"Учителят", Фрида Макфадън
превод Калин Караиванов, издателство "Сиела"
В българската традиция най-естественото е да асоциираме "учител" с "будител", те даже се римуват. Не се подвеждайте – романът на Фрида Макфадън не е подходящ подарък за любимата класна на сина ви. В него нищо не е каквото трябва да бъде, нито пък каквото изглежда, че е.
Прологът ни потапя в напрегнатата обстановка на поле с презрели тикви, на което, в нощния мрак, една жена копае плитък гроб. От там се пренасяме на първия учебен ден в квартална гимназия, но настроението не се разведрява ни най-малко.
В кратки динамични епизоди гледната точка се мести – гледаме ту през очите на строгата учителка по математика, ту на ученичката, с която никой не иска да разговаря. И двете са потънали в проблеми, които с всяка нова формулировка се оказват все по-мрачни и непреодолими. Дали безразличието в семейството не е по-тежко за понасяне от физическото насилие? Наистина ли безупречната външност и обаянието са доказателства, че на даден човек може да се има доверие? Може ли да се оцелее без приятел дори и ден?
Динамиката е подчертана от резките, задъхани прекъсвания. Често има две или повече поредни глави от името на една и съща героиня, но пресичането на повествованието постоянно ни държи нащрек. Какво е останало недоизказано? Защо толкова много от историите за миналото стигат до задънена улица? Почти всяка глава свършва с внезапен обрат в последния абзац. Изграждат се отношения и се съсипват връзки, а натрупаните тайни заплашват всеки момент да се сгромолясат и да премажат дори невинните свидетели.
Постепенно се оказва, че никой не е невинен, а симпатиите на читателя се прехвърлят от един герой на друг – всички са жертви, но във всеки следващ момент един или друг изпъква с горчивината, заблудите, коварството или престъпленията си. Всички тук са в някаква степен психопати, увредени от обстоятелства, за които не знаем достатъчно. В същото време не е трудно да се идентифицираме с тях в някои ситуации. Кой от нас не е похарчвал неразумна сума за чифт обувки или за друг обект на желанието; и кой не се е поддавал на изкушения въпреки заричането, че няма да го направи?
Типично в стила си, след всички неочаквани обрати, Фрида Макфадън е запазила нещо наистина невъобразимо за последната страница. И ако някой от Министерството на здравеопазването си беше направил труда да инспектира романа, на корицата му със сигурност щеше да се мъдри надпис: "МЗ предупреждава: четенето на тази книга ще наруши душевното ви спокойствие и ще попречи на съня ви. Четете на своя отговорност!"
