Анджелина Джоли е майка на чернокожи Алиса и Питър Пан
Приказните герои имат тъжно детство в "Двете страни на чудесата"
Анджелина Джоли и Дейвид Ойелоуо като любящи родители, споходени от трагедия.
В последната декада Анджелина Джоли се появява на екран рядко, основно в двете части на "Господарка на злото" (2014, 2019). Останалото време тя запълваше с отглеждане на дечица от Третия свят, хуманитарни мисии и режисура на - посредствени - филми. Един от редките шансове отново да я видим в актьорско амплоа е "Двете страни на чудесата" - находчив български превод на оригиналното Come Away, визиращ двете вълшебни земи от "Алиса" и "Питър Пан": Страната на чудесата и Невърленд.
Той излиза по време, когато големите екрани са опустели и броящите се на пръсти премиери извън фестивалния арт календар са предимно на детски и юношески филми. Освен с ярък актьорски състав (покрай Анджелина виждаме Дейвид Ойелоуо, сър Майкъл Кейн и Дерек Джейкъби) "Двете страни на чудесата" се отличава като образцов пример в прилагането на съвременната конюнктура за расово многообразие. Може би над 50% от лицата в него са чернокожи. Такива са и съвременните персонификации на обичаните герои Алиса и Питър Пан. (Ако ще има черен Орфей, защо не?) Сюжетно филмът не е смесена екранизация по книгите на Луис Карол и Джеймс Матю Бари. Той е по-скоро братовчед на приказните романи и заимства от тях само някои основни мотиви. Ако литературните персонажи бяха комиксови герои - популярната форма "origin story" намира приложение и тук.
Докато актьорският кастинг се съобразява с повелите на Black Lives Matter, креативният сектор работи по каноните на MeToo. Режисура, сценарий, декори, монтаж, продуцентска работа са поверени на дами. Изявената аниматорка Бренда Чапман, най-известна като режисьор на "Храбро сърце" за Pixar (и първата жена, печелила "Оскар" за пълнометражна анимация), прави своя игрален дебют. В него невинаги успява да постигне необходимото съотношение между магията на въображаемото и прозата на реалистичното. Все пак "Двете страни на чудесата" е приятно деветдесетминутно бягство от тъгата, която ни заобикаля в последните 12 месеца.
Не е много щастлив и животът на героите. В началото семейство Литълтън - Джоли и Ойелоуо, живее в провинциална идилия заедно с трите си деца. Момиченцето е Алиса. По-малкият син е Питър (Пан). А големият и най-умен Дейвид е всъщност този, който никога няма да порасне... след една играчка-плачка. Зад ъгъла дебнат и миналото на бащата, и снобеещата сестра на майката... "Двете страни на чудесата" постоянно редува радостта от фантазията с трудностите на истинския живот. Част от критиките срещу него отбелязват, че тонът му е прекалено мрачен за деца, а крилете на въображението не успяват да вдигнат зрителя високо. Заслужава похвала поне за опита да предложи оригинална трактовка на двама от най-експлоатираните в киното приказни герои. Сценографията и костюмите са на високо ниво.
Недостатъците на "Двете страни на чудесата" отчитам най-вече в расовото залитане, което ще остане необяснимо за българския зрител, както и в некадърния дублаж. Принципно е добра идея да се дублира детски филм, но в този случай актьорските гласове са зле подбрани, а работата - претупана, особено що се отнася до момчетата. И, разбира се, Джоли е слаба актриса, но това не е никаква новина.
YouTube
можете да направите дарение през PayPal
