facebook
twitter

Кинопремиера

"Мистър Джоунс" разследва украинския Гладомор

265
снимка: Арт фест
Джеймс Нортън е в ролята на храбрия журналист.

Фалшивите новини не са дошли със социалните мрежи, а истината винаги е била нон грата - това е важният извод от "Мистър Джоунс", филм по действителни събития отпреди близо век. Признат за геноцид от едни, все още омаловажаван от други, Гладоморът в Украйна през 1930-те години, предизвикан от аграрната политика на СССР, остава недостатъчно познат и разискван исторически епизод. Копродукцията на Украйна, Полша и Великобритания, заснета от световноизвестната полска режисьорка Агнешка Холанд (с номинация "Оскар" за "Европа, Eвропа"), се опитва да хвърли светлина върху темата. Сценарият e вдъхновен от живота и разследванията на уелския журналист Гарет Джоунс, чиито храбри репортажи, промъкнали се през цензурата (не само) на Сталин, разкриват ужасите на масовия глад през зимата на 1932-1933 г.

Джоунс става известен като първия чуждестранен журналист, интервюирал Хитлер след назначаването му за канцлер. Амбициите му се простират и до интервю с Йосиф Висарионович и тъкмо с тази цел той пътува за Москва през март 1933 г. Подсказките и последвалата загадъчна смърт на негов колега обаче го изпращат нелегално в Украйна, в днешен Донецк, известен нему от разказите на майка му като Юзовка, прясно прекръстен - съобразно култа към личността - на Сталино. 

"Мистър Джоунс" не е документалистика и си позволява съответни волности за засилване на внушението. Например кореспондентът на "Ню Йорк таймс", носител на "Пулицър" и рупор за пропагандата на Съветите Уолтър Дюранти (в ролята Питър Сарсгард), е представен като класически филмов антагонист, мазник, отдаващ се на масови оргии с хайвер, водка, дрога и голи тела, инструктиран по "червения телефон". Факт е, че той и други като него до последно са отричали, че в Украйна хиляди и милиони умират от глад, противопоставяйки се на страховитите репортажи на Гарет. Факт е, че САЩ и Великобритания са нехаели за случващото се, точно както анексирането на Крим в наши дни мина без особени забележки от великите сили.

Холанд заснема филма с ограничена цветова палитра, до степен много от кадрите - особено в безутешната зимна степ - да изглеждат черно-бели. Ужасът от глада е концентриран в средната третина (не е за хора със слаби сърца), докато началото и краят се фокусират върху личността на Джоунс, неговия път към истината и неговия прочит на събитията. Любопитен факт е, че репортажите му вдъхновяват Джордж Оруел за романа "Фермата", като седма глава е почти изцяло почерпана от неговите разкази за Украйна. 

 

Все още няма коментари

Още

Весела Коледа
Киното като машина на времето
Скалата се прави на Дани де Вито

13.12.2019

52

Влез или се регистрирай за да коментираш

×