Българското кино още тегли късата клечка
Действието се развива в края на 70-те, но филмът носи всички лоши черти на българското кино от 90-те години.
В момента киносалоните се радват на изобилие от български филми (не само заради току започналия "София филм фест") и далеч не всички ще успеят да заслужат вниманието на зрителя. "Късата клечка" е един от тези, които няма да успеят. Филмът на режисьора Димитър Петков идва след 20 години творческа пауза: през 2001-ва той завърши "Опашката на дявола" и се прочу най-вече с делото срещу Николай Волев, извадил няколко седмици по-късно филм с почти същото заглавие ("Огледалото на дявола", за резултат от делото не се чу нищо). Петков дебютира още десетилетие по-рано с "Тишина", който потъна в пяната на начеващата демокрация. Между тези два засне и няколко документални ленти - после изчезна от радара дори за малцината, които помнят работата му.
Филмът по сценарий на Димитър Златинов е завършен отдавна и показан премиерно на "Златна роза" 2020 във Варна, но внезапно придоби добавена стойност с нахлуването на Русия в Украйна дни преди закъснялата му среща с публиката. Сюжетът за неговите герои се заплита около десанта на СССР в Афганистан през 1979 г. В диалозите има и далечни отгласи от друга съветска окупация - Пражката пролет. Въпреки тази късметлийска актуалност "Късата клечка" е демодиран като реторика и естетика филм. Десетилетията, в които режисьорът е бил далеч не само от снимачната площадка, но и от тенденциите в съвременното кино, са видими. (За сравнение - излизащият след седмица "В сърцето на машината" също разказва мрачна история от дълбокия соц, но със значително по-модерни средства.)
Няма да го спасят и комедийните в началото превъплъщения на Китодар Тодоров и Руслан Мъйнов, които впоследствие се оказват не толкова безобидни персонажи. Двамата са "старшите" в нощната смяна на провинциално милиционерско управление. В началото те се опитват да прикрият изневярата на шефа от своя млад и надъхан колега, но лъжите, мръсните тайни, злоупотребата с власт вкарват всички участници във фатална спирала. По замисъл това е яростно антикомунистически филм, което остава похвална позиция и днес, само че реализацията й е безнадеждно немощна и вехта.
"Късата клечка" притежава всички най-лоши черти на българското кино от 90-те години. Редките му успехи са в комедийния ключ, но дори причината и следствията от това да покриеш с вестник портретите на Брежнев и Живков в стаичката на нощния пазач на ТКЗС не успяват да изтрият общия лош вкус. Един от онези филми, които ще преминат напълно незабелязани от зрителя и ще се чудиш защо й е било на художествената комисия към НФЦ да финансира направата им.
YouTube
можете да направите дарение през PayPal
