Quantcast
"Мартин Идън" на Лондон се мести от САЩ в Неапол | СЕГА
facebook
twitter

Кинопремиера

"Мартин Идън" на Лондон се мести от САЩ в Неапол

348
 снимка: Арт фест
Известно време Мартин (Лука Маринели) се вълнува под знамената на левите движения, но скоро става ясно, че неговото място не е там.

Макар да е по-популярен с приключенските си романи "Белият зъб" и "Дивото зове", "Мартин Идън" е считан за най-важната творба на Джек Лондон. В този полуавтобиографичен роман писателят донякъде разказва собствения си път - от беден моряк до прославен писател, изкушен от левите идеи, но в крайна сметка предал се на индивидуализма. 

Филмът бе в програмата на миналогодишния "София филм фест" и пътуването му до екраните е истинска одисея - след отмяната на фестивала през март заради коронавируса, той бе включен в онлайн изданието му през лятото, сетне имаше и няколко прожекции на голям екран, а чак сега тръгва по кината у нас - кой знае докога и пред колко зрители.

Този "Мартин Идън" е италианска екранизация, игрален дебют на изявения документалист Пиетро Марчело, и този факт е свързан с една фундаментална промяна в епохата и локацията: от Сан Франциско, САЩ, в началото на XX век действието се мести в Неапол, Италия. Не е съвсем ясно кога, но Марчело умело използва опита си в документалното кино, включвайки (оцветени) архивни кадри като органична част от разказа си. 

Меланхолично красивият Лука Маринели, който спечели наградата за мъжка роля при премиерата на филма на Венецианския кинофестивал, изпълва със съдържание ролята на Мартин. Макар че други елементи в достоверността на филма сериозно се пропукват - до края на филма (а той е доста дълъг) не можах да свикна да произнасят името на героя на италиански, при това с френски акцент. Той принадлежи на Джесика Креси - не чак толкова удачен, но красив избор за буржоазката, в която Идън се влюбва. Именно тази съдбовна среща кара неукия бачкатор да се усъвършенства, самообучава и да превземе писателското поприще. В крайна сметка успешно, но този успех му носи тъга: търсенето на различни пристанища в живота не помага на амбициозния Мартин да уседне и да намери покой никъде.

Първата половина на филма е по-успешна, заимствайки елементи от естетиката на френската Нова вълна и италианското кино от 60-те и 70-те години, втората е затлачена от дидактика или e просто протяжна и досадна. Но ако търсите алтернатива на "Нетфликс" - красив мъж с пролетарски перчем ви очаква в кината с една класическа история за пътя към висшето общество - и неговата цена.

 

Все още няма коментари

Още

Тео Ушев оглави журито на 25-ия "София филм фест"

10.02.2021

172
"София филм фест" №25 се стяга въпреки пандемията

29.01.2021

213
Ето кои са най-добрите европейски филми за 2020 г.

12.11.2020

963

Влез или се регистрирай за да коментираш