Медия без
политическа реклама

Новата пиеса на Захари Карабашлиев с премиера и в София

„Талант“ събира на сцената Алек Алексиев и Стоян Дойчев след суперуспешното им партньорство във филма „Възвишение“

31 Авг. 2022

Най-новата пиеса на Захари Карабашлиев „Талант“ ще направи своята премиера в София на 16 октомври в „Théatro отсам канала“ след първата си среща с публиката в Плевен на 8 септември. Постановката събира на театралната сцена Александър Алексиев и Стоян Дойчев след тяхното забележително екранно партньорство като Бачо Гичо и Асенчо във филма на Виктор Божинов „Възвишение“. В актьорския състав на спектакъла са още Ива Николова и Георги Енчев, а режисьор е Василена Радева.

Авторът Захари Карабашлиев представя втората си пиеса на сцената на Драматично-кукления театър „Иван Радоев“ в Плевен след успеха на „Опашката“, която получи „Аскеер“ за най-добро представление тази година, а изпълнителят на главната роля Владимир Карамазов бе удостоен с награда „Икар“ за превъплъщението си.

„Талант“ пренася публиката в нощта на най-самотния рожден ден на един провален куклен актьор, който изненадващо е посетен от брат си – отдавна напуснал родината, за да избяга от правосъдието. Защо се е върнал? Какво не могат и какво трябва да си кажат двама братя, разделени от една дълбоко погребана тайна? Ще научим ли истината за извършеното престъпление?

Пиесата е написана специално за Александър Алексиев и Стоян Дойчев и театралните зрители много лесно биха могли да разпознаят техни черти в образите на героите.

"Неведоми са пътищата на думите. Един есенен ден на 2009-а, докато живеех в Америка, получих имейл от някой си Алек, който ми пише, че прочел романа ми “18% Сиво” и много го харесвал. Пишеше, че учел актьорско майсторство в Ню Йорк и че щял да бъде щастлив един ден, когато и да е, да се запознаем на живо, да направим нещо заедно. Сигурно е бил на 20... И как се извъртяха нещата, че този млад мъж сега играе в тази моя пиеса, а и живеем на една и съща улица. Не в Америка", споделя във Фейсбук писателят.

Ето какво разказва Захари Карабашлиев за раждането на „Талант“: „Алек и Стоян имат помежду си чудна химия – винаги с хумор и самоирония, но с уважение и с истинска топлота един към друг, като братя… Един ден ме помолиха да опитам да помисля нещо за тях. Бяхме седнали в едно кафе на пл. „Св. Седмочисленици“. Казах им, че няма как да го направя — не пиша „по поръчка“, ужасно зает съм и т.н… Обаче, още докато бяхме заедно, нещо в тях необяснимо ме провокира и когато се прибрах у дома, започнах да пиша пиесата. На следващата сутрин ги поканих да се видим у нас – бях написал повече от 20 страници. Дойдоха, седнахме на масата и започнаха. И когато свършиха написаните страници, вдигнаха въпросително погледи към мен с думите: „Какво става по-нататък?.

Двамата актьори също признават, че между тях се получава необяснимо с думи взаимодействие на сцената и го сравняват с преживяването по време на снимките на филма „Възвишение“ по романа на Милен Русков.

Карабашлиев завършва пиесата за рекордно кратко време, като споделя написаното „на парче“ с актьорите. „Събирахме се у дома да я четем на маса и я обсъждахме – не мислехме нито къде ще я поставяме, нито с кого и как. Едва когато сложих „край“, дойде и въпросът към кого да се обърнем, за да я режисира, кой театър ще ни приюти… Първите репетиции съвпаднаха с ковид-карантината, репетирахме далеч от театрална сцена, в домовете си, дори в баналната атмосфера на един бизнес офис, а накрая и в редакцията на издателство „Сиела“. Пиесата обаче стъпи на краката си, чак когато режисурата пое един любим професионалист – Василена Радева. Достатъчно млада, за да е любопитна, и с достатъчно опит, за да вкара цялата тази енергия в съзидателност, разказва авторът.

Плевенският театър и неговият нов директор – драматургът Димитър Кабаков, приемат историята да оживее на тяхна сцена, а двамата прекрасни плевенски актьори Ива Николова и Георги Енчев дават допълнително измерение на представлението, в което има дори и кукли.

„Талант“ задава много въпроси за света, в който живеем – свят, в който често най-опасните бойни полета не са около далечни чужди фронтове, а между стените на собствения дом. Спектакълът е напрегнат, но и забавен разказ за истината и нейното отсъствие. А въздействащият и неочакван финал може да промени представите за „таланта“ и неговата същинска цена.

Сценографията и костюмите са на Симеон Стоилов, сценографията на куклите е на Рада Петрова-Андонова, музиката – на Милен Апостолов, постановката на сценичното движение – на Анна Кабакова.

Още по темата