Медия без
политическа реклама

За Черно море – с обич

Кого ще срещнем, когато се гмурнем под неговите води?

04 Февр. 2024МАРИЯ ДОНЕВА

Моето Черно море“, Цветелина Атанасова

издателство „А5“

Цветелина Атанасова е журналистка и авторка на редица документални филми. Тя е пътувала и е участвала в различни мисии в Африка, Азия и Антарктида, но Черно море винаги е било в центъра на нейното внимание със своята красота, с флората и фауната си, със забележителните морски фарове, както и заради хората, свързали живота си с него.

Книгата „Моето Черно море“ е като любовно писмо. Тя е написана от първо лице и изразява дълбоката привързаност на авторката към Голямото синьо. Тук са разказани случки, споделени са лични преживявания и макар че книгата има стойност и като информативен и справочен текст, в нея е изразена цялата обич към морето, света и живота.

Съотношението текст – снимков материал е почти 1:1. Дори, по-точно казано, 1:1:1. Пътищата към ума и сърцето ни, по които книгата стига до нас, са три – думи, фотографии и документални филмчета чрез QR кодовете след всяка глава. По този модерен начин кратките истории се разширяват и преливат, така че ако решим да използваме „Моето Черно море“ като определител на видовете, ще имаме за ориентир и начина на движение и поведението в естествена среда на описаните мекотели и риби.

Споделеният опит в гмуркането и съзерцаването на флората и фауната е трупан дълги години. Без претенции, мило и с доверителен тон, все едно говори на приятели (и читателят се чувства приет в един симпатичен и спокоен приятелски кръг), Цветелина Атанасова разказва за гмуркането приз деня и през нощта, за часовете търпеливо чакане, за това как да спечелим доверието на плашливите рибки и как да се възползваме от лакомията на други, по-доверчиви или по-гладни обекти на наблюдение.

„Не е лесно да се отвори вратата за тайните под вълните на Черно море. Спомням си в самото начало как моите учители постоянно ми повтаряха: „Научи се да виждаш рибата и я опознай, за да можеш след това по-лесно да я снимаш.“ Оказаха се прави. Процесът от обикновено гледане с маска трябва да премине във виждането на различните обитатели. Това е умение, при което погледът буквално улавя промяната на пейзажа във всяка секунда.“

Тази търпелива, всеотдайна обич към морето; но също и към професията, е добър пример за всеки, който не умее да се задълбочи в сферите си на интерес, да работи дълго и неуморно, без да очаква бързи резултати и директна възвращаемост за всяко усилие. Желанието за бърз успех и трепкащото, нетрайно внимание все повече се оказват проблем и в служебните, и в личните отношения в съвременността.

Скицираните портрети на най-често срещаните видове в българската акватория са написани достъпно и забавно, така че остават в паметта не само с биологичните си параметри, но и с представата за поведението и характера им – има любопитковци и клюкари, страхливци и нахалници, грижовни или безхаберни родители. Някои са срамежливи, други се държат джентълменски и правят път на гмуркача. Има „прелетни“ риби, които мигрират, за да зимуват в по-топли води; други пък се спасяват от студовете, като се гмуркат в дълбините.

Черно море не е така екзотично и пъстроцветно като някои модерни дестинации за водолазите, но има своите тайни и е готово да ги разкрие пред всеки, който подходи с търпение и обич.