„Камериерката“, Нита Проуз
превод Анелия Янева, издателство „Лабиринт“
Моли не е обикновено момиче. Тя е умна, паметлива, добросърдечна, трудолюбива и всеотдайна, но… Но не умее да разчита израженията на лицата на околните, нито да тълкува реакциите им, затова преценката й за тях най-често е невярна. Тя има твърдо установени навици и всяко отклонение от обичайния ред я разтърсва до такава степен, че може да припадне. Обича чистотата и за нея да бъде камериерка, да носи униформа и да привежда стаите в идеален ред – това е раят на земята. Тя не разбира метафорите и не долавя иронията. В допълнение, единственият й близък човек на света е била баба й, която я е отгледала и възпитала. От нея Моли е наследила квартира с неплатен наем и речник, по-подходящ за героиня на исторически роман, отколкото за младо момиче.
Представете си какво сътресение е за такъв човек да открие мъртвец в една от хотелските стаи, да бъде въвлечен в престъпление и дори да бъде обвинен в убийство!
Само за няколко дни светът на Моли се срива. Крайната й социална неумелост не ѝ позволява да се защити. Тя търси помощ на най-неподходящите места, а нетипичните й реакции насочват всички подозрения върху нея. Факторът „непрозрачност“, за който Малкълм Гладуел говори в „Как да общуваме с непознати“, при Моли важи с пълната си тежест. Езикът на тялото й подвежда полицаите. Тя мълчи, когато я разпитват, коментира хигиената в стаята за разпити, прави забележки за лакти, подпрени на масата; а очакваните емоции като тъга, съчувствие и уплаха остават скрити зад неразгадаемото й лице.
Сблъсъците й с околните често са комични, въпреки абсолютната ѝ неспособност да разбере защо. Контрастът между острия й ум и наивността й са шокиращи и будят порив да я закриляш. Образът на Моли е изграден изключително майсторски, ярко, но и деликатно, тя е като нарисувана със скреж върху прозорец през зимата. Сюжетът се развива гладко и ние следим това, което виждаме, както и това, което Моли вижда и разбира по своя странен, удивителен и нелеп начин. Тази двойна оптика е интересна, но точно когато сме на ръба да решим, че историята се развива съвсем линейно, без никакви изненади, Моли казва нещо смайващо и играта се променя.
„Камериерката“ се определя като трилър, но емоцията, която владее читателя, в никакъв случай не е страх или ужас; по-скоро смесица от емпатия, любопитно нетърпение и желание всичко да завърши добре. Разследването на убийството на мистър Блек и цялото кълбо от престъпления, което се разкриват след това, са само фон, на който опознаваме Моли – чрез мислите и действията ѝ, крехките приятелства и наивните й очаквания и мечти; приветстваме помощта, която получава, и празнуваме с нея. Откриваме, че дете, което тук бихме определили като ученик със СОП, и възрастен, който видимо се отклонява от типичното, също може да има дълбоки преживявания, чист морал и сила, с която да крепи на раменете си света.
„Виждате ли, давам си сметка, че съм различна. Различавам се от повечето хора. Това, което възприемам аз, е различно от това, което възприемате вие. Освен това хората рядко ме слушат. Обикновено се боя, че няма да ми повярват и моите съображения няма да бъдат взети под внимание. Аз съм само една камериерка. Никой.“
Романът „Камериерката“ отваря прозорец към света на по-различните хора и се нарежда достойно между литературни и филмови класики като „Рейнман“, „Форест Гъмп“ и „Странна случка с куче през нощта“.
