Първото чуждестранно гостуване в Театрална работилница „Сфумато“ за този сезон ще бъде спектакълът „Аз съм вятърът“ на световноизвестния румънски режисьор Габор Томпа. Постановката му по текст на норвежкия писател нобелист Юн Фосе ще бъде представена еднократно в София на 27 септември, събота, от 19.00 часа. Преди това - на 25 септември, "Аз съм вятърът" ще участва в първото издание на Международния черноморски театрален фестивал във Варна.
Сценографията и костюмите са проектирани от Дьопар Бочай, хореографията е на Енико Дьордякаб, музиката – на Чаба Борос, осветлението – на Ромео Гроза. Участват актьорите Жолт Гедо, Лоран Фаркас, Андреа Кали, Емоке Ката, Гизела Кисид, Анико Петио, Юлия Лацо, Сила Варга.
Освен действащ режисьор с международна известност, Габор Томпа е председател на Съюза на театрите в Европа и артистичен директор на фестивала Interferences.
"Само думите не са достатъчни, за да се изрази болката от страданието, чудесата, голямото щастие или радостта. Накрая те винаги звучат като клишета. В един момент Фосе казва, че да пишеш е равносилно на това да се молиш. Онова, което ни помага в ежедневието или в оцеляването, е да знаем, че се движим от мрака към светлината. В тази тъмнина има толкова много неща; дори нещата, които не разбираме, както и всички слепи улици, в които попадаме през живота си”, споделя Габор Томпа.
Големият режисьор посвещава постановката на паметта на своята покойна съпруга Текла Тордай. „Физически всички ние изчезваме, въпросът е дали имаме вяра във Възкресението или не“, разкрива той мъничко от същността на своите творчески терзания в работата по спектакъла.
„Аз съм вятърът“ е много специално представление; толкова специално, че след това вървях по улицата в продължение на минути, сякаш нещо ме беше ударило в слънчевия сплит; спрях поне три пъти, защото не можех да дишам. Странно, защото докато седях в театъра, чувствах, че мога да понеса страданието, че мога да го разбера и разгадая, че мога да му дам смисъл. Не мога да си спомня кога за последен път театрално представление ме е трогнало толкова дълбоко, но бях щастлива (знам, че звучи странно), че това се случи с мен, и то не където да е, а в Унгарския театър в Клуж“, пише издателката на сайта bookhub.ro Нона Рапотан, автор на стотици театрални, литературни и музикални рецензии.
Габор Томпа е роден на 8 август 1957 г. в Търгу Муреш. Завършва театрална и филмова режисура в Театралната и филмова академия „Йон Лука Караджале“ в Букурещ през 1981 г. като ученик на Ливиу Чулей, Михай Димиу, Каталина Бузояну, основатели на световноизвестната румънска школа в сценичната режисура. От 1981 г. Томпа режисира пиеси в Унгарския театър в Клуж-Напока. През 1987 г. става художествен директор на театъра, а след революцията от 1989-а – и негов управляващ директор. От същата година е професор в Театралната академия „Ищван Сентдьорги“ в Търгу Муреш, където от 1990 до 1995 г. оглавява катедра „Режисура“. Той основава Факултета по драматично изкуство в Клуж и ръководи неговата режисьорска програма от 1991 г. Водил е курсове и семинари за актьори и режисьори в Испания, Великобритания, Германия, Унгария, Франция и Южна Корея. От 2007 до 2015 г. е шеф на направление „Режисура“ в катедрата по театър и танц на Калифорнийския университет в Сан Диего, където продължава да преподава театрална режисура и история на режисурата.
Томпа има в творческата си биография над 70 театрални постановки в Румъния и близо 40 по света – в Португалия, САЩ, Словения, Южна Корея, Великобритания, Унгария, Сърбия, Германия, Франция, Канада, Испания, Австрия, Шотландия. Работил е върху автори като Шекспир, Молиер, Чехов, Пирандело, Йонеско, Бекет, Камю, Мрожек, Дюренмат, Булгаков, Хайнер Мюлер, Макс Фриш, Марин Сореску и мнозина още.
Неговият пълнометражен филм „Китайска защита“ (1999), унгарско-румънско-френска копродукция, е представен на фестивалите в Берлин, Карлови Вари, Сао Пауло, Триест, Истанбул, Будапеща, Сочи и е носител на наградата за най-добър първи филм от кинофестивала в Салерно, Италия.
