Какво ще се случи с наследството на аржентинския писател Хорхе Луис Борхес (1899 - 1986) след смъртта на единствената му законна наследница - съпругата Мария Кодама? Този въпрос вълнува литературната общност, след като се оказа, че вдовицата на автора не е оставила завещание. 

Тя почина на 26 март, а дългогодишният й адвокат обяви, че Кодама - преводачка и писателка, не е оставила документ с последната си воля. Това поставя редица неизвестни пред съдбата на наследството на Борхес, смятан за един от най-значимите аржентински творци на 20-и век.

Основният въпрос е кой ще притежава и съответно ще получава

приходите от авторските права на писателя до 2052 г.,

когато изтича срокът на закрилата им. Тази година се навършват 100 години от публикуването на първата поетична творба на Борхес Fervor de Buenos Aires и издателят му в Аржентина "Пенгуин Рандъм хаус" планира отново да пусне на пазара произведението. Под знака на тази годишнина е и 47-ият Международен панаир на книгата в Буенос Айрес, който се открива днес и ще продължи до 10 май, отбелязва изданието "Буенос Айрес хералд".

От "Пенгуин Рандъм хаус" потвърдиха пред аржентинската информационна агенция "Телам", че ще "се придържат към съществуващия издателски график", който включва доста от произведенията на Борхес.

Липсата на завещание се оказа изненадваща, дори шокираща за познавачите на творчеството на аржентинеца. Вдовицата му Мария Кодама, която имаше японски корени, посвети живота си на яростна защита на наследството на автора на "Алефът", "Измислици", множество есета, разкази, поезия... Затова е учудващо, че не е уредила въпроса приживе. 

В интервю за "Телам" от 2021 г. тя споделя, че не е искала да бъде човекът, отговарящ за наследството. "Ако знаех, че Борхес ме е посочил за негова единствена наследница, нямаше да приема. Когато той почина, адвокатът заяви, че трябва да ми съобщи тази новина, преди пресата да разбере. Попитах: "Защо не се консултирахте с мен?". Борхес обаче наредил да се изчака смъртта му, защото в противен случай няма да се съглася… Приятели пък ми казаха: "Разбира се, че е бързал, защото е знаел как ще пазиш творбите му…

ти си японка и ако поемеш отговорност за нещо - ще я носиш,

дори това да ти струва живота", разказа тогава Мария Кодама.

Вдовицата строго бдеше за спазването на авторските права на аржентинския творец. Тя беше дългогодишна сътрудничка на Борхес, преди да сключат брак. Женят се два месеца преди творецът да издъхне в Женева през 1986 г. Двойката няма деца. 

Мария Кодама основа фондация на името на Хорхе Луис Борхес с идеята по-добре да бъде съхранено наследството му и лично я ръководи до кончината си. След смъртта на писателя тя активно участва при вземането на решения за всяка творба, излязла изпод перото на мъжа й. Вдовицата не позволи английско издание на Borges Sábato Dialogues - книга, преведена на португалски, италиански и китайски език, припомнят аржентински медии.

Освен това в последните години тя води няколко шумни дела за авторските права на Борхес. Едно от тях беше за плагиатство срещу аржентински писател, позволил си да добави над 5000 думи към "Алефът" и публикувал книгата с малко по-различно заглавие. 

Преди време пред аржентинското издание "Ла насион" Кодама сподели как обмисля да реши въпроса с наследството на покойния си съпруг. "Част ще бъде предоставена на американски университет, в който той е преподавал… А другата ще бъде управлявана от японски университет, където се преподава испански език и се провеждат курсове, посветени на творчеството на Борхес", каза тогава вдовицата, която почина в края на март на 86-годишна възраст. Аржентинският писател също си отиде от този свят на 86 години през месец юни 1986 г. 

Адвокатът Фернандо Сото припомня, че Мария Кодама е споделяла публично намеренията си да се обърне към университети в Япония и САЩ, за да "се погрижат за творбите", но без да уточнява кои висши училища има предвид. Според него вдовицата често е изнасяла лекции в Харвардския и в Тексаския университет.

Наследството на Борхес не са само авторските права за книгите, 

"а също библиотеката и фондацията, всички неща, 

свързани с огромното му родово и културно наследство", обясни юристът. Има също множество ръкописи, неиздавани творби, снимки, журналистически статии. Мария Кодама е собственик и на значително недвижимо имущество - апартаменти в Буенос Айрес, Париж и Женева, както и сградата, в която се помещава фондация "Хорхе Луис Борхес".

Засега Сото и кантората му смятат временно да се погрижат за интелектуалната собственост на аржентинския писател. При липсата на завещание или на законни наследници, наследството на Борхес - недвижимо имущество, авторски права, ръкописи, библиотека и други, ще преминат под контрола на държавата, както предвижда местното законодателство.

Малко след като Фернандо Сото публично изрази публично притесненията си за наследството на твореца,

бързо се появиха роднини на семейството

- петима племенници на Мария Кодама, деца на брат й, готови да влязат във владение на цялото имущество. За това обаче трябва да преминат серия от съдебни процедури, някои от които вече са задействани, отбелязва "Буенос Айрес хералд". 

Вдовицата на Борхес не е била близка с роднините си и не е поддържала контакти с тях. "Тя не признаваше съществуването на семейството си", казва пред АП Сантяго Лач, писател и изследовател на творчеството на Борхес. "Имам приятели, които познаваха племенниците ѝ и я питаха за тях, а тя отричаше съществуването им”.

Дългогодишният адвокат на Кодама не крие, че е бил "изненадан да разбере, че тя има племенници". Фернандо Сото твърди, че "това беше голямо облекчение, защото не исках държавата да пази всичко".

И все пак битката на наследството на един от най-големите аржентински творци тепърва предстои...

--------

Хорхе Франсиско Исидоро Луис Борхес Асеведо е аржентински писател, есеист, поет и преводач, един от най-изтъкнатите южноамерикански автори на 20 век.

Роден в Буенос Айрес, Борхес прекарва там детските си години, докато през 1914 г. с родителите си се премества в Швейцария. Там учи в колежа на Женева, а семейството пътува много из Европа. Борхес започва литературната си кариера в началото на 1920-те години с публикации в издания, близки до сюрреализма. От 1955 г. е директор на аржентинската Национална библиотека и професор по литература в Университета в Буенос Айрес. През 60-те години придобива международна известност, като получава няколко престижни награди, а произведенията му започват да се превеждат и издават в чужбина. Става част от "латиноамериканския бум", превзел литературния свят с излизането на "Сто години самота" на Маркес през 1967-а. 

Най-известните книги на Борхес са "Измислици" (1944) и "Алефът" (1949), сборници от разкази свързани от общи теми като сънищата, лабиринтите, библиотеките, животните, религията и бог. Критикът Анхел Флорес, който за пръв път използва термина "магически реализъм", характерен за латиноамериканската литература от този 20 век, сочи като начална точка на това движение сборника на Борхес от 1935 година "Всеобща история на безчестието". 

На 55-годишна възраст Борхес вече е напълно сляп: много изследователи предполагат, че прогресивната му слепота го мотивира да създава иновативни литературни символи чрез въображението. Умира в Женева през 1986 г.