„Истории по пътя“, Ценка Пенева

издателство „Потайниче“

Разказите на Ценка Пенева звучат като репортажи от мястото на събитието. Тя е очевидец с добро око, внимателен наблюдател. Съпричастно, с меки думи тя отделя движенията, предметите, отношенията, и ги оставя да прозвучат със собствения си звук. Малките, привидно незначителни мигове от живота, са подбрани и поднесени, както онези екзотични и невъзможно скъпи смокини, които се продават посред зима, всяка опакована в отделна красива хартийка.

Изобилието от впечатления, стоварващи се върху преуморените ни сетива, често ни прави безразлични и преситени. Ценка Пенева като разказвач ни връща свежестта на възприятието, избърсва с длан праха от гледките, местата, лицата на хората, и така ги прояснява, прави ги отново видими, дава им светлина. Описанията й са като милувка. Поредиците от дребни жестове и реакции придават значение не само на видяното, но и на човека, който ги наблюдава. Така една разходка през заснеженото поле или едно пътуване с нощен влак от отрязъци загубено време се превръщат в значими моменти на вглеждане в природата, в себе си, в спътниците, които животът ни е дал, за да открием нещо неочаквано. Може в познатия пейзаж да съзрем мистерия, или при разминаването си с някой непознат да получим отговор на въпрос, който ни е измъчвал от години. Може да се опитаме да си представим какво крепи някого през трудностите и какво го е съсипало.

Наблюдение, съзерцание, вникване. Мигове на деликатна общителност – да попиташ за посоката, да разкажеш патилата си, да помиришеш цветята на някоя съседка през оградата. Мигновените житейски ситуации са като къси съединения и между хората протича токът на разбирането и топлотата. Човекът в разказите на Ценка Пенева не е изолиран – нито буквално, нито метафорично. Хората нямат броня, те зъзнат, дават и получават милувки, понасят удари. Те чувстват и съчувстват. Усещат необясними присъствия в помещения, в които са сами. Разговарят с кучето. Един от тях си изрязва приятелка от хартия и така я призовава да дойде в живота му. Те са топли, живи, изпълнени с колебания. Имат порив към доброто и се борят със страховете си. Не таят лоши чувства. Родени са да търсят любов и светлина.

Разказите на Ценка Пенева са умиротворяващи, нежни. Ароматни като смокини през зимата. Само петнадесет са, опитайте ги.