Медия без
политическа реклама

Любов и кино под дамоклевия меч на ВиК

Романът на Кристин Саймън обещава по един светец и втори шанс за всеки

19 Февр. 2023

„Светецът покровител на втория шанс“, Кристин Саймън

превод Ирина Димитрова, изд. „Сиела“

Това селце е толкова красиво, разположено на брега на морето, под хълма с маслиновата горичка. На главната му улица има църква, кафене, месарница, магазин за прахосмукачки… Единственото, което липсва, са хората. Няма кой да работи, да пръска пари, да се смее вечер. Останали са само 212 души население, почти всичките – старци. Местните жители не смогват дори да си платят данъците и клетата община се крепи на ръба на фалита.

Селото се нарича Промето, кметът – синьор Нино Сперанца. По принцип положението е тежко, но има накъде да се влоши, при това окончателно и безвъзвратно. Канализацията е за основен ремонт и ако до два месеца не се намерят 70 000 евро, водата ще бъде спряна, а жителите на селцето – разселени.

Е, кажете ми как Кристин Саймън е успяла да напише роман за цялата тази социална драма, и този роман да е толкова смешен и вдъхновяващ, че читателят се смее поне по три пъти на страница, и накрая му е мечтателно и мило на сърцето поне няколко дни? Хуморът е толкова добродушен и заразителен, а героите – толкова симпатични, че всяко голямо и още по-голямо бедствие, което им се стоварва, буди все по-сърдечен смях.

Горкичкият синьор Сперанца е просто длъжен да намери парите, иначе не само ще бъде сложен край на селото, в което е роден, а и сигурно дъщеря му и внучката му ще заминат да живеят някъде далече. Той е старомоден човек с установени навици, а сега му се налага да поеме невъобразими рискове. Да заеме огромна сума пари от местния страховит месар мафиот; нарочно да пусне лъжливи слухове, да продуцира филм, да се дегизира като кино звезда и да използва безсъвестно пърдяща възглавничка с дистанционно… и в крайна сметка да рискува да си навлече гнева на всичките католически светци, по списък, независимо от ресора им. Защото си има светец почти за всяко нещо – когато си кмет, се налага да отправяш молитви я към свети Винсент Ферер, покровителя на водоснабдяването и канализацията; я към Герасий и Протасий, светците на високото кръвно налягане, я към света Франсез Кабрини (тя се грижи за паркингите). Света Барбара има за подопечни намерилите смъртта си от гюлле, затова синьор Сперанца се обръща и към нея – предполага, че тя няма много работа и ще намери време. А понякога настоятелно изисква самият Бог отец да проведе качествен контрол, когато светците се скатават от работа!

Този роман, по чиито страници всякакви чудаци попадат в невероятни ситуации, напомня за атмосферата на черно-бялото класическо италианско кино. „Ново кино „Парадизо“ с шумните фамилии, нежната привързаност между възрастните съпрузи, децата, които правят пакости и не спират да мечтаят, лудите, старците, местните красавици, жегата, звездите, морето, обилните обяди, моторетките, които пърпорят по стръмните каменни улици… и предизвестеният щастлив край, който все пак виси на косъм до последния момент. Топло, тъжно-щастливо, нежно и смешно преживяване, което ни вдъхва вяра, че ще има втори шанс за всеки.

Последвайте ни и в google news бутон

АНКЕТА "СЕГА"

Колко медала ще спечели България на олимпийските игри в Париж 2024?