (Кристен Уиг) и се намесва в плановете на силно тръмпоподобен бизнесмен (Педро Паскал) да разруши света с помощта на древен кристал, който изпълнява желания. Междувременно нейният любим, пилотът Стив (Крис Пайн) се завръща из мертвих, да кажем как - би развалило ключов момент от сюжета. Колкото забавни са първите два часа от филма, в които Гадот развява вълшебното си ласо и участва в екшънсцени в египетската пустиня и в Белия дом, толкова напомпан, прибързан и разочароващ е финалът. Последния пирон забива излишната коледна сцена, преднамерено заснета за закъснялата премиера на филма през декември. Дори това обаче не може да развали удоволствието от един хубав сочен супергеройски екшън, гледан на кино. Всички жанрови тропи, клишета и красоти са тук, дори бумтящата музика на Ханс Цимер. Няма да ни спаси от коронавируса, но доза здравословен ескейпизъм не вреди.