Quantcast

Медия без
политическа реклама

Новата роля на учителите - да са "хореографи на ученето"

400 учители, директори и експерти дискутираха бъдещето на образованието и влиянието на технологиите

Силвия Георгиева
Експерти и учители обсъдиха как дигиталните технологии променят образователния процес.

"Отминаха дните, в които учителите преразказваха учебниците и бяха "пазителите на знанието". Учениците вече трябва да са по-автономни в ученето, затова и новата роля на учителите е да бъдат "хореографи на ученето"". Това коментира Светлана Михайлова, ръководител проекти в Гугъл на започналата вчера национална конференция с международно участие "Умения за иновации в образованието". Събитието, организирано от Центъра за творческо обучение, продължава и днес в Интер Експо Център, като над 400 директори на училища, учители, представители на институции, неправителствени организации и образователни експерти обсъждат как да се повишат уменията на учителите и как те да се справят с предизвикателствата на новото технологично време.

Михайлова представи доклад на Гугъл за бъдещето на образованието, в който се обръща внимание на подготовката за наближаващите новости, на промяната в начина, по който се преподава и се учи, и на нуждата от нова учебна среда. "Светът е изправен пред тотално нов набор от предизвикателства - всичко е ново и важи за всички, нужни са съвсем различни умения от преди няколко години, налага се адаптиране дори на концепцията за учене през целия живот в посока на всякакво учене", посочи тя част от изводите в доклада. Според него изкуственият интелект може да се превърне в пътя, по който образованието може да се персонализира и да отговори на нуждите на всяко дете, което следва да е в центъра на образователния процес.

"Акцентът на ученето трябва да е върху развитието на човешки същества, които са силни и устойчиви за живота и имат фундаментални и мисловния умения, пред които чисто академичните знания трябва да отстъпят", посочи още Михайлова. По думите й "образованието е лично, но ученето е социално", затова и на учениците трябва да бъдат поставяни задачи и глобални проблеми, които да решават заедно в сътрудничество. Учителите трябва да бъдат "изстреляни" на по-високо ниво и от "пазители на знанието" да се превърнат в "хореографи на ученето". До 2030 г. в света ще има нужда от 60 млн. нови учители, но тях няма да ги има, цитира тя прогнози на ЮНЕСКО.

Просветният министър проф. Цоков, който откри конференцията, подчерта, че образованието на 21 век вече е насочено към изграждането на умения, а не толкова към натрупването на знания. Затова трябва да е ориентирано към личностното развитие на децата, към откриването на силните страни и благополучието им. По думите му все повече иновации в българските училища се развиват на базата на концепцията за образованието на Световния икономически форум, в основата на която е социално-емоционалното учене чрез технологии. Според нея учениците трябва да развиват основна базова грамотност - езикова, математическа, дигитална, финансова, гражданска, но и качества на характера като любознателност, инициативност, лидерство, както и умения за критично мислене, общуване, сътрудничество и др.

"Учене чрез правене, съвместно преподаване на учителите, проектно-базирано обучение - тези иновации трансформират класно-урочната система у нас, включително и учебното съдържание по посока интердисциплинарност. Важни са обаче и промените, свързани с формиращото оценяване и проследяване на успехите на ученици", посочи той. По думите му за учебната 2023/24 г. 548 български училища са със статут на иновативни (или около 1/4 от всички училища - бел.ред.), а основното предизвикателство пред образователната ни система е тези тенденции да се мултиплицират. "Време е за оценка и надграждане на добре работещите решения и изолиране на тези, които не доведоха до очакваните резултати", посочи той, обръщайки се към учителите с думите на Едуард де Боно: "Ако не проектирате бъдещето, някой или нещо друго ще го проектира вместо вас".

 

Приобщаване

"75% от хората в някакъв етап от живота си ще имат някакъв проблем или увреждане. 44% от учениците с увреждания в България не завършват гимназия. Затова образованието трябва да е достъпно за всяко дете", посочи Крис Блайней от Гугъл. По думите му технологиите не са панацея, но са една от възможностите, които могат да подобрят достъпа. За пример той даде хромбуците и тяхното оборудване, което може да превръща текста в реч, което е много полезно за децата със слухови проблеми.

"Качественото образование е това, в което всяко дете се чувства добре дошло на училище. Децата със специални потребности просто имат нужда от допълнителна подкрепа", коментира и Мария Янкова-Младенова, директор Образование в УНИЦЕФ. По думите й е нужно повече да включваме децата в процесите по вземане на решения за образованието им, защото те знаят най-добре от какво имат нужда.

"Още от 90-те години прилагаме индивидуален подход към всяко дете. Това се е доказало, че работи. При нас децата със специални потребности са просто още една кауза, те не са притеснение, а професионално предизвикателство", коментира зам.-директорът на специалното училище за ученици с нарушено зрение "Луи Брайл" Десислава Ралчева. По думите й при тях го няма разделението между специалните деца и децата в норма, защото веднъж постъпило при тях, всяко дете става едно от всички и започва да се обучава на умения, понякога и по-високи от останалите, за да успее да опровергае обществените нагласи за себе си. "Децата искат да бъдат обичани, това е нуждата им", посочи тя.

 

Функцията "share"

Повечето учители на конференцията се обединиха, че ключът към развитие на уменията им е в техните ръце, както и че най-ефективният начин за повишаването на квалификацията им е споделянето на добри практики между тях самите. "Не трябват нито национални програми, нито залагане на обучения в длъжностните характеристики на учителите, а просто "сърце" да се споделя наученото", коментира Петя Йосифова, директор на 48 детска градина "Братя Грим" в столицата. "Функцията "share (сподели) на компютъра ми е най-любима", посочи и Деян Янев, директор на езикова гимназия "проф. д-р "Асен Златаров" в Хасково и съветник на просветния министър. Според него главното, което трябва да се промени, е мисленето и разбирането за учителските квалификации. Янев припомни, че 1.2% от бюджетите на училищата са предвидени за квалификация, което е около 75 млн. лв. на година. "Никой обаче не проверява обратния ефект като развитие на компетентностите им", коментира той. 

"Дигиталните умения на учителите ни бяха на кота нула", разказа и Ферхан Хасан, директор на обединено училище "Христо Ботев" в с. Цонево, Варненско. След като се обърнал за подкрепа към ИКТ Клъстер Варна обаче, откъдето обучили и учителите, и учениците им, техните възпитаници спечелили 5-то място на състезанието по роботика в Горна Оряховица, нареждайки се след учениците от Банско и Разлог, които от доста по-отдавна се занимавали с информационни технологии. По думите му децата във всяка точка на света имат мечти и просто трябва да ги оставим "да мечтаят и отвъд хоризонта на мечтите си".

 

 

Още по темата