Quantcast

Медия без
политическа реклама

28.IX.1987 г. - Русе вдига първия протест в социалистическа България

28 Септ. 2023
БТА
10 февруари 1988 г. - демонстрация в присъствието на члена на Държавния съвет и на Политбюро на ЦК на БКП Гриша Филипов.

На 28 септември 1987 г. в Русе е организирана първата протестна демонстрация на социалистическата ера в България - над 300 души излизат на площад "Свобода" с плакати срещу ежедневното обгазяване на града с хлор от химическия комбинат в Гюргево. Поводът е обгазяването на града на тържественото връчване на пионерски връзки на ученици няколко дни по-рано - на 23 септември 1987 г. пред Пантеона на възрожденците в града. Протестът предшества голямата демонстрация на жителите на Русе на 10 февруари 1988 г., на която е посветен документалният филм "Дишай" (1988). БТА припомня събитията от тези дни с материали от архива си - те показват, че властта тогава е знаела за случващото се, но те не предприемат никакви действия.

През август 1981 г. в Гюргево е пуснат в експлоатация Завод за производство на хлор, хлороорганични производни, натриева основа и др. Информации за случващото се хлорно обгазяване на Русе в местния и национален печат рядко се публикуват. Текстовете и на кореспондента на БТА в града от 1987 г. до края на 1993 г. Пламен Атанасов обикновено са включвани в секретни приложения. 

В приложение С-1, което е само за служебно ползване, на 25 септември 1987 г., няколко дни преди първия протест, е публикуван сигнал от русенския кореспондент на БТА Пламен Атанасов: 

Сигнал!
Расте тревогата в Русе

Русе, 25 септември 1987 г. /Кор. на БТА Пл. Атанасов/ Вече трети ден (сряда, четвъртък и петък) от ранно утро докъм 10:00-10:30 ч. най-големият ни крайдунавски град се обгазява силно с хлор от съседните химически заводи в Гюргево. По данни на ХЕИ само през септември (до днешна дата) обгазяванията са 11, повечето от които са по-големи и по-тежки. С това общият им брой от началото на годината надхвърля цифрата 30. При сравняване на данните се вижда, че Русе не е обгазяван силно само през юни, когато се извършваше профилактика на заводите. През останалите месеци регистрираните обгазявания варират между пет и осем на месец. Така че септември е рекордьор…

За жалост картината не може да бъде допълнена с данни за концентрацията на хлора, тъй като те са секретни и след всяко замерване от страна на ХЕИ, те се изпращат до Комитета за опазване на природната среда при Министерския съвет, до Министерство на народното здраве, Гражданска  отбрана и други инстанции. Личното ми мнение е, че тези дни концентрацията на хлор не е по-малка от 10 пъти над допустимата граница. 

Наистина на човек му става тъжно, като гледа гъстата синкава завеса над Русе, гражданите, които с носни кърпички на уста прекосяват Площада на свободата.

Тревожни и остри са обажданията на гражданите, които позвъниха тази сутрин в кореспондентския пункт на БТА в Русе. Мнозина са се обаждали и на колегите от другите средства за масова информация. Най-обезпокоени са възрастните хора, които заявиха, че никога положението не е било така тревожно, че Русе е нещастен град, обречен да загине рано или късно. Не са редки сравненията с годините през войните, когато са употребявани бойни отровни газове. Дори един гражданин - по всяка вероятност ветеран от войната - нарече сегашното положение военно. Разбира се, всичко хората свързват с ръководителите на общинско и по-високо равнище, които не мислели въобще за града и неговите обитатели. Едва ли е необходимо да цитирам епитетите, които се употребяват. 

Обгазяването вече е приключило (сега е 12:00 часа), но хлорът продължава да е наслоен по стоите в жилища, на работни места, в училища, детски градини. Изобщо човек не може да е сигурен кога да отвори прозорците си за проветряване. А е все още топло есенно време. И още един факт. На 23 септември, когато се връзваха алените червени връзки на новите пионери, над града също имаше хлорна завеса. Въпреки това (въпреки и изричната заповед на заместник-директорката на ХЕИ), децата излязоха по площадите. А това още повече вся недоволство сред родителите.

