Quantcast
Онлайн тормоз! Какво да правим? | СЕГА
facebook
twitter

Просвета

Онлайн тормоз! Какво да правим?

Младежи съветват свои връстници как да създадат безопасен профил във Фейсбук и да разпознават фалшивите новини
749
 Илияна Кирилова
В 21-ви век не е достатъчно да владееш граматиката, за да си грамотен. Все по-важно е да притежаваме и дигитална грамотност.

Йоана получава подигравателни коментари онлайн. На другия ден няколко съученици й се присмиват, но чувството е сякаш цялото училище я обсъжда зад гърба й. Това продължава със седмици. Йоана става разсеяна, не се чувства добре в класа си и често отсъства. Отбягва приятелите си и премълчава все повече от родителите си.

Макар името на момичето да е измислено, примерът е съвсем реален. На онлайн тормоз е бил подложен всеки седми младеж у нас, показва проучване на УНИЦЕФ от 2020 г. Тогава организацията организира първия по рода си хакатон, дал възможност на десетки младежи да предложат свои решения за медийна грамотност и онлайн безопасност. Идеите на младежите за намаляване на онлайн рисковете УНИЦЕФ смята да обобщи в специална платформа. Представяме няколко практически съвета от тийнейджъри за тийнейджъри.

 

Как да създаваме безопасни профили в социалните медии?

13 г. е легалната възраст за създаване на профил във Фейсбук. "Някои родители се съгласяват да излъжат за годините на детето си, водени от желанието си то да не е изолирано от връстниците си, които вече имат профили. Така обаче децата им могат да попаднат на хора или информация, която все още не са достатъчно зрели да отсеят правилно", казва Ивайло Спасов, директор на отдел "Комуникация за социална промяна" на УНИЦЕФ България.

Преди създаването на профил е добре родителят да разговаря с детето си защо иска да има такъв - дали за да общува със съучениците си по-лесно, за да може да поства свои творби и изяви или просто за да събира лайкове. Онлайн комуникацията създава илюзорни представи и 5000 приятели във Фейсбук не значат 5000 приятели в действителност. Затова още тук е важно да се обсъдят възможните рискове в глобалната мрежа и на детето да бъде обяснено, че трябва да внимава какво и с кого споделя в мрежата - от думи до снимки, клипове, новини и т.н. "Без да се плашат, младите трябва да знаят, че споделянето на информация в кое кафене се намират в момента, за недобросъвестните би могло да означава къде могат да го намерят, или че в момента у дома му няма никого", казва Спасов. 

Изключително важно е в профила да не се пишат телефонният номер и адресът на притежателя му, съветват експертите. Ключово според тях е и профилът да не е публичен, а да се направи така, че да е достъпен само за приятели. Сред кръга на приятелите също би могло да се сложи филтър и само някои от тях да имат достъп до определено съдържание. Редица мрежи вече имат двойно удостоверяване, при което, ако човек се опита да влезе в профила си от друго устройство, бива питан дали наистина е той. От сериозно значение е и излизането от профила, винаги когато той се ползва на чужд компютър. Нерядко се случва учениците, например в часа по информатика, да влязат в публичния компютър със своята регистрация в имейла си или в някой сайт, като след това забравят да излязат от профила си, преди да тръгнат. Така някой лесно може да използва регистрацията им и да праща съобщения от тяхно име, вкл. да разпространява лична информация, снимки и др.

 

Как да избягваме онлайн тормоз и да реагираме на него?    

"Тъй като агресията се толерира в обществото ни, често виждаме самите деца и родители да пренебрегват онлайн тормоза. Той обаче може да остави сериозни белези у младежи, които още не са оформили идентичността си и не са изградили самочувствие. Затова моят призив е да не възприемаме насилието като нещо нормално, то е вредно", казва Спасов. За да можем да реагираме адекватно на онлайн тормоза обаче, трябва да знаем какво представлява. На сайта на Центъра за безопасен интернет са изброени видовете онлайн насилие - като отвлечен профил, фалшива идентичност, общуване с онлайн играчи, групов тормоз, колажи и т.н. Най-общо обаче може да се каже, че това е всяка форма на системно обидно отношение, което е злонамерено, изобличаващо, клеветящо и целящо да уязви отсрещния. Какво да правим в такъв случай?

Съветът на младежи и специалисти е на първо място да не се ангажираме активно в подобна комуникация. "Не отговаряйте на обидите с обиди, трябва да знаете, че такива случаи стават лавина от емоции", съветва Спасов. По думите му, ако вие сте жертвата и човекът, който ви тормози, е ваш близък, може да опитате да проведете нормален разговор с него. Ако не ви е близък, може да направите скрийншот на разговора ви или на заплашителните съобщения, които ви праща. Това е важно, за да можете да докажете насилието, което се упражнява върху вас. В такъв случай може да докладвате профила му на съответната мрежа. Фейсбук има правила, които не позволяват насилието, като при установяване на такова съответният профил може да бъде блокиран, ограничен или да се предприемат други действия. Въпросното докладване става през настройките на мрежата, където има функции за сигурност, общностни правила и ред за подаване на сигнали - все полезни неща, които не всички потребители знаят, че изобщо съществуват. 

"Важно е да реагираме и когато сме свидетели на онлайн насилие, защото мълчанието ни превръща в съучастници, а самото съпреживяване на насилието ни прави по-склонни в бъдеще да влезем в ролята на жертва или на насилник", предупреждава Ивайло Спасов. Тук също имаме няколко варианта - да говорим с насилника, да дадем съвет на жертвата, или да опитаме да влезем в ролята на посредник. Ако и трите опита не проработят, остава вариантът с докладване на профила. При по-сериозни случаи човек може да се обърне и към други институции, като например отдел "Киберсигурност" към ГДБОП, Коалицията за медийна грамотност или Центъра за безопасен интернет и др. На сайта на последния има специален телефон - 124 123, на който може да получите компетентен съвет относно онлайн сигурността на децата. "Възможностите за реакция вече са доста, важното е да реагирате и да не оставате в ролята на мълчалива жертва", призовават от УНИЦЕФ. А най-добрият начин за това е осведомеността и критичното мислене.

 

Как да разпознаваме фалшивите новини?

У нас вече съществуват платформи, например на Асоциацията на европейските журналисти - Factcheck.bg, на която човек може да качи дадена новина, за да провери дали тя е истинска. Все пак има няколко основни правила за ориентир дали дадена новина е фалшива. Истинските информации обикновено имат източник, както и автор. Съдържат повече факти, отколкото емоционални коментари. Заглавието им не е свръхсензационно и целящо въздействие върху емоциите, казват от УНИЦЕФ. "Ако открито ни карат да се настроим срещу някого, то тогава вероятността да сме попаднали на слово на омразата е голяма", споделя Ивайло Спасов. По думите му най-опасно е, когато във фалшивата новина има зрънце истина, която е доукрасена. За да разберем с каква информация си имаме работа, той съветва да си зададем въпроса дали можем да я видим и чуем в същия вид в някоя от големите телевизии, както и да я проверим в някоя друга медия. Ако отговорът е отрицателен, то най-вероятно не бива да й имаме доверие.

 

 

Още

Трети ден електронното преброяване е затруднено

09.09.2021

Обновена

8700
Всеки трети ученик е "проспивал" онлайн уроците
Платформа на УНИЦЕФ ще дава съвети срещу онлайн тормоз

01.06.2021

70