Въпреки задълбочаващата се демографска криза през следващите 15 години ролята на учителя ще нараства, а професията ще се нареди сред най-значимите заедно с медицинските сестри и акушерките. Образованието, здравеопазването и преработващата промишленост са трите сектора, чиято роля на пазара на труда ще се засилва. Професията продавач пък ще отстъпи назад и няма да е така търсена заради очакваното свиването на сектор търговия. Същата посока на развитие очаква и хотелиерството и ресторантьорството, поради което сервитьори, бармани и готвачи също ще се котират по-слабо на трудовия пазар. До 2024 г. ще нараства заетостта в държавното управление, като сред водещите професии ще са административните и приложни специалности, а заетите на възраст над 50 години ще са над 40%. Всеки четвърти пък ще работи в преработващата промишленост. Данните съобщи вчера на конференция доц. Ралица Стоименова-Ганева, ръководител на изследване на средносрочните (2020-2024 г.) и дългосрочните (2020-2034 г.) прогнози за развитието на пазара на труда в България.

Според прогнозите в следващите 15 години в резултат на негативните демографски процеси заетостта у нас ще се свие с 6%, като броят на заетите ще спадне до около 2.962 млн. души, като през 2034 г. те ще са с около 190 хиляди по-малко спрямо 2020 г. Още през 2024 г. обаче населението в трудоспособна възраст ще е с 3.7% по-малко, като заетите на възраст между 15- и 64-годишна възраст ще са 3.1 млн. души.

Най-ненужни на трудовия пазар ще бъдат работниците и служителите с основно и по-ниско образование, които ще са по-малко с 37.8%. С 3.1% ще са по-малко заетите със средно образование, докато при заетите висшисти на практика няма да има промяна. В следващите 15 години всеки четвърти висшист у нас няма да работи на позиция, която изисква образователния му ценз, като това е европейска тенденция. В дългосрочен план ролята на средното професионално образование ще се засилва, като очакванията са през 2034 г. около 38 хиляди лица с основно и по-ниско образование да заемат длъжности за среднисти. Прогнозите показват, че през 2034 г. над 77 хил. работни места ще се заемат от лица с по-ниска или по-висока квалификация от необходимата за длъжността.

В средносрочен план броят на населението в трудоспособна възраст ще намалее с 3.7%, като през 2024 г. българите на възраст 15-64 г. ще са 4.3 млн. души. През следващите години населението с основно и по-ниско образование ще намалява по-бързо, отколкото ще нараства делът на висшистите. През 2024 г. очакванията са работещите висшисти, както и тези с основно и по-ниско да са по една четвърт от заетите у нас, или общо половината от ангажираната работна ръка. Това е огромна структурна промяна в сравнение с пазара на труда преди три десетилетия, отчитат изследователите. До 2034 г. заетите лица над 55-годишна възраст ще са една четвърт от общо работещите, а заетите на възраст над 65 години още през 2024 г. ще са два пъти повече, отколкото в момента.

РЕГИОНИ

В регионален аспект дисбалансът в търсенето и предлагането ще се задълбочава, а бизнесът в малките населени места все по-трудно ще намира нужната му работна ръка, тъй като освен в София съсредоточаването на работната сила ще е в Пловдив, Варна и Бургас. Най-малко заети ще има във Видин, Монтана, Силистра, Габрово, Разград, Търговище.