Каквото и да се пише повече, то не би изразило нажежената атмосфера, която цари тези дни в Русе сред населението. Хората просто са уплашени за своето (и най-вече на децата си) бъдеще. А това естествено рефлектира върху всичко - икономика, учение, политическо мислене. В заключение - непрекъснати са атаките на гражданите защо вестниците и списанията все още мълчат. 

 

В началото на октомври 1987 г. на посещение в страната е първата двойка на Румъния - Николае и Елена Чаушеску. В информация за визитата, публикувана в бюлетина “Вътрешна информация” на 9 октомври 1987 г. под заглавие "Нови измерения на дружбата и сътрудничеството между българския и румънския народ" се споменава бегло и този проблем:
"Отделено е внимание на разширяване на сътрудничеството в областта на екологията. Предвижда се председателите на смесената комисия (Смесена правителствена българо-румънска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество - бел. а.) да вземат мерки за отстраняване на причините за замърсяване и за осигуряване на чистотата на въздуха в района на Русе - Гюргево. За тази цел ще бъдат създадени контролни пунктове, в които ще се извършват ежедневни измервания по единна методология. Местните държавни органи в Русе и Гюргево ще провеждат периодични срещи, за да се информират за състоянието на чистотата на въздуха в района и да предприемат необходимите мерки."

 

ПОГЛЕД ОТВЪН

В края на октомври “хлорната” тема е повдигната в коментар на Владимир Костов в радио “Свободна Европа”. Той е включен в секретното приложение С-3, пише БТА: 

За състоянието на въздуха в град Русе

Радио “Свободна Европа”, 28 октомври 1987 г. (19:10 ч.) Из политическата програма “Факти, събития и коментари”.

Радио “Свободна Европа” ще завърши програмата си “Факти, събития и коментари” с коментара на деня от Владимир Костов: “Слушатели от Русе се обадиха по телефона и с голяма тревога съобщиха, че на 23 и 25 т.м. отровната хлорна мъгла над града и околността е била отново много силна. Те изразиха възмущението си, че въпреки, че въпросът за отравянето на въздуха над този район на страната да е бил обсъждан и на последната среща между Тодор Живков и Николае Чаушеску, не се вижда никаква промяна на положението, което е принудено да търпи населението. Да го търпи с цената на дълбоки поражения на здравето на сегашните поколения, с цената на неизчислими рискове за живота на идните. 

Първото и най-малкото, което можем да направим в отговор на тревожния апел на нашите слушатели, то е да го съобщим на всички вас. Вие знаете, че отравянето на атмосферата в Русенско е особено тежко, знаете, че по този въпрос от години се преговаря между партийните и държавни лидери и сърдечни приятели Живков и Чаушеску - когато ходят заедно на лов, и по други поводи.
Но, както ни съобщават русенци, за тях, които живеят сред този отровен от хлора въздух, нищо досега не се е променило. Слушателите, които ни се обадиха по телефона, казаха, че те настояват да бъде извършено цялостно медицинско освидетелстване на цялото население от района, тъй като то е подложено систематично  и от години насам на действието на хлорните отрови, за да може на основата на това освидетелстване да се вземат съответни мерки за защитата му.

Докато Чаушеску бе на посещение в България, също не се намери начин нито в речи, нито в комюнике да се каже нещо открито и откровено по въпроса. В края на краищата, ако тези партийни и държавни лидери се чувстват толкова близки до народа, колкото го претендират, защо не отидоха да проведат тази своя среща и разговори именно в Русе? Може би, ако се бяха срещнали с хората и прекарали ден-два там из града, щяха да стигнат до някои по-ефикасни решения.

А сега общото споразумение, което подписаха, както се вижда, поне за момента не е произвело никакъв ефект върху живота в Русе. И никой не смее да излезе и да каже откровено на населението ще има ли някакъв ефект от разговорите и кога. И да се съобщи това и в печата, т.е. на цялата страна.

Гласността и преустройството, в чието име партийното ръководство се бие в гърдите от Юлския пленум насам, се измерват по тези конкретни показатели - какво става и в някои друг край на страната. 

----

Съботният 14 ноември е един от дните в края на 1987 г. с поредното обгазяване. Този път обаче информация за случващото се в крайдунавския град е включена не само в секретното приложение С-1, но и в открития бюлетин “Вътрешна информация”. Текстът в специалното приложение е публикуван в 17:50 ч.: 

Отново хлорно обгазяване 

Русе, 14 ноември 1987 г. (Кор. на БТА Пл. Атанасов) Днешният съботен ноемврийски ден бе слънчев и топъл за сезона. Мнозина русенци бяха излезли на покупки и разходка с децата си.  Но всичко бе помрачено около 10:30 ч., когато в центъра на града гъста хлорна завеса се спусна и затрудни дишането. Точно тогава излязох от дома и бях - за кой ли път! - свидетел на нервното напрежение, обхванало хората. Почти нямаше човек, който да не си бе сложил носна кърпичка на устата, майки с деца, подтичвайки бързаха да излязат от Площада на свободата и да се отправят към домовете си. Едва ли е нужно да казвам какво отново ме питаха срещнатите познати - докога ще мълчим, докога ще траем и т.н.
В кореспондентския пункт ме посрещна телефонният звън. Няколко граждани ми зададоха същите въпроси. Оплакаха се, че и никой не се обажда в ХЕИ. Същото констатирах и аз. На телефоните, на които обикновено се обаждам при обгазяванията, не отговори никой…Явно днес няма дежурен и вероятно не е имало и съответните измервания. Дано греша! Според мен хлорното обгазяване днес - 14 ноември, бе най-малко с пет пъти над допустимите норми!
Преди това научих, че гъстите хлорни облаци най-напред са били над източната промишлена зона на града, за което свидетелстват работници от тамошните заводи. След като покри и центъра на Русе, хлорната завеса се придвижи към западните райони на града.

Без да анкетирам някого специално, днес също бях отрупан с мнения на гражданите: “Оставени сме на румънския произвол”, “Никой не взема мерки за нашия хал”, “Съмняваме се, че румънците имат намерение да оправят нещата” и т.н. Както бях писал публикуваната във в. “Дунавска правда” информация , че заводът в Гюргево е спрян за ремонт, наелектризира духовете и сега хората обобщават: “Сега, когато заводът е в ремонт, има хлор, а представете си, когато заработи!”

Не знам дали е само слух, дали има организация, но от вчера се разпространява версията, че се готви пътуване с влак до София, където русенци да организират митинг пред посолството на Румъния, пред Министерския съвет, дори и пред ЦК на БКП…
В заключение, мисля, че написаното от неизвестна ръка преди няколко дни на сградата на в. “Дунавска правда” “Долу БКП” има връзка с мълчанието на средствата за масово осведомяване като цяло. 

В явния бюлетин "Вътрешна информация" обаче информацията е доста по-лаконична. Тя все пак привлича вниманието на световните агенции.

Хлорен облак над Русе

Русе, 14 ноември 1987 г. /Кор. на БТА Пламен Атанасов/ В днешната слънчева сутрин, когато много хора бяха излезли на разходка с децата си, от север над града се спусна гъста завеса. Остра миризма на хлор задави дишането, насълзи очите и хората с кърпички на носовете се изпокриха в домовете си. Но хлорното обгазяване проникваше навсякъде и бе значително по-голямо от допустимите норми.

Това екологично бедствие се повтаря твърде често и предизвиква сериозно недоволство на русенските граждани. 

 

Ключови думи:

стара слава

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

Ще се осъществи ли ротацията във властта?