"Жена на удоволствието", Киоко Мурата
превод Гергана Дечева, издателство Peppermill Books
Издателство Peppermill Books продължава да отваря нови литературни прозорци към Япония. И ако някои от романите, които ни предлага, са нежни и деликатни, свързани с всекидневието на обикновения човек, то "Жена на удоволствието" се откроява със своята потресаваща и мрачна тема – търговията с хора и по-специално – продажбата на момичета, които да работят като проститутки, за да изплащат дълговете на своите семейства. В сърцатия предговор преводачката и издателка Гергана Дечева прави кратък преглед на тази практика, забранена със закон едва през 1956 година. Действието на романа се развива през 1903 – 1906, но той не може да се определи като исторически, защото "нелегално, шепнешком, с одобрението на хора с власт и с пари, трафикът на момичета е факт и през 21 век".
Историята на Ичи, героинята на Киоко Мурата, е типична. Момичето е продадено от баща си и отведено в един от най-престижните лицензирани квартали на удоволствието, сред непознати, които буквално не разбират диалекта й. Фактът на продажбата е ужасяващ, но обясним с изключителната бедност, от която няма спасение, нито почтен изход. Това важи с крайна сила в селата – докато в града времената са тежки, в селата цели семейства са изправени пред гладна смърт. Хиляди момичета на детска възраст са изтръгнати от домовете си и поемат пътя на проституцията. Те нямат човешки права. При постъпването в публичния дом първото, което им отнемат, е името. Дават им "привлекателни", "съблазнителни" нови имена. "Работното име ставаше свободно, когато предишната му собственичка напуснеше… за разлика от футоните и възглавниците, работните имена никога не се изхабяваха и можеха да се използват отново и отново." Момичетата получават обучение в професията, което е още един процес на унижение и потъпкване на личните граници. От друга страна, от тях се изисква да бъдат грамотни и да могат да пишат "любовни писма", както и да следят погасяването на дълга си, за което има специални училища.
Другата героиня на романа, наред с Ичи, е учителката Акае Тецуко. През нейните мисли се проследява процесът на постепенното самоосъзнаване на жените чрез образованието. В началото на 20 век там се появява еретичната идея, че Бог не е създал един човек по-ценен от друг, и покълва надеждата за признаването и на жените за човешки същества. Същевременно обаче се приема прогресивен закон, в който се казва следното: "Проститутките и гейшите са загубили човешките си права и по нищо не се различават от добитъка. Никой не би очаквал от едно животно да върне сумата, дадена при покупката му. По същия начин от проститутките и гейшите не може да се изисква да платят това, което купувачът е платил за тях." Трагичното е, че този закон не се прилага. Животът на момичетата в кварталите на удоволствието е море от страдания, смъртността – изключително висока и преждевременна, а дълговете постоянно нарастват по безброй несправедливи начини, вместо да се стопяват.
При все това книгата е увлекателна и дори красива, с осезаем ореол от тъга и нежност. Жените култивират у себе си способността да оценяват красотата в природата, в отношенията помежду си, в деликатните жестове на доброта и щедрост. Чувството за достойнство и морал не угасват у тях. "Въпреки че сега телата ни потъват под вълните, нека запазим стремежа на духа си да се издигнем над водата." Романът завършва с надежда и показва силата на човека и невероятните залежи на светлина, които всеки носи в себе си.
