- Господин Първанов, втора година в пандемия, с няколко локдауна до момента и затруднения за фирмите с доставките от и за чужбина - как се отразява всичко това на пазара на труда у нас?

- Хвърля ни от една крайност в друга - имахме над 10% безработица през 2020 г., а в момента тя е 4.7%, което е двойна разлика. Със сигурност се променят типът позиции, които се търсят на пазара на труда. Но в момента ситуацията е нов тотален недостиг на кадри. Проблемът на българския трудов пазар е голямата диспропорция между това, което е налично, и това, което се търси. Има страшно голямо предлагане на хора за мениджърски позиции - много повече са, отколкото се търсят. В същото време огромен е недостигът на оператори в производства, на куриери, складови работници. Най-общо бизнесът търси хора за по-нискоквалифицирана работа и на средни експертни позиции. Инженери няма, положението е трагично с някои инженерни специалисти, защото никой не иска да учи. Огромен е недостигът и на медицински кадри, въпреки че там заплатите доста се увеличиха през последните две години, като не става въпрос за добавката от 1000 лв. за ковид отделенията.

- Недостиг на такива специалисти имаше и преди пандемията?

- Така е, но все пак структурно настъпиха доста промени - бум на всякакви видове доставки, онлайн бизнеси, куриерски услуги. ИТ секторът традиционно се развива добре, колцентровете и центровете за споделени бизнес услуги –хсъщо. Но някои по-стандартни сектори като финансовия и застраховането по-скоро свиват персонал.

- 4.7% безработица - реално ли е според вас това рекордно ниско ниво? 

- Учили сме, че безработица под 6% не е здравословна за икономиката. В София и Пловдив безработицата реално липсва - 1-2%. Т.е. ако нямаш много претенции, със сигурност ще си намериш много бързо работа. Безработицата идва единствено от разминаването в това, което искаш да работиш, и това, което се предлага. А младите не искат работа в завод, не искат мръсна работа, те търсят нещо интересно, да е ИТ, телекомуникации, да има екшън. Тези диспропорции ще се засилват, стига да няма нови затваряния.

- Пандемията обаче принуди и много български гурбетчии да се завърнат от чужбина. Те включват ли се в нашия пазар на труда?

- Да, от две години има стабилна вълна на връщащи се българи от цял свят. Очаквам тази вълна да се засили от страните от Западна Европа, Великобритания, Австралия. Става въпрос за около 80 000 българи, като много малка част се върнаха отново в Западна Европа, след като тя се отвори. Но това е капка в морето на пазара на труда.

Връщат се хора на всички нива - от нискоквалифицирани работници до най-високопоставени мениджъри. Другата добра новина е, че те се връщат в цяла България, не само в София. И тези, които не успеят да се установят с добра работа тук и отново заминат в чужбина, са по-скоро изключение. Защото връщането в страната след години пребиваване в чужбина е сериозна промяна и затова подготовката на неща, свързани с имоти и работа се прави предварително, понякога отнема година. Малка част от тези сънародници са с нагласата "да се върна и тогава ще търся работа". Дори на средни и ниски нива хората се интересуват, проверяват обявите за работа, кандидатстват и се връщат, когато имат нещо готово - независимо дали си оператор в завод или финансов директор. На практика реалният ефект от тази тенденция ще го видим в по-голяма степен през 2022-2023 г.

- Брекзит почти съвпадна с пандемията. Върнаха ли се много българи от Великобритания?

- Интересното е, че в момента няма вече българи, които искат да отиват да работят във Великобритания, независимо от страшно многото предложения за работа на Острова и от въведените специални визови възможности например за шофьори, за селскостопански работници. Българите от там или се местят в континентална Европа - основно Холандия, Германия, или се връщат тук. 

- Защо няма желаещи българи да работят във Великобритания?

- Защото вече не са в ЕС, не е ясно накъде ще тръгне икономиката. Отливът не е само от българи, над 1 милион поляци напуснаха Великобритания.

- Покрай затварянето на заведенията и проблемите в туризма работодателите се оплакват, че персоналът напуска и отива в други сектори. Къде си намират работа тези хора? Тя по-платена ли е, защото според статистиката хотелиерство и ресторантьорство са с най-ниските възнаграждения?

