Над 331 000 млади хора в България на възраст 15-34 г. нито работят, нито учат. През 2020 г. делът им надвишава 18% от населението в тази възрастова група, което значително надхвърля средните за ЕС 14%. По този показател България е четвърта в съюза - след Румъния, Гърция и Италия. Изненадващо, над 50% от неактивните не са в групата на бедните. Очаквано, делът им е голям сред ромите, а географски превес имат Северозападна България (въпреки застаряващото население) и Южна България.

Това показва изследване на Института за пазарна икономика, представено наскоро. То идва в контекста на друго изследване - на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, което бе огласено през март и което показа, че около 900 000 българи нито учат, нито работят.

182 858 неактивни млади хора не попадат в групата на бедните. 148 429 обаче живеят под линията на бедност. Това отразява ключовата роля на семейството – за по-големият дял от тези неактивни, но небедни младежи източникът на доходи са именно работещи родители или съпрузи, отбелязват от ИПИ.

Измеренията на бедността на неактивните младежи е от значение най-вече за тяхната способност
да се върнат към образование и заетост – и двете изискват възможност за инвестиране на средства,
което често не е във възможностите на бедните домакинства, коментират анализаторите. Докато при бедните обаче нуждата от подкрепа, включително и финансова е ключова за активирането им, то за небедните пречките очевидно са различни - семейни грижи, алтернативен източник на доходи и др., смятат те. Затова и мерките към тях не биха имали успех, ако не отчитат тези особености.

Както може да се очаква, образованието е ключов фактор за изпадане от пазара на труда. Сред неактивните във
възрастовата група 15-34 години преобладават тези, които са успели да завършат седми клас, но не и целият цикъл на училищно образование – с такава най-висока завършена степен са 103 хиляди души, или приблизително 1/3 от всички. Сред неактивните със средно образование преобладават възпитаниците на професионални гимназии - знак, че немалка част от професионалното образование в страната не отговаря на потребностите на пазара на труда, а същевременно не дава достатъчно добра подготовка за продължаване на обучението във висше училище, коментират от ИПИ.

Повод за притеснение е и големият брой на висшистите в групата на неактивните – почти 50 хиляди души, което
насочва и към разминаване на структурата на висшето образование и потребностите на пазара на труда, проявяващо се в свръхпредлагане на определени специалности, за които няма голямо търсене, смятат анализаторите. Разбира се, обяснението за част от неактивните хора с висше образование може да се
търси и в домакински труд и отглеждане на деца, добавят те.

Докато при работещите и/или учещите младежи етническата структура до голяма степен повтаря тази на населението като цяло, то сред неактивните младежи ромите са свръх представени, отбелязват от ИПИ. Затова, според експертите, свиването на дела на неактивните младежи в България е неразривно свързано с интеграцията на ромите, и в частност със задържането им в системата на образование за максимално дълго време, както и с придобиването на квалификация, която да позволи активното им участие на пазара на труда.

КЪДЕ СМЕ НИЕ

През 2020 г. делът на младежите, които нито учат, нито работят в България надвишава 18% от населението на възраст между 15 и 34 години – значително над средните за ЕС 14%, а по-висок е той единствено в Румъния,
Гърция и Италия. С други думи, българският пазар на труда е сред най-недостъпните за младежи в
целия ЕС, а обхватът на системите на гимназиално и висше образование – сред най-ниските, отбелязват анализаторите на ИПИ.

България е сред икономиките, при които се наблюдават най-бързи подобрения – с 3,1 процентни пункта в рамките на година, в резултат на бързото възстановяване на заетостта и спад на безработицата след премахването на най-силните мерки за ограничаване на разпространението на Covid-19. Значително подобрение има и в сравнение с положението преди десет години, когато сме били на първо място по неактивни млади хора в ЕС - дял над 25%.