Театрална акция по лириката на ъндърграунд поетесата Мария Вирхов ще има премиера в Театрална работилница „Сфумато“ на 13 октомври. В спектакъла "Вирхова приказка" под режисурата на Ростислав Георгиев участват младите актриси Надежда Колева, Лора Тенчева и Ивана Керанова. Композитор е Явор Намлиев, който изпълнява музиката в представлението на живо.
Как бихме могли да определим Мария Вирхов? Много читатели вероятно биха казали, че това е най-култовата българска ъндърграунд поетеса през последните трийсет години, а може би и изобщо. Вирхов наистина е уникално явление – разкъсвана между влияния от българската и руската поезия, както и от пънка. Водеща живот на аутсайдер (някои биха казали – почти клошарско съществуване), но и талантливо превеждаща поезия от чужди езици. Консумираща в еднакви количества книги и алкохол, филми и наркотици. Намерена мъртва в Перловската река...
Пътешествието през нейната поезия е дело на млад и вдъхновен екип, воден от режисьора Ростислав Георгиев, който тази година получи награда „Аскеер“ за дебют за спектаклите си „Женитба“ по Гогол в Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград, и „БИФЕМ“ от Людмила Петрушевска в Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе. Погледът към творчеството на Мария Вирхов ще помогне на зрителите да надникнат в ъндърграунд пространствата на вирховата душа, но и ще накара запознатите с нейната поетика читатели да я видят по нов начин.
Тя е кралицата на суицида.
Тя е кралицата на суетата.
Тя е кралицата на ланшната шума.
Тя е Мария Вирхов.Те са нейните проявления.
Те ви очакват в зала "Ъндърграунд" на Театрална работилница „Сфумато“.
Те са върхови в пътешествието си във Вирхов.
Те са Лора Тенчева, Надежда Колева, Ивана Керанова и Явор Намлиев.
Поетът и писател Георги Господинов – съгражданин на Вирхов, си спомня:
"Били сме на по 10, когато се запознахме, разменяйки първите си стихчета около един литературен кръжок в Ямбол.
После в една малка компания през целия пубертет денонощно слушахме и спорехме – Висоцки или Окуджава.
В Ямбол тя беше очевидно различна и скандална, там не е трудно. Остана такава и в София.
В деня, когато научих за смъртта й, ме връхлитаха откъслечни редове: „Вятърът пее на мъртъв език...“, „Към Палестина кралица върви...“, „здравейте, трепетливи ужаси...“ и онова сякаш знаещо:
„тук краят идва необмислен
разхвърля дрипи по канавките...“
Цялата поезия на Мария, всичките й думи и жестове сочеха, че се е запътила към смъртта, към Палестина кралицата върви...
И мисля, всички ние сме го виждали и знаели“...
Режисьорът Ростислав Георгиев отбелязва: „Вирхов си играе с езика подобно на дете, като разрушава мъртвите му конструкции, в които сме свикнали да мислим, за да го открие и сътвори наново – жив и изпълнен със смисъл. Поезията й е провокация – към въображението ни, към това, което знаем и смятаме за неизменно, към клишетата и шаблоните, с които сме пропити и в които ежедневно се ограничаваме. Нейните словесни акции ни оттърсват от съображенията – в същината си страхове, парализиращи мисълта – и изричат това, което завоалираният под булото на приличието конформизъм удобно премълчава“.
Следващите представления след премиерата са на 23 октомври и на 12 ноември в зала "Ъндърграунд" на ТР „Сфумато“.