- Малко е грешна представата, че в ресторантите се вземат ниски заплати. Да, заетите в тях са осигурявани на минимална заплата, но получават бонуси, бакшиши и в един оборотен ресторант тоталът никак не е лош, стига до 3000 лв. месечно.

Но в туризма наистина има сериозен отлив на работна ръка - през летния сезон беше така, предполагам, че проблеми ще има и през зимния. Хората не се чувстват сигурни с работата си, дали пак няма да ги затворят и основно се пренасочват към имотния сектор, където адаптирането е бързо, както и към всички видове услуги. А тъй като много от тях знаят езици, те са добре приети и в колцентрове и центрове за споделени услуги. Разбира се, една част  останаха в този бранш и шапка им свалям.

- ИТ секторът отчете преди време, че пандемията е спряла изтичането на мозъци? Наблюдава ли се подобна тенденция за висококвалифицирани работници от други сектори?

- Изтичането на мозъци не е спряло, но е намаляло. Нито ИТ специалисти, нито медици, нито инженери излизат в чужбина, така както беше преди. Разбира се, ако сте завършили някаква по-рядка специалност, е нормално да търсите развитие в чужбина. 

Наблюдава се друга тенденция - все повече португалци, гърци, италианци идват да работят в България. Обикновено те са на експертни позиции в колцентрове. Тази тенденция ще се засили. Но няма как да минем без внос на хора, независимо дали ни харесва, или не.

- Какви са възможностите за внос на работна ръка и пандемията не ограничава ли още повече този процес?

- Недостигът на "таланти" стои пред всички страни и всички се опитват да го решат с привличане на работна ръка от чужбина. При нас обаче нещата не се случват по най-добрия начин. Полша например прие специален закон, според който хора от съседни държави - Украйна и Беларус, може да работят една година без трудови визи и през това време си уредят статута. В резултат на това вкараха 1 милион квалифицирани работници във всички области на икономиката си през последните години. 

У нас доскоро основно в морските курорти се внасяха работници от Молдова и Украйна, но вече се променя географията на вноса. Излизат екзотични възможности като Виетнам, Киргизстан, Узбекистан и няма ограничения в момента от тези страни да се вкарва работна ръка, стига да се спазват всички изисквания. Проблемът е, че това се случва доста бавно и изнервя бизнесът. Понякога отнема 5-6 месеца наемането на работници от страни извън ЕС. Затова трябва да вземем пример от Полша.

Нашите заплати за определени позиции започват да надвишават тези в страните от Южна Европа, затова наред с работна ръка от Северна Македония и Сърбия може да привлечем и хора от Северна Гърция. А заради срива на турската лира и руската рубла расте интересът от Турция и Русия.

- Къде работят хората от Виетнам, Киргизстан, Узбекистан?

- В производствени компании от машиностроенето, текстилната индустрия, месопреработката. Няколкостотин души от тези държави работят у нас и тази година броят им ще надхвърли 1000. Те идват тук с тригодишни работни визи от много по-нисък стандарт на живот - 150 долара е заплатата Киргизстан, Узбекистан и хранят големи семейства. 

- Какво мислите за дистанционната работа, въведена по неволя заради коронавируса от много компании? Това ли е бъдещето? Ще остане ли трайно този начин на работа?

- Да, дистанционната работа ще остане дългосрочно. Аз лично не съм привърженик на дистанционната работа. Смятам, че и за фирмата, и за хората, за мотивацията им, за вътрешната комуникация никак не е добър вариант само работа от разстояние. Аз съм привърженик на хибридната форма там, където го позволява бизнесът. Такава е практиката на добрите фирми - примерно два дни от седмицата работа от вкъщи, но трябва да има работа в офис. Каквито и софтуери и системи за контрол да се внедрят, не става само дистанционно.

Освен това правната рамка на дистанционната работа не е решена. Има нужда от промени в законодателството, например по отношение на трудовите злополуки и на допълнителните разходи, които имаш, за да работиш от къщи. Много неща трябва да се регламентират за всички форми на временна и гъвкава заетост. Едно от нещата е да се въведе дигитална трудова книжка - сегашната е отживелица.