„Бил Гейтс и Стив Джобс разговарят за бъдещето на информатиката“ е третият авторски проект, осъществен с трупата на Народния театър, на известния работещ от почти 3 десетилетия в Германия български режисьор Иван Пантелеев. Всъщност Бил Гейтс и Стив Джобс изобщо не разговарят за бъдещето на информатиката в спектакъла, техните образи само провисват от тавана над сцената, овеществени в огромни макети от шперплат, за да наблюдават разсъжденията на Иван Пантелеев, артикулирани от избраните от него актьори, не само относно предизвикателствата пред технологиите, но и за миналото, настоящето и грядущето на още цял грамаден куп неща, тежащи на съзнанието на човека като социално същество преди, сега и завинаги…
Представлението започва с наратив още за зората на индустриалната революция през XVIII век, с формирането на масата на наемния труд и държателите на капитала, с тълпите гладни и състарени жени и обезправени и експлоатирани мъже. За непрекъснатостта и монотонността на производствения процес, за механиката на фабричното ежедневие, трябва да даде представа актрисата Александра Василева, която със завидно майсторство върти на кръста си обръч, без той да пада на земята в продължение на дълги, дълги минути. Всички актьори – тя, София Бобчева, Илиана Коджабашева, Радена Вълканова, Христо Петков, Иван Николов – се редуват един след друг да произнасят сътворените от Пантелеев социално-критични етюди, или ги рецитират дружно в хор – похват, добре познат у нас от постановъчния стил на проф. Иван Добчев, да речем. Към тях често се присъединява и Иван Юруков, чийто бенд (той, Милен Апостолов и Петко Славов – част от група „Терпентина“) през цялото време осигурява живия музикален фон на спектакъла.
Разбира се, разказът бързо преминава и към новите реалии: коментират се или се споменават „специалната военна операция“, необратимите промени в света под напора на бурно развиващите се технологични иновации, изкуственият интелект, перспективите за обезчовечаване на общуването и прочее, и прочее… Информатиката? Тя може да тече подобно на предаване на информация сред устата женска компания на селски клюкарки, наричащи се помежду си „Сашке“ и „Радке“, или с опитите на един от персонажите на Иван Юруков да се свърже с Интернет, водещи чак до изпълнение на фолклорни напеви „Ой, Google, Google…“.
Всъщност в този тип политически театър персонажи, сюжет и действие в класическия смисъл на думите няма; актьорите не „играят“ герои, те са рупори за идеите на автора. Когато идеите са свежи и силни, а не банални, не е изключено този по брехтовски дистанциран театър – в случая умозрителен, поучителен и доста отегчителен, да се харесва на много зрители. Но повечето от тях сигурно живеят в немскоезичния свят. Само предположение…
Не че идеите на Иван Пантелеев в „Бил Гейтс и Стив Джобс…“ не са умни, стойностни или навременни, ала сякаш са поднесени с голяма доза подценяване на аудиторията (както впрочем в пролога на „НЕОдачници“ проповядваше какво е театър) и без шеметното чувство за хумор и ирония от „Капитал(на) грешка“. Отличните актьори от време на време избухват като фойерверки – особено тази стихия Александра Василева, но и Илиана, София, Радена, двамата Ивановци, Христо Петков. Те просто нямат друг избор. Трябва все пак да признаем, че в последната си четвърт представлението вече по-малко прилича на луксозен рецитал; става по-пълнокръвно, остроумно, раздвижено, диалогично, но пък точно тогава отредените му два часа свършват.
Сценографията и костюмите са на Елис Вели. Музика – Петко Славов и Иван Юруков. Следващите представления на „Бил Гейтс и Стив Джобс разговарят за бъдещето на информатиката“ на Голяма сцена в Народния театър са на 17 и 31 октомври.
Иван Пантелеев е завършил режисура в НАТФИЗ в класа на проф. Юлия Огнянова. Поставял е текстове на Чехов, Джеймс Джойс, Луиджи Пирандело, Гьоте, Хайнер Мюлер и др. в София, Рига, Авиньнон, Стокхолм. През 1998/99 е стипендиант на академията „Шлос Солитюд” в Щутгарт. Работи в държавните театри в Щутгарт, Цюрих, Люцерн, а в Берлин – в двете най-големи и престижни театрални институции: Дойчес театър и Фолксбюне. От 2010 г. е гост-преподавател по режисура в театралната академия „Ернст Буш” в Берлин.